Не са достатъчно средствата за бойна подготовка и модернизация на армията

Спас Панчев е интересен събеседник. Освен политик и изконен земеделец, той има значителен опит в законодателната и изпълнителната власт. Какви са впечатленията му през първите месеци от работата на сегашния парламент? Какво още може да се желае? Спъва ли мнозинството дейността на опозицията в народното събрание? Панчев е шеф на българските филателисти от 15 години. Мечтата му е да бъде пусната и валидирана пощенска марка с образа на хан Кубрат – в името на обединението на нацията.

- Г-н Панчев, вие сте депутат с няколко мандата в парламента. Имате голям опит, бихте ли направили оценка на последните няколко парламента в България.

- Така е. Бях представител в 41-ото, 42-рото и сега в 44-тото Народно събрание. Парламентът е мястото, където се гласуват законите изготвени в Министерски съвет или от народните представители. Би трябвало, законодателството да отговаря на времето, в което живеем, на интересите на хората днес. В този ред на мисли е нормално да се търси синхронизация с европейското законодателство, поради членството ни в ЕС. Разбира се, законодателството ни трябва да кореспондира с предизборните обещания на партиите в парламента.

В 41-то НС и сега болшинството е на ГЕРБ. Колкото и да се опитваме, в опозиция почти нищо от това, което искаме и е добро за хората, не минава в парламента. Проектозаконите ни или не се приемат, или не се допускат за разглеждане, което е причина избирателите ни да останат неудволетворени. Освен всичко това, за нас като опозиция е почти невъзможно да се противопоставим на множеството законодателни промени на управляващите, които ясно обслужват частни корпоративни интереси.

В 42-ото НС, реално, не можеше да се работи, поради ежедневния натиск на улицата, липсата на кворум и т.н. Общо взето през този мандат нищо значимо в полза на обществото и народа – не се случи.

- В началото на работата на сегашното народно събрание се оказа, че няма законопроекти, по които да се дебатира, да се приемат закони и те да стават основа за промени в управленските практики. Преодоля ли се вече този проблем?

- Естествено, веднага след ситуирането на което и да е НС, не може да се очаква активна законодателна дейност, но е истина, че първите седмици работното ни време остана незапълнено. Не заради липсата на законодателни инициативи, защото ние от „БСП за България” имахме внесени законопроекти, които не бяха допуснати в зала, а поради липса на такива от управляващите. Късно заработиха и парламентарните комисии. Към днешна дата, работата тръгна, но въпреки това, все още има незапълнени часове в парламентарната програма.

- През последните дни бяха създадени две временни парламентарни комисии – за прословутия конкурс по придобиване на нов изтребител за ВВС и за случващото се в НДК. Смятате ли, че тези комисии ще допринесат за изясняване на ставащото в тези сектори?

- В парламентарна република контролът над ведомствата и различните министерства е право на парламента, било то чрез въпроси и питания, към министър-председателя, неговите заместници и министри, или чрез създаването на подобни комисии. Според мен, в конкретния случай тези две комисии бяха създадени поради съмнения за корупция. Впечатляващ е големият брой на членовете им – по 19 души. Аз съм член на комисията за многоцелевия изтребител. И в двете комисии участват колеги, които са специалисти в областта на отбраната или строителството. Добре би било тези комисии да работят не на пропорционален, а на паритетен принцип, но правилата в НС се определят от мнозинството, не от нас – опозицията. Въпреки несъвършенствата, би имало полза от тези две комисии, ако те дадат отговор на въпросите за правилното разходване на държавните средства.

Ако трябва да изкажа своето мнение за конкурса за изтребителите, без да споменавам предпочитан от мен участник, ще ви кажа, че дълго време ВВС очакват нов изтребител, близо 12-13 години. Това беше заложено в плановете за модернизация на българската армия още след приемането ни в НАТО. През тези години се стигна до решение въоръжените ни сили да се сдобият с многоцелеви изтребител, или по-просто казано, самолет, който може да води бой във въздуха, по наземни цели и да върши разузнавателни полети. След като специалистите от армията и министерството изготвят заданието, следва да поканят за участие и фирми - производители. Те на свой ред трябва да дадат своите предложения (оферти), които да бъдат разгледани от назначена от министъра на отбраната комисия, съставена от специалисти от различни ведомства – армията, министерството, независими експерти и т.н. Тази комисия класира по ред офертите, а министърът я утвърждава, след което предлага решение на Министерския съвет, което пък да бъде гласувано в Народното събрание. Това е процедурата, а сега ние сме на етап – решение на комисията. С това решение комисията трябва да избере самолета, който най-пълно покрива изискванията на заданието и не на последно мято – отговаря на заложената финансова рамка. Сами разбирате, че на толкова голяма комисия е трудно да се повлияе, дори някой от членовете да е замесен в корупционни разговори. Добре е да се знае и, че решението на правителството може да бъде различно от предложеното от комисията. Поради всичко казано дотук, аз лично не очаквам да излезе нещо скандално.

Що се отнася до НДК, там има реално извършени ремонтни дейности и плащания по утвърдения бюджет. Комисията може лесно да установи евентуални нарушения или злоупотреби. Как и по какъв начин са определяни изпълнителите на строително-монтажните работи. Трябва да знаем и каква е готовността за провеждане на българското председателство? А прокуратурата вече е установила, че има нарушения относно изразходването на средствата за НДК.

