Комисията за защита на личните данни има право да влиза в медии и да рови в компютрите на журналистите

Репортерите няма да разкриват източници на информация

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) може да извършва проверки в медии. Членовете й имат право да влизат в редакции, а журналистите са длъжни да осигурят достъп до компютрите и всички технически средства за предаване на данни. Единственото ограничение пред чиновниците от КЗЛД е, че не могат да искат разкриване на източниците на информация. Това гласуваха на второ четене депутатите.

С 83 гласа “за” и 10 “въздържал се” парламентът прие поправките в Закона за защита на личните данни, регламентиращи обработването и оповестяването на лични данни за журналистически цели, за академични проучвания, документални материали, както и за откази за достъп до информация.

Нямаше дебати и спорове, голяма част от народните представители не бяха в пленарната зала. Чл. 25 Д отваря врата за проверки на медийни публикации и на журналисти. В текста се посочва, че при изнасянето на лични данни те трябва да са относими към конкретен случай. Депутати от опозицията коментираха пред “Труд”, че това дава възможност за субективно тълкуване кои от изнесените факти, съдържащи лични данни, са относими към конкретният случай (виж критериите отдолу).

Лични данни, предоставени без правно основание и противоречащи на европейския регламент за защита на личните данни, ще трябва да се връщат или унищожават, гласуваха още депутатите. Обработването на данни на ненавършили 14 години ще може да става само след съгласие на родителя. Работодателите няма да могат да държат лични данни на участници в процедура за избор на персонал за срок по-дълъг от 6 месеца, освен ако не им е дадено съгласие за по-дълъг срок.

По закона за МВР се разрешава обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи или религиозни убеждения. Митническите служители ще могат да обработват лични данни, получени от други органи. При обработване на данни по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи митническите служители могат да не искат съгласието на физическото лице и да не го информират преди и по време на обработването на личните му данни.

Свобода на словото

Критерии за преценка

Промените в Закона за личните данни предвиждат десет критерия, на базата на които ще се преценява дали има баланс между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни.

Те са следните:

1. Естеството на личните данни.

2. Влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро има.

3. Обстоятелства при които личните данни са станали известни на администратора.

4. Характерът и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1 (обработването на личните данни).

5. Значението на разкриване на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес.

6. Отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по закона за противодействие на корупцията или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновенност или чиито действия имат влияние върху обществото.

7. Отчитана дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни или информация за личния си и семеен живот.

8. Целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението чрез което се упражняват правата по ал. 1.

9. Съответствието на изявлението с основните права на гражданите.

10. Други обстоятелства, относими към конкретния случай.