Ден на траур за футбола ни

Десети октомври 2017 година може да бъде обявен за ден на траур за българския футбол. Няколко часа в хладната вечер на вторник ни накараха да разберем, че нямаме нито настояще, нито бъдеще. Минало има – даже много славно за малката ни татковина.

Отлепили сме били ютията, твърдят някои капацитети. Вярно, че победихме Холандия и Швеция. Похвално. Хванахме ги в крачка и с най-слабите им отбори от десетилетия насам, но това са подробности. За историята остават фактите. А там няма да пише, че в София „лалетата“ изглежда искаха да сменят треньора Дани Блинд и го направиха, а шведите днес нямат и една голяма звезда.

13 мача побеждавахме поред Люксембург – понякога по-лесно, друг път трудно. Всяка серия обаче има край. Дори се спасихме от още по-голям срам срещу джуджето. Нищо чудно на фона на пейзажа, наречен „национален отбор“. България е отборът с най-голямо текучество футболисти. И ако някой скръцне със зъби на треньора (б.а. - Николай Бодуров), получава място. Въпросът е защо не е бил видян преди това? В България титуляр излиза дори футболист с по-малко от 90 минути за сезона - Божидар Краев от датския „Мидтиланд“. А в състава не попада Георги Миланов, играч от ЦСКА (Москва), вицешампион на Русия и участник в Шампионската лига. Да, той също в момента е със статут на резерва, но играе доста по-често и на много по-високо ниво. Няма го и капитанът на нашия първенец „Лудогорец“ Светослав Дяков – единственият българин с изяви в групите на Лига Европа.

Пълна лудница! Съставът често е много странен и различен като разбира се, отчитаме контузени и наказани. След двубой селекционерът Петър Хубчев, един истински професор като централен защитник от златното американско лято, реално не дава отговори. Всъщност той не обича особено присъствието на медии и обяснителните режими. Негово право. Поне разбрахме, че няма договор и че не знае дали ще има. И също - Ивелин Попов може да има проблеми, защото казал на журналистите за откровен разговор на висок тон в съблекалнята.

Бъдещето? На първо време не се знае кога ще е следващият ни мач. Традиционно вече не играем контроли, вероятно за да не падаме или в търсене на някакъв рекорд по неучастие. Или защото никой не ни иска. Унижаваме се с двустранни игри.

А другото бъдеще, дами и господа? То буди смях през сълзи. Юношите ни са разгромени от Украйна с 0:3, като гостите вкарват и трите гола с човек по-малко. Младежите стигат до славно 1:1 с Казахстан с изравнително попадение в последната минута.

Успокоителното е, че бъдещето е светло само за Борислав Михайлов. Безспорен и незаменим президент, който отново ще бъде преизбран на президентския пост на БФС. И пак по традиция конгресът ще е най-вероятно на 14 февруари – Деня на влюбените или на Трифон Зарезан. Той ще избере, а феновете ще знаят защо. Мъдро бившият славен вратар и силните в Изпълкома премахнаха точката в Наредбата за мандатност на президента. Така и трябва! Нали вече имаме „най-добрата база в Европа“ за националите. За героите от мачовете с Люксембург, Казахстан и Украйна. Да им е честита! И да живей 14 февруари!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