Опозиционната олигархия все още си дава вид, че милее за общото благо, но реално панически се страхува за съдбата на своя президентски кандидат Байдън

Официозното списание „Тайм“ изрази опасение, че атаките срещу републиканците могат да засилят президентството на Тръмп.

Вторият импийчмънт ще бъде, разбира се, през втория му мандат, но този път ще трябва да намерят и валиден мотив! За Доналд Тръмп е думата.

Вашингтонското либерално блато се дипли от първите вълнички на съмнението, че наесен Тръмп ще бъде преизбран. Както на връх Бъдни вечер колумнистът на „Уошингтън поуст“ (WAPO) Пол Уолдман се изрази на либерален новговор, „биха ли могли демократите да импийчнат Тръмп за втори път?“

Не че са го импийчнали и веднъж. Конгресът излезе в коледна ваканция, без демократическият лидер на Камарата - Нанси Пелоси да изпрати в Сената делото за импийчмънт. Демократите искат Белия дом да разсекрети още разобличителни за себе си документи и да се призоват близки до президента свидетели да му вадят кирливите ризи. Републиканците ги подиграват, че са се уплашили от процеса в Сената, който имал всички изгледи да се превърне в процес срещу корумпираната демократическа върхушка. Официозното списание „Тайм“ също изрази опасение, че импийчмънтът може да засили президентството на Тръмп.

Как? Процесът генерирал небивала активност у републиканците в социалните медии и оттам - рекордни парични постъпления в партийната каса в последните седмици. Желанието на демократите да не допуснат щото импийчментът да наруши работата на правителството създавало тактически възможности в последния момент Тръмп да постигне своето в преговорите за бюджета и други законопроекти - като увеличаване заплащането на военните, повече свобода за изразходване на федерални средства за граничната му стена, по-нататъшно орязване на „Обамакеър“ и прoкарване на новия търговски договор между САЩ, Мексико и Канада (USMCA), който да замести Клинтъновата НАФТА.

Можело да се стигне и до стратегически отстъпки, които да нарушат дългосрочния политически баланс между президента и Конгреса и да дадат нови пълномощия на ФБР да следи американски граждани - все развития в неизгодна за демократите посока и за време, далече надхвърлящо Тръмповото президентстване.

Демократическата олигархия все още си дава вид, че милее за общото благо, но реално панически се страхува за съдбата на своя президентски кандидат Байдън, а и за кожата си. Украинският фактор, натикан от самата нея в центъра на американската вътрешна политика, заплашва да я разнищи.

Разкритията на бившия нюйоркски кмет и сегашен президентски адвокат Руди Джулиани за страшната „украинска“ корупция на демократическите върхове наистина още се посрещат с принуден присмех, а самият той се таксува за полупобъркан теоретик на конспирацията и Тръмпов пропагандист.

В такъв тон е издържан пасквилът на журналиста Иън Бейтсън в официоза WAPO oт 27 декември, в който се съобщава за излизането предишната седмица на тричасовия документален филм на новопоявилата се дясна телевизия „Уан Америка“ за разкритията на Джулиани на корупцията около Байдън и неговите интервюта в Киев между 4 и 6 декември с бившия главен прокурор на Украйна - Виктор Шокин и депутатите Александър Дубински и Андрей Деркач.

Преди това Джулиани се срещнал в Будапеща и с други украински политици - бившия главен прокурор Юрий Луценко, дипломата Андрей Телиженко, бившия депутат Андрей Артьоменко и бившия шеф на Централната избирателна комисия Михаил Охендовски.

Интересно, филмът никъде не може да се види и за него се говори в „либералните“ медии изключително в стил, от който биха се засрамили и сталинските вестници от 1937-38 г.

Какво е съдържането му - можем да се досещаме от туийтовете на Джулиани от последните седмици. В тях отначало ставаше дума за открити от украинската Сметна палата неправилно изразходвани 5,3 млрд долара от американска помощ, отпусната от Обама и раздадена на любимите НПО на американския посланик в Киев Мила Йованович, свидетел на импийчмънта в Конгреса, която после натискала украинската страна да не разследва случая.

А по-късно вече бе спомената от Джулиани и сумата сто милиарда долара и че „едно мащабно съвместно разследване в Украйна и в САЩ би установило и възстановило милиарди, откраднати от мошеници (Байдън, Порошенко и компания - б. м.) на най-високо равнище, и това би било най-добрият начин да се сближат двете страни“.

Това би било най-доброто решение за двете страни, и то ще изпрати няколко старши американски демократи и няколко украински велможи от Порошенковия режим в затвора и ще скалпира Демократическата партия и ще даде възможност на новата реколта лидери, за която все говоря, да избуи.

Документите, подкрепящи твърденията на Джулиани, може и да бъдат изсипани на масата в Сената при евентуалния процес. Затова и Пелоси не бърза да праща делото там. А Байдън си трае и праща кротки мейли, призоваващи Тръмп да си покаже данъчните декларации.

Като си помисля само колко надежда имаше в Америка пролетта на 2016 г.! И как демократическата партийна върхушка собственоръчно я удуши, и направи буквално насила абсурдния Тръмп президент за два мандата - и пътем унищожи напълно американската демокрация, свободата (и моралната вменяемост) на медиите и порядъчността в политиката.

Псевдолибералните елити, размахващи като бухалка политиката на идентичността, успяха да спасят спонсорите си - глобализираната финансова олигархия - от надигащия се отдолу гняв. Даде още осем години отсрочка на пируващите в замъка принцове да не чуват крясъците на крепостните селяни, идещи с вилите и главните в ръце. Олигархията впрочем обожава Тръмп. Но се нуждае и от димната завеса - или „катраницата“ (по нашенски, с която се смазва колата на олигархията) на „либералната“ пропаганда.

Това е и безценна политическа школа, от която обаче все още няма голяма полза за младите, наивни американски прогресисти, но надеждата умира последна. Но за останалия свят циркът на импийчмънта, особено пък ако се стигне и до публичен процес в Сената, ще има ролята на будилник.

В България социологическите проучвания тази година показват, че мнозинството вече не вярва в приказките за либерална демокрация и свобода на словото. Това ще доведе до бърза преоценка на „съдържанието на съвременната епоха“ и до силно раздвижване на пластовете в най-скоро време.