Демократите на Обама превърнаха ФБР в своя партийна полиция

Шокът от разкритията на републиканците за злоупотребите на демократическата върхушка е вече голям, но тепърва ще се разраства

Изглежда най-после Путин и Тръмп успяха да установят оперативна връзка за сътрудничество срещу общия си враг - демократите

„Всяко чудо – за три дни“ е сред любимите ми български пословици. Понякога „трите дни“ продължават година, че и повече, но винаги свършват. Задава се краят на американската масова истерия около „руската връзка“ на Тръмп. Така ще дойде скоро и краят на сегашната масова истерия в България около мита за „джендъра“ – нашият „достоен“ отговор на американския мит за „руския хакер“. Преживявам тези масови психози, дето уж умни и честни хора са сякаш обладани от бяс, късат се приятелства, разделят се на враждебни лагери хора с обективно близки интереси, мъчително, като болест.

Миналият четвъртък международният Спортен арбитражен съд в Лозана отмени доживотните наказания на 28 руски спортисти от Международния олимпийски комитет (МОК) поради необоснованост на обвиненията им за допинг и ги оневини напълно. МОК и Световната антидопингова агенция, превърнали се в пионки на Хилари, реагираха болезнено, но нямат полезен ход.

В петък комисията по разузнаването на американския Конгрес, начело с републиканеца Девин Нунес, публикува меморандум, в който описва тежките нарушения на закона за тайното следене за целите на външното разузнаване (FISA) от страна на ФБР и министерството на правосъдието при Обама през лятото и есента на 2016 г. с цел шпиониране на доброволен съветник на Тръмп, тогава кандидат-президент, и скалъпване на компромат за него. Демократическата върхушка и ръководството на ФБР реагираха болезнено, но също нямат полезен ход.

Болезнената до налудност реакция на демократите е дори по-показателна за катастрофалното морално състояние на американската вътрешна политика и от самото съдържание на доклада, което е твърде сухо и представлява малко повече от изреждане на имена, факти и официалните документи, с които тези факти са били установени.

Като регистриран демократ получих тревожен мейл от Нанси Пелоси, лидер на демократическото малцинство в Конгреса, дето госпожата пише, че била „абсолютно бясна“ – Тръмп се бил опозорил с публикуването на доклада – фракционен, опасен и фалшив документ за руското разследване, който застрашавал сигурността на САЩ, и че президентът бил злоупотребил с властта си, за да придвижи крайно десния си дневен ред.

Тези твърдения са чиста шизофрения, в тях няма грам истина. Всеки може да прочете доклада онлайн и да си състави мнение тук: https://www.theatlantic.com/politics/archive/2018/02/read-the-full-text-of-the-nunes-memo/552191/. В него всъщност се описва конкретен случай на искане от ФБР и министерството на правосъдието до специалния съд за тайно шпиониране за целите на външното разузнаване (FISC) за даване на разрешение за следене на американския гражданин Картър Пейдж, доброволен съветник в преизборната кампания на Тръмп, за когото подозирали, че имал връзки с руското разузнаване.

Цялата процедура, мотивирането на първоначалното искане за шпиониране и на подновяванията му след 90 дни, както и източниците на сведенията на ФБР, на които се опирало мотивирането, били непоправимо компрометирани още преди да се отправи първоначалното искане.

Ръководството на ФБР – тогавашният директор Джеймс Коуми и заместникът му Андрю Маккейб, преди дни уволнен от Тръмп, както и заместник-министрите на правосъдието и зам.-главни прокурори Сали Йейтс, Дейна Бeнтей и Роб Розенстайн - подвели многократно, умишлено и в писмена форма съда относно характера на исканията си. Всеки от тях подписал по едно или повече искания за шпиониране на Пейдж от името на институцията си.

Това се извършило по указания на Демократическия национален комитет (върховен партиен орган) и кампанията на Хилари, които финансирали източника на компромата, британеца Кристофър Стийл, бивш служител на разузнавателната служба MI6, известен с враждебното си отношение към Тръмп, чрез посредничеството на вашингтонска адвокатска фирма и консултантска компания.

Платените от партийната каса на демократите и от фондацията на Хилари материали на Стийл били почти единственият аргумент за мотивирането на искането за тайно следене на Пейдж, наскоро признал в Конгреса самият Маккейб от ФБР.

Британецът освен това нарушил вътрешните правила за осведомителите на ФБР и организирал предварително няколко контролирани изтичания в медиите, което правело работата му за ФБР незаконна и предоставените от него материали за искането - нищожни.

Но не само това – материалите от т.нар. „досие на Стийл“ сами по себе си били пристрастни и недостоверни, дори и по оценката на автора си - до 30% неточни. Фактът, че след почти година разследване не се намериха никакви реални факти в подкрепа на „Русиягейт“, потвърждава това.

Всичко това било добре известно на службите и в Конгреса след встъпването на Тръмп, но никога досега не стигнало до ушите на обществеността уж по съображения за „секретност“. Демократите повтаряха – и продължават да повтарят – мантрата, че меморандумът на Нунес щял да разруши националната сигурност.

Но сега стана очевидно, че това е било лъжа. Явно твърде много несекретни неща в службите на САЩ, „дълбоката държава“, се крият под ореола на секретността, за да се прикрият груби нарушения на закона. Очаквам силен обществен натиск за преразглеждане секретността на такива нарушения.

Друга популярна мантра на въоръжение у демократите е, че и републиканците вършели същото като тях и сега, увлечени да спасяват президента от „Русиягейт“, правили разкрития, които ще уличат и самите тях в престъпления. Срещу това обаче никой разумен човек не би възразил – повече разкрития за „дълбоката държава“, неизбраните от никого задкулисни манипулатори на американската политика, повече шансове хората да се стреснат и най-после нещо да се направи.

Ефектът от публикуването на доклада вече е налице. Някои коментатори го характеризират като „съботното нощно клане“ на Тръмп. Самият президент пусна в Туитър в петък сутринта, че „Ръководители и следователи от ФБР и министерството на правосъдието политизираха свещения следствен процес в услуга на демократите и против републиканците – нещо немислимо до скоро.“ Това ще доведе до нов кръг търкаляне на антитръмповски глави в службите.

Mеморандумът на Нунес и особено разкритията за „досието Стийл“ ще отслабят допълнително специалния прокурор за „Русиягейт“ Робърт Mалър, чийто мандат бе създаден до голяма степен във връзка и с досието, и с разследването на Кейдж.

Публикацията на меморандума става малко след посещението на шефовете на руската служба за външно разузнаване ФСБ и ГРУ във Вашингтон, дето без много фанфари разговаряха насаме с ръководството на ЦРУ. По същото време бе уволнен от ФБР и Маккейб, както сега обяснява Тръмп – и във връзка с меморандума, и за получаване на пари от щаба на Хилари. Изглежда най-после Путин и Тръмп успяха да установят оперативна връзка за сътрудничество срещу общия си враг – демократите.

Републиканците успяха да превърнат политическия скандал и в казус за защита правата на гражданите срещу полицейската машина на Обама, колкото и това да не се харесва на правозащитната общност, славеща се с непримирима омраза към президента.

С налудничавия си курс на пълна конфронтация с Тръмп с цената на намесата на „дълбоката държава“ и на залагането на престижа си изцяло на „руската карта“, демократическата върхушка нанася тежка вреда на партията си и на цяла прогресивна Америка и оставя американския народ на милостта на крайната републиканска десница. Историята няма да оправдае Обама и Хилари за това.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи