19 години и половина - толкова са били необходими на българското правосъдие, за да се произнесе по дело за крупна кражба. 14 години и 4 месеца пък е текъл процес за открадната кола. Двата примера за правосъдие извън всякакви разумни срокове, честа причина за осъдителни решения спрямо България от страна на Европейския съд по правата на човека, са от проверка на Инспектората към ВСС, информация за която бе публикувана днес на сайта на Висшия съдебен съвет.

В първия случай по делото са работили шестима наблюдаващи прокурори, които общо 9 пъти са постановявали връщането му на разследващите органи. Във втория, въпреки че извършителят е бил известен, а свидетелите - полицаи, досъдебното производство продължило повече от 5 години и е връщано общо 5 пъти от прокуратурата за допълнително разследване.

Седем основни причини нарушават правото на гражданите на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, констатира Инспекторатът при проверката на общо 139 заявления в периода 1 октомври - 31 декември 2016 г. 92 от тях са основателни - 31 по наказателни и 61 по граждански, търговски и административни дела.

Причините са пропуски в досъдебното производство и на съдии при подготовката на делата в закрито заседание, нарушаване на процесуалните срокове за образуване и движение на делата, неспазване на законовите срокове за постановяване на съдебните актове, недобра организация на доказателствената дейност в процеса, неритмично насрочване на открити съдебни заседания - през големи периоди от време, непознаване на материалния и процесуалния закон, което води до отмяна на съдебните актове по реда на инстанционния контрол.

Сред наказателните производства с най-голяма продължителност се отличава дело за кражба в големи размери /чл. 195, ал. 2 вр. ал.1, т.4 и т.5 вр. чл. 26, ал. 1 НК/ - 19 г., 6 месеца и 13 дни. При проверка на заявление от подсъдим е установено, че тя е обусловена главно от действията на органите на досъдебното производство, продължило 14 г., 2 месеца и 16 дни. Една от причините за забавянето е, че в хода на разследването е имало шестима наблюдаващи прокурори, които общо 9 пъти са постановявали връщане на делото на разследващите органи за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и за извършване на допълнително разследване. Отделно от това делото е върнато от съда на прокуратурата за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в досъдебната фаза, като на разследващите органи и на прокуратурата са били необходими 5 г. и 11 месеца да изпълнят указанията, дадени от съда, и да изпратят делото отново.

14 г., 4 месеца и 5 дни е продължило дело за противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство, впоследствие изоставено без надзор /чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. ал. 1 НК/. Досъдебното производство е продължило 5 г., 3 месеца и 8 дни, въпреки че са били налице всички предпоставки да приключи в много кратък срок - делото не е с висока фактическа и правна сложност, извършителят е бил известен още от момента на образуване на производството, свидетелите в по-голямата си част са служители на МВР, което улеснява установяването и призоваването им, заключенията по назначените експертизи са изготвени в определените срокове. Досъдебното производство  5 пъти е връщано от прокурора на разследващите органи за допълнително разследване и за изпълнение на вече дадени, но неизпълнeни задължителни указания.

Въззивната инстанция приема, че въпросното дело в първоинстанционния съд е проведено от незаконен състав и го връща за ново разглеждане от друг състав, което на практика е допринесло за удължаване на общата продължителност на производството с близо 4 г. Пред новия съдебен състав делото е продължило 4 г., 9 месеца и 16 дни, като са проведени общо 18 открити съдебни заседания. През март 2015 г. то е започнало отначало заради смяна на съдебен заседател и спазване на принципа за неизменност на съдебния състав, което е удължило производството с още 3 г. и 7 месеца.

По друго заявление Инспекторатът установи дело за грабеж /чл. 198, ал. 1НК/ с обща продължителност 15 г., 2 месеца и 26 дни. Досъдебното производство е продължило 4 г., 11 месеца и 13 дни. Делото е връщано за допълнително разследване 14 пъти, като единствено в началото са били дадени подробни указания какво следва да се извърши, а всяко следващо връщане повтаряло „да се изпълнят предходните указания".

На първа инстанция делото е продължило 3 г., 3 месеца и 8 дни. Насрочени са 13 заседания, от които реално са проведени 4. Постановената присъда е отменена от въззивния съд поради съществено процесуално нарушение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В решението на втората инстанция е посочено, че действията на първоинстанционния съд са причина за няколкогодишното абсолютно необосновано забавяне на наказателното производство.

Сред основателните заявления по граждански дела с най-голяма продължителност е дело по искове с правно основание чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, продължило общо 23 г., 5 месеца и 20 дни.

В движението на делото са допуснати съществени забавяния, причинени от действията на съдилищата. Най-сериозни те са в първоинстанционното производство, продължило 13 г. и 3 месеца. Делото е отлагано общо 58 пъти, от които 41 поради нередовно призоваване на някои от страните, в това число 34 пъти поради нередовното призоваване на един от ответниците. Постановеното решение е отменено от въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Два пъти въззивните решения са били отменяни от ВКС и делото е връщано за ново разглеждане.

Отчетът на ИВСС по глава Трета „а" от ЗСВ за установените нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок /нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи/ за периода 1 октомври - 31 декември 2016 г. може да се прочете на интернет страницата на ИВСС - https://www.inspectoratvss.bg/bg/page/16.

По информация на Министерството на правосъдието за този период са сключени 72 споразумения по подадени 65 заявления. Общата изплатена сума за обезщетение е 117 660 лв. Максималният размер на обезщетението, предвиден в ЗСВ, е 10 000 лв.