Джереми Корбин - Тихата сила

С малко ли глупости ни занимават родните политици, че да се занимаваме и с тези на чуждите, ще кажете. И ще сте прави. Но покрай събитията от последните седмици, ако не и две години, страната Великобритания - искаме или не - доминира в темите от новините, които по един или друг начин засягат всички ни.

Започна се от 2016 г. с излизането на британците от ЕС и премина в аферата “Скрипал”. Която, макар и да започна неубедително, все повече се налага като casus belli (лат. ез. “повод за война”) между Запада и Русия. Сред водещите герои в цялата сега, която се играе по двете теми на Острова е лидерът на опозиционната лейбъристка партия Джереми Корбин. Съмнително харизматична