Това говори за деформирана структура, засилващо се социално разслоение и нарастваща несигурност

Новината за поредното понижение на индекса на потребителските цени беше посрещната с вайкане. Както обикновено, коментарите гравитираха около тезата, че спадащите цени са вредни за икономиката и че ще демотивират бизнеса да инвестира и да открива нови работни места. Страничният наблюдател би могъл да остане с впечатлението, че индексът на потребителските цени е като светофар, застинал по незнайни причини на червено, и това е единственото, което спира икономиката да се движи напред.

Има множество изследвания, посветени на влиянието на инфлацията върху поведението на потребителите. Общоприетото схващане е, че плавно нарастващите цени имат демотивиращ ефект върху спестяванията, поради което домакинствата насочват по-малка част от дохода си в депозити, а по-голяма - към текущо потребление. По същата логика се смята, че понижението на цените има обратен ефект и те отлагат разходите си, защото се надяват да получат повече стоки и услуги за парите си в бъдеще.

Теорията приема че този механизъм работи, но не по всяко време, не за кратки периоди и далеч не за всички групи стоки. Потребителят не би отложил например покупката на литър минерална вода с мотива, че през следващия октомври ще има възможност да купи същото количество при 0,5% по-ниска цена, нито пък би взел повече само защото цената на тази група артикули нараства. Същото се отнася за по-голяма част от стоките, купувани от домакинствата, като например алкохол, тютюн, облекло, а също и за услугите (включително здравеопазване, транспорт и комуникации).

Ограниченото въздействие на този механизъм прави ефекта трудно забележим и често - различен от очаквания. Например, през 2012 г. потребителските цени нарастват с 3% спрямо предходната година. В същото време потребителските парични разходи се увеличават с 11,7%, а депозитите - с 12.4%. През следващата година разходите и депозитите на домакинства отново нарастват с почти еднакъв темп (съответно 10,2% и 9,4%), независимо че годишната инфлация намалява до 0,9%. Аналогична е и картината през 2014 г., когато цените вече намаляват с 1,4%, но домакинските депозити и потребителските разходи продължават да се изменят с почти еднакви темпове.

Сама по себе си дефлацията не може да се определи като проблем за системата, тъй като установяването на равновесие посредством изменение на цените при пазарната икономика е напълно нормално. Проблемът е в недостатъчното платежоспособно търсене (водещо до понижение на потребителските цени), тъй като то е симптом за множество пороци на икономиката - деформирана структура, засилващо се социално разслоение, нарастваща несигурност и т.н. Тези пороци затормозяват стопанския оборот и бизнесът няма друга алтернатива, освен да се адаптира към свитото търсене чрез ограничаване на производствения си капацитет и отказ от инвестиции (показателно в това отношение е задържането на отрицателен темп на брутните кредити, както и свиването на преките чуждестранни инвестиции).

Поведението на домакинствата през първото полугодие на 2016 г. показва, че консервативните нагласи трудно ще бъдат преодолени. Независимо от понижението на цените и увеличението на доходите, отчитано от НСИ, данните за потребителските разходи показват, че ефектът върху благосъстоянието е неосезаем за домакинствата. Както през първото, така и през второто тримесечие средният потребителски паричен разход на едно лице от домакинство намалява (съответно с 2,1% и 3,8% на годишна база), изпреварвайки индекса на потребителските цени. Най-рязко намаляват разходите по перо “свободно време, културен отдих и образование”. През първото тримесечие на 2016 г. всеки член на българско домакинство харчи с 9,2% по-малко, отколкото през същия период на миналата година, а през второто тримесечие тази група разходи намаляват с 13,6%. Очевидно е, че по-малките разходи не могат да се обяснят с понижение на цените, тъй като ИПЦ в категорията “разходи за развлечение” е далеч по-слаб (съответно -0,4% и -1,3%). Аналогична е ситуацията и с друга категория разходи, които търпят отлагане - жилищно обзавеждане и поддържане на дома. Те се свиват с 3,1% през първото тримесечие и с 10,7% - през второто.

Домакинският бюджет, както и всеки друг, се отчита лесно на хартия. Трудното е за тези, които го изпълняват. Независимо от позитивните констатации в множество авторитетни доклади, повечето български домакинства не се поддават на внушението, че реалните им доходи са се повишили, и запазват нагласата да спестяват, вместо да харчат. Само за юли и август депозитите на домакинства са се увеличили почти толкова (437 млн. лв.), колкото през цялото трето тримесечие на 2015 г. (502 млн. лв.).

Ситуацията е подобна в много европейски страни и не може да бъде иначе, при положение че борбата с дефлацията като цяло се изчерпва с прилагане на парични стимули. Осен че нямат потенциала да доведат до преодоляване на икономическите дисбаланси, използваните средства водят до натрупване на нови - активите на големите централни банки от 2008 г. насам се утроиха, облигациите, които се търгуват с отрицателна доходност, нараснаха до $11,6 трлн. (особено в периода след 2013 г.)., а кривата на доходност се изравни.

Анализ на МВФ показва, че ресурсът на централните банки за въздействие върху цените с досегашните средствата на монетарната политика е практически изчерпан. В същото време те не могат да преустановят политиката на количествени улеснения, тъй като това би сринало цените на повечето финансови активи и ще доведе да колапс на финансовия сектор. Засега стимулите продължават. Само за изтеклото тримесечие броят на централните банки, понижили основните си лихви, достига двадесет, като в това число влиза и Bank of England, понижила ОЛП до тристагодишен минимум (0,25%).

Това означава, че независимо от силната мотивация да се продължи досегашната политика на “борбата с дефлацията”, тя ще трябва да бъде заменена или най-малкото, допълнена от друг тип мерки, насочени към възстановяване на търсенето, като например инициативата на Европейската комисия за изграждане на социален стълб или програмите за подпомагане при строеж на първо жилище в Ирландия и Румъния. Тази категория стимули не се радва на особена популярност (тъй като финансирането им е свързано с нарастване на бюджетните разходи, а ефектът се проявява от долу на горе - през социалния слой със сравнително ниски доходи), но изчерпването на възможностите на количествените улеснения ще я превърнат в единствения работещ вариант за стабилизиране на икономиката.

*Авторът е икономист в Института за икономически изследвания на БАН.