Десетки хора от село Байлово, от околностите и от София се поклониха пред тленните останки на дядо Добри през първата нощ след кончината му. Цветя се трупаха върху ковчега на "Светеца от Байлово" през цялата нощ, в която църквата "Св. Св. Кирил и Методий" не затвори врати. Молитвеното бдение продължи без прекъсване до сутринта.

Тъгата и спорадичните сълзи около тялото на стареца съвсем нормално бяха доминиращото настроение. Но осезаеми бяха и духовната радост от познанството и близостта с подобен човек и всеобщата увереност, че дядо Добри ще проси милост за хората и от небето. Подобни мисли изразиха някои от духовните му чеда, които неотклонно присъстваха на всенощното бдение.

Отец Серафим от Кремиковския манастир, който пред последните години бе един от най-близките хора до дядо Добри, сподели, че с дълбоката си вяра в Бог през целият си живот старецът е пример за хиляди души и ще остане неугасваща свещ за православните християни. За разлика от самообявили се за духовни водачи, гурута и подобни, дядо Добри никога не се е считал за духовен водач, никога не е търсил публичност и вярата му не е била показна.

Бедната къщичка в двора на байловската църква, в която белобрадият старец прекарал последните десетилетия от живота си, е доказателство за аскетичния му начин на живот. Две стаи, малка чешма, легло, печка, ковьори, много икони. Въпреки преклонната си възраст, слепота и глухота, дядо Добри прекарал последните си дни в чистия си и подреден, макар крайно скромен, дом.

На въпрос дали да очакваме чудеса около тялото на дядо Добри, наричан приживе "Светецът от Байлово", така че да можем да говорим за евентуална негова канонизация, отец Серафим отговори, че това е Божа работа. "Достатъчно чудо е, че този човек е съществувал и живял около нас." Близо 104 години.

Поклонението продължава през целия ден и тази нощ, а погребението е насрочено за утре, 15-и февруари.