- Били сте заместник-министър на отбраната, какво е вашето мнение за състоянието и боеготовността на въоръжените сили? Ако зависеше от вас, какво бихте направили веднага?

- Да, аз бях заместник-министър в периода 2005-2009 година. Мисля, че въпреки намаления в последните години бюджет за отбрана, българските военнослужещи са подготвени и дисциплинирани. Нашите войници в мисиите на НАТО зад граница винаги са получавали отлични оценки. Не бива да подценяваме и участието им в помощ на населението на страната ни, по време на бедствия и аварии и тяхната намеса за охраната на границите ни – днес, когато емигрантският натиск е проблем за цяла Европа. Ние, обаче сме в дълг към армията. Не са достатъчно средствата за бойна подготовка и модернизация. Това е отговорност на правителството и аз очаквам да бъдат осигурени средства за гарантиране на отбраната на страната ни – без повече отлагане.

- Вие сте дългогодишен земеделец. Защо стана така, че някогашната силна партия и движение, сега не са представени подобаващо нито в изпълнителната, нито в законодателната власт. Какво всъщност разедини земеделците у нас след промените от 1989 година?

- Земеделец съм от 1975 година. Тогава имаше едно БЗНС, в което членуваха близо 120 хиляди български граждани. След 1990 година от тази партия се пръкнаха над 25 различни земеделски формации. Днес реално останаха няколко, които се броят на пръстите на едната ръка.

От 2005 година аз съм лидер на Земеделски съюз „Александър Стамболийски” и през всичките тези години се опитвам да работя с другите земеделски партии. За съжаление, у тях липсва желание за единодействие, което вярвам, би донесло успех на земеделското движение. Желанието на повечето големи партии да получат подкрепата на някоя от земеделските формации, направи разделението още по-трайно.

Ние, като партия, останахме коректен партньор на БСП. Считам, че имаме добър принос за резултата на Коалиция „БСП-за България”. За съжаление, ако на национално ниво имаме коректно партньорство, то в малките населени места имаме случаи на антагонизъм между раководствата на двете партии.

- Какви законодателни приоритети имате като депутат. Моля за повече конкретика.

- Член съм на парламентарната комисия по отбрана и тази по транспорт, информационни технологии и съобщения. Много от новите колеги в парламента пожелаха да са членове на Комисията по земеделие и аз отпаднах от нея. Като лидер на земеделска партия, категорично ще остана верен на земеделските производители като продължа да работя в техен интерес.

Що се отнася до законодателните ми инициативи, ще се съсредоточа върху защитата на дребните и средни производители, правата и социалните придобивки на военнослужещите и служителите в областта на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

- Напоследък се изостря конфликтът между управляващите от ГЕРБ и президента Румен Радев. Не е ли по-нормално сблъсъкът да е в парламента между управляващата коалиция и опозицията в лицето на БСП и водената от нея коалиция?

- Правителството и президентът няма какво да делят. Тяхна обща задача е просперитетът на българския народ и авторитетът ни пред партньорите по света. Намеса в политическият живот от страна на президента не може да има, защото той е президент на всички българи. Изразените от него позиции по принципни въпроси, довели до дискусии сред управляващите – следва да се водят в Народното събрание, между парламентарните групи. Антагонизъм между правителство и президент е загуба за държавата и народа ни.

- Г-н Панчев, не мога да не ви питам и за филателията. Вие сте, както се казва, стратег в тази област. Ако зависеше от вас, какво трябва да има на марката „България 2017“?

- От 44 години съм активен филателист, а от 2002 г. съм председател на Съюза на българските филателисти. По света филателистите са около 150 милиона, днес няма друго толкова разпространено хоби. Съюзът на българските филателисти е сред най-активните в Европа. Давали сме тон в развитието на филателията и продължаваме да сме търсени партньори. Последните години българското маркоиздаване предлага много красиви и търсени пощенски марки. Готвим се за 2019 година, когато Пловдив ще бъде столица на европейската култура, да организираме едно от основните мероприятия – провеждането на Европейска филателна изложба „Пловдив 2019” заедно с МТИС, Община Пловдив и Български Пощи.

Изображенията върху пощенските марки, в миналото и сега, отразяват постиженията на една нация. Пощенската марка е своеобразна визитна картичка на държавата.

В навечерието на председателството на Съвета на Европа, най-важното според мен, предстоящо събитие, се готвим да валидираме пощенска марка по този повод. Ако приемем, че пощенските марки са символи, днес мисля, че повече от всякога се нуждаем от марка върху, която е изобразена легендата за Хан Кубрат и синовете му - за силата от обединението.

 

Нашият гост

Спас Панчев е председател на Българския земеделски народен съюз „Александър Стамболийски“ от 12 февруари 2005 г. Роден е в село Илия, Кюстендилско. Завършва Висшия химикотехнологичен институт през 1974 г., от 1977 г. работи в „Техноимпортекспорт“ в София. От 1985 г. ръководи представителството на „Техноимпортекспорт“ в Ирак, а по-късно е директор на предприятието (1990 - 1991 и 1993 - 1997).

Известно време ръководи администрацията на Комитета по туризъм. След 1998 г. заема различни ръководни постове в други предприятия. От 2005-а до 2009-а. е заместник-министър на отбраната. От 2009 г. е депутат от „Коалиция за България“. Председател е на Съюза на българските филателисти.