Демонтажът на американската империя

Той е спасителен за САЩ и света

Желанието на умерените империа­листи

Хаосът в днешната американска външна политика може да се илюстрира великолепно с две вестникарски заглавия. На “Уошингтън поуст” от 14 декември: “Американските войски ще останат в Сирия още неопределено време и контролират една трета от страната”. И на “Уолстрийт джърнъл” от 19 декември: “Американските войски са готови за пълно изтегляне от територията на североизточна Сирия”.

С победата на Тръмп над Хилари Клинтън, може да се каже, победи и външнополитическата линия на традиционния консервативен изолационизъм над псевдолибералния неоконсервативен империализъм. Но не само изолационистите, а и умерените американски империалисти – като именития външнополитически експерт Робърт Каплан – одобряват поне частичния демонтаж на империята и са например за изтегляне от Сирия и Афганистан.

Каплан е умерен империалист – преди две години написа книгата “Да спечелим Скалистите планини”, в която твърди, че самата физическа география на Северна Америка, дори и посоките, в които текат североамериканските реки, обричат САЩ на лидерска роля в света.

Светът напоследък стана абсурден и неразбираем за псевдолибералните неоконсерватори от лагера на Хилари. Не разбират какво се случи – защо техният идол, златното момиче на глобалните корпорации, така зле се провали. Как можело популистите да харесват един ексцентричен милиардер, плуващ в медийните прожектори? Как можело набожните евангелисти да харесват един мръснословещ, развратен дон Жуан? Как можело корпоративните медии да са тъй безпомощни срещу т.нар. от хиларистите “фалшиви новини” (т.е. обективни новини)?

Как можело американската политическа система да е тъй безпомощна срещу злотворните (макар почти изцяло въображаеми) козни на Кремъл? В техния преобърнат с главата надолу свят например решението на Тръмп да изтегли американските сили от Сирия е престъпление, капитулация пред Путин, Асад, Ердоган, Иран. То разрушавало дълговечни политически норми, поставяло под въпрос дълготрайни глобални съюзи.

Е, вярно е по изключение, дето казват, че изтеглянето от североизточна Сирия е предателство към кюрдите – но те сами взеха погрешната страна в конфликта и сега нямат друг изход освен да се помирят с Асад и да вземат каквото им предложи срещу вливането си в сирийската редовна армия срещу експанзията на Турция.

В първия ден на новата година “Ню Йорк таймс” публикува интересен коментар на Каплан, озаглавен “Време е да напуснем Афганистан” с подзаглавие “САЩ харчат извън мяра за мисия, която може само да помогне на стратегическите им съперници”. Той не само одобрява решението на Тръмп да върне до лятото половината от американския контингент в страната, но е привърженик на цялостно изтегляне. “Никоя друга страна, пише той, не символизира упадъка на американската империя колкото Афганистан”.

Разбира се, анализът му е напълно приложим и за Сирия, и за Ирак. Самият Каплан признава, че е сгрешил, като подкрепи американската агресия срещу Ирак в 2003 г. А също, с някои промени, анализът се отнася и за американската хегемония в постсоциалистическа Източна Европа.

В Афганистан според Каплан САЩ вече нямат позитивни цели, а седят там само от страх от повторение на виетнамското им бягство от 1975 г., което държа влага на американските военни чак до войната в Персийския залив от 1991 г., пък и тогава те действаха максимално благоразумно. Но действията, продиктувани от страх, пише Каплан, нямат смисъл – облагодетелстват само съперниците на САЩ: Русия, а също Иран, Китай, Индия и Пакистан, които вече изграждат бъдещите си енергийни и транспортни коридори, а Русия се предпазва и от инфилтриране на терористи през южните си граници.

Същото според мене може да се каже и за Сирия – САЩ на Обама и Хилари изтълкуваха тенденциозно хлебните бунтове в Египет и Тунис в началото на десетилетието като уж начало на прозападна революция в арабския свят и хвърлиха огромни усилия за смяна на режима на Асад, които претърпяха пълен крах. Той не само остана на власт и е на път да си върне контрола над цялата територия на страната, но Русия, благодарение на американската авантюра, се превърна отново в глобална сила, втората и единствена освен Америка, с наистина глобални интереси и способности да ги защити.

