Легендата на бойните изкуства се пробва в драма

Най-важното в подготовката по новия ми филм беше да намеря учител по диалог, който да работи с мен по моя английски

Публиката ме възприема като комедийна екшън звезда, но аз искам да се докажа и като истински, сериозен актьор, който може да изнесе драматични роли и филми с играта си

Когато ми съобщиха, че ще получа почетен „Оскар“, направо не можех да повярвам, че се случва. В САЩ аз бях човекът, който прави евтини екшън комедии. Наградите „Оскар“ отиват при хора като Том Ханкс и Робърт Де Ниро

Джаки Чан е една от най-големите звезди на Изтока, който успя да направи впечатляваща кариера и в развлекателната индустрия на Западната цивилизация. Той е световноразпознаваем със своята уникална комбинация от екшън и комедия. Джаки е майстор в преплитането на сложна бойна хореография, невъзможни каскади и забавни физически скечове. Чан е продуцирал, режисирал, написал и участвал в повече от 150 филма в Азия и САЩ. Той е звезда от 70-те, майстор на бойните изкуства и се занимава активно с музика и благотворителност.

В новия си филм „Чужденецът“ той прави по-драматична роля от обичайното и се надява, че тази изява ще му помогне да се затвърди и като сериозен актьор

- Какво Ви привлече към ролята в “Чужденецът”

- Винаги съм планирал кариерата си и съм се възхищавал от изпълнители като Робърт Редфорд, който още играе в киното. Публиката ме възприема като комедийна екшън звезда, но аз искам да се докажа и като истински, сериозен актьор, който може да изнесе драматични роли и филми с играта си. В Азия вече започнах този преход и там феновете вече ме приемат повече като актьор, отколкото като екшън звезда. В Китай получавам много сценарии за криминални драми и трилъри, играя роли на полицаи в хонконгското кино. В един момент си помислих, че такива роли ще ми подхождат, аз винаги съм бил сериозно повлиян от американското кино и постоянно гледам холивудски филми. Но в САЩ никой не ме кани за подобни продукции. Не казвам, че трябва да играя главната мъжка роля във филм като “Ла ла ленд”, но защо да не пробвам нещо различно. Преди няколко години моят американски мениджър ми се обади и ми показа сценария на “Чужденецът”. Авторът на сценария бил казал, че само Джаки Чан може да изиграе тази роля. Мина време, аз имах страшно много проекти в програмата, направих сума ти филми, но в крайна сметка графикът ми позволи, нещата се наредиха и след две години тръгнахме да материализираме проекта. Щастлив съм, че успях да го направя.

- Как се подготвихте за този филм?

- Най-важното в подготовката беше да намеря учител по диалог, който да работи с мен по моя английски. Трябваше да мога да разбирам какво говори Пиърс Броснан, който играе другата главна роля във филма. Пиърс използва акцент, който е голямо предизвикателство за мен и трябваше да съм изряден по отношение на диалога. Режисьорът ми показа много неща на снимачната площадка. Той ми каза да се движа по-бавно, да осъзная, че не съм Джаки Чан от екшъните, а трябва да потъна в този конкретен образ, който няма нищо общо с моето амплоа на майстор на бойните изкуства и бързите движения. Имаше случаи, в които аз правех нещо и по инерция действах бързо, със скоростни движения, той ме спираше и ми казваше - “Джаки, много бързо се движиш, трябва да забавиш”. Във филма бях значително състарен. Дори при бойните сцени той акцентираше върху моето дишане, искаше от мен да си поемам дълбоко дъх след като ударя някой. Идеята беше да създам усещането в зрителя, че съм останал без дъх и, че боят наистина е голямо физическо предизвикателство за мен.

Преди години, когато направих филма за Пияния майстор сякаш изпращах послание към хората, че те трябва да пият и да се бият. Това беше грешка. Затова направих продължение, в което опитах да се поправят и да кажа на хората, че да се биеш под влиянието на алкохол не е добра идея. Но в известен смисъл, за много хора аз винаги ще си остана пияния майстор. С “Чужденецът” също се опитах да изпратя някакво послание. Във филма става въпрос за смърт, тероризъм, загуба на близки, желание за отмъщение. Идеята е да покажа колко важно е да бъде сплотени и единни, да не позволяваме на омразата на да навлезе в нас, да контролира живота ни и да ни вкара в цикъл на насилие и страдание. Днес виждаме терористични атаки всеки ден по цялото земно кълбо. Природните бедствия се случват, те са извън нашия контрол, но защо ние хората трябва да създаваме свои собствени бедствия. Надявам се, че този филм ще бъде изтълкуван като апел против тероризма и омразата, че ще може да накара хората да мислят за мирно съществуване и рационално справяне с проблемите.

- Наскоро в Лос Анджелис прожектираха Вашия филм “Miracles – Mr. Canton and Lady Rose”, за който се твърди, че е Ви е любим и сте най-доволен от него. Така ли е?

- Научих толкова много от американските филми. Преди да направя каквото и да е било в Америка, аз вече бях голяма звезда в Азия. Реших да направя “Miracles – Mr. Canton and Lady Rose” като експресия на моето желание да разширя своя креативен хоризонт и да създам нещо, което да бъде третирано като художествен мост между Азия и Америка. Филмът се прие много добре в Хонконг и след него вече местната публика гледаше на мен по друг начин. Беше смел ход от моя страна, но останах наистина доволен от резултата.

- В “Чужденецът” правите най-добрата си драматична роля, а освен това си партнирахте с Пиърс Броснън. Как бихте описали цялото преживяване?

- Тъй като във филма играя по-възрастен персонаж, успях да се поставя на негово място и да се подготвя за това, което ме очаква като остарея. Ще бъда по-бавен и тих. А Пиърс е прекрасен човек и актьор, пак бих работил с него.

- Тази година получихте почетен “Оскар”. Какво означава тази награда за Вас?

- Направо не можех да повярвам, че се случва. В САЩ аз бях човекът, който прави евтини екшън комедии. Наградите “Оскар” отиват при хора като Том Ханкс и Робърт Де Ниро. Когато попитах хората от Академията защо са избрали мен те ми отвърнаха: “Защото ти правиш толкова много различни неща – не си само актьор. Ти си активен в публичното пространство като активист, популярен си в Азия още от дете, имаш зад себе си 50-годишна кариера”.

Бях поласкан и дълбоко благодарен. Сега се надявам, че публиката ще хареса “Чужденецът”. Не знам дали се е получил добър или лош, човек никога не е сигурен докато не види реакцията на хората в киното.