За залата в Сливен шампионката теглила сериозен банков кредит

Ти защо си писал на приятел в интернет, че ще му “обърнеш” хастара? Въпросът задава Станка Златева на едно от шумните хлапета, които я чакат да отключи спортната зала по борба в Сливен.”Ами-и-и, защото…”, започва детето. “Виж, сега! Не можеш да плашиш така никого! Ние тренираме, не се бием!”, казва лаконично тя и момчешката група се втурва през вратата. Преди това е поздравила всяко момче с ръкостискане, каквото спортистите познават: с цяла длан, със сгъната в лакътя дясна ръка. Не й се сърдят, че им прави забележки, защото били наясно, че “сме заедно тук, за да изучаваме борбата и да се възпитаваме”. Минали са четири месеца и половина, след като спортният министър Красен Кралев откри залата. 631 хиляди лева даде държавата за построяване на съоръжението. В него петкратната световна и шесткратна европейска шампионка, сребърната медалистка от две олимпиади подготвя новите състезатели в борбата.

Във фоайето – огромен постер със снимка на легендата Валентин Йорданов в спортен екип, сега почетен председател на Българската федерация по борба. И той, заедно с министъра, ряза лентата при откриването. Вътре – два тепиха и всичко необходимо, както обяснява тя, за тренировъчния процес. Вдясно е вратата към стаята на треньора. Така ли – “тренер” – я наричат децата? “А, не! Кака Златка, защото това ми харесва”, казва тя. В стаята има различни подаръци от приятели, виждат се икони. Снимка с кмета на Сливен Стефан Радев. Над шкафа – картина, интересен портрет на самата Станка. Върху една от полиците на шкафа: огромна ябълка и огромна круша от тревисто зелен порцелан. И те са дар от близък човек с пожелание - ей такива големи плодове да бере спортният клуб “Станка Златева”. “Започнах да се занимавам с децата година преди да стане залата. При мен те идват безплатно. С 20 лева такса няма да забогатеем. Въпросът е те да искат да се трудят. Аз им казах: трябва да знаят за какво са дошли, борбата е тежък спорт, изисква много и ако не искат да станат големи, да не се хабят”, заявява тя. Почти целият й ден е ангажиран с подготовката на децата, ученици от 1-2 до 9 клас. Има и няколко момичета, които сериозно се отнасят към тренировките. Емине Осман даже вече е републиканска шампионка, а Нафизе Таир и Софи Тенева са станали втори на републиканско. Момичетата и момчетата на Станка ходят редовно по народни борби и турнири из страната, трупат опит. Ходят и на подготвителни лагери. Първият лагер бил по покана от Дългопол, за няколко дни. Както обикновено, дошли и родители. Лагерът бил изпитание за децата, за Станка – още повече. “В началото е така, момченцата са по-палави, но сега всичко е наред”, обяснява тя. Работи с клубовете в Дългопол, Руен и още няколко в страната. Името й привлича таланти за Спортното училище в Сливен, а то е сред най-добрите в страната.

Първата копка на залата бе направена през миналата година, на 1 март. На тази дата носителката на Почетния знак на Президента празнува рождения си ден. Откриването на залата пък стана за празника на Сливен Димитровден, 26 октомври. И на двете събития имаше десетки гости – хора от властта, спортисти, приятели, обикновени граждани, които бяха дошли, просто защото симпатизират на Станка. Сега, когато няма такава шумотевица, денят й е запълнен със задачи от сутрин до вечер. Ако не е в залата, за да подготвя децата, ще е навън, за да се занимава с всичко около нея. От общината й позволили да облагороди терена в парк “Юнак”, върху който е разположен обектът с 1250 квадрата застроена площ. Запазена е лекоатлетическата писта. Има фитнес на открито. Ще има игрище, пейки, цветни градини, кътове за отдих. Засадени са дръвчетата, правят се алеи, тревните площи пред залата станали най-напред. Оградила ги с големи каменни късове. Вярно, че от мястото се открива чудесна гледка към Сините скали над Сливен. Но камъните не били сложени, за да подсещат за гледката. Те станали част от нарочно парково решение заради неприятен проблем: “Забелязахме, че идват тук с автомобили, правят си състезания. Че и по лекоатлетическата писта! Почнаха да мачкат тревата с колите... И така се наложи да ограждаме, да слагаме камъните!”. Да се чуди човек, иначе си има достатъчно места за паркиране, допълва още тя.

В Сливен не е тайна, че за залата Станка Златева е теглила сериозен банков кредит. Не й се иска да коментира темата, избягва я. Заявява, че още в началото е била наясно с какво се захваща и какво я чака. Подчертава, че е много благодарна за финансирането от спортното министерство. На сливенския кмет и на общинските съветници – също, за безвъзмездно предоставения терен. Проектът е нямало да бъде възможен в този си вид, включително с оформлението на околното пространство, ако не е била финансовата помощ на бизнеса, на приятелите и на всички останали съмишленици, които са застанали зад нея. “Сега ще се опитаме да постигнем, каквото е необходимо, за втория етап на проекта. В залата да има трети тепих, с пейки за публиката и други нови неща, така че тук да могат да се провеждат републикански първенства, подготвителни лагери. Имам много идеи”, съобщава тя. Подчертава, че всички тези усилия са за града и за децата на Сливен. Паркът край залата се превръща в място и за спорт, и за отдих: “Който иска да тича, който иска да си почива. Нали все пак сме в Европа, поне географски”.

В залата има място, където са подредени снимки на другите големи в борбата. Има я и Станка Златева с нейните звездни мигове от спортната й кариера. “Зная националния химн. Но на състезания изобщо не мога да се сетя. Не помниш нищо. Чуваш музиката, ама състоянието ти е особено. Просто си щастлив, че си си свършил работата... Но, честно да си кажа, от радост никога не съм плакала по този начин, както съм плакала от загуба и заради това, че нещо не съм свършила, както трябва!”, споделя Станка. Тя е “за” семейството, макар да намира днешните отношения между хората объркани. Най-много се вълнува, когато чуе думата “гордост”. Най-много би я огорчило предателството. Личният й живот? Отговаря “То и да ме питате за това…” и се усмихва. “Вижте, мисля, че съм щастлива. Защото имам всичко, за което съм мечтала. Никога не съм имала амбиция да остана в София. Първо, София е за млади хора, които тепърва искат да се развиват, поне в моята професионална сфера е така. А аз искам спокойствие, искам да живея по-нормално, по-подредено. И второ, Сливен е прекрасен град. И ако искаме да стане още по-прекрасен, всеки трябва да направи нещо, да даде от себе си”, убедена е Станка.

През февруари тя и клубът й бяха домакини на първата по-голяма среща на спортисти и треньори от цялата страна, които участваха в републиканско състезание в залата, по новите правила. Предстоят още. “Чувствам се много добре. Не е важно колко си ангажиран, важен е крайният резултат. Групичката деца, която имам, ме радва. Мога да разчитам на тях! Продължаваме напред”, казва тя.