Засилиха се и позициите на Иран в региона и отслабнаха тези на Израел и Саудитска Арабия. Аналогичен резултат – засилването на Иран – в крайна сметка донесе и агресията на САЩ срещу Ирак, и очертаващият се крах на подкрепената от Вашингтон саудитска агресия срещу Йемен.

Изтича времето, когато Тръмп все още можеше да “дръпне шалтера” на военните авантюри, започнати от Обама, преди те да са станали и негова “собственост”. И той го осъзнава и явно има желание да действа решително. В това отношение му помага и Конгресът с резолюцията си от миналия месец за прекратяване на участието на САЩ във войната в Йемен. Тръмп дойде на власт с ясната цел да спаси страната и от поредицата кървави външнополитически бедствия, в които некомпетентният, безотговорен Обама – без съмнение най-жалкият от американските президенти във външнополитически план от нашата епоха – с помощта на Хилари и псевдолибералните неоконсерватори я бе тласнал. Само да си спомним как преди четири години Обама обясняваше как Русия е регионална държава с парцалива икономика.

Изтеглянето от военнополитическите катастрофи на Обама и Буш II не само ще помогне на сигурността и на репутацията на САЩ в света, да не говорим за сигурността на засегнатите от войните други страни, но и ще позволи да се намали значително дефицитът на американския бюджет и растежът на държавния дълг, което ще е добра новина за американската и световната икономика. Американският държавен дълг е приблизително равен на разходите за катастрофалните войни в Близкия изток през последните 15 г. плюс известното офшорно богатство на американските корпорации и малцината най-богати физически лица. А и Тръмп вече няколко пъти каза, че трилионите, които САЩ на Буш II и Обама похарчи за войни в Близкия изток, можеха да се използват за развитие у дома и да се построи Америка още веднъж.

И в Източна Европа, поне в България, но не само, американската хегемония при Обама стана фактор за неразвитие и несигурност, което автоматично засили неимоверно традиционните позиции на Русия. Да си спомним, че през лятото на 2007 г. в резиденция “Бояна” Буш II каза, че България не трябва да избира между САЩ и Русия, а може да бъде приятел и с двете. Това беше и лятото, в което бяха озвучени и плановете за “Южен поток”. Сега няма останали хора в България, дори сред най-тъмносините, да оспорват изгодата от този мегапроект, провален под натиска на САЩ по времето на Обама и вторично и от Брюксел под американски натиск. Това беше годината, когато България буквално преливаше от чужди инвестиции, включително и в индустриални и транспортни проекти. Сега количеството им е намаляло повече от десетократно.

Робърт Каплан завършва коментара си за Афганистан с думите: “Нека сме честни пред себе си. Афганистан е като огромните, страшно скъпи самолетоносачи, които продължаваме да строим, но които са все по-нелепи в ерата на хиперзвуковите ракети. Той е като рудиментарен член на тялото на империята и е време да бъде отрязан”.

Амбицията на исторически невежи, безразсъдни, корупционно зависими от глобалните корпорации американски политици САЩ да властват във всяка точка на света с физическа сила и да налагат американските корпоративни интереси, както те ги разбират, се провали. По много обективни причини, сред които намаляващата относителна тежест на САЩ в световната икономика и връщането на след перестроечна Русия към статуса на суверенна велика сила – към все по-решителна политика в защита на националните си интереси, подплатена с непреодолима от никого защитна мощ.

Но от това не следва, че САЩ ще загубят ролята си на световен лидер – не, американските университети, лаборатории и иновативни компании ще продължат да лидират в повечето области на техниката, американската бизнес и масова култура, както и младежката контракултура, американският английски език ще си останат глобални. Измененията в американското общество, в това число и бавното му и мъчително развитие към просоциални реформи и към по-екологична икономика ще продължат да влияят по цял свят. САЩ няма да се разпаднат и американците няма да обеднеят много, ако и когато доларът един ден загуби ролята си на световни пари. Америка няма да стане много по-малко желана за предприемчивите хора от цял свят. Поне в обозримо бъдеще. Във военно отношение мирна Америка е непревземаем остров и никой никога няма да повтори грешката на Япония от 1941 г.

Просто ще бъде демонтиран американският империализъм, от който отдавна няма полза за никого, освен за шепа глобални корпорации, супербогати олигарси и зависими от тях елити, а има огромна вреда за всички народи, включително за обикновените американци. Процесът вече започна.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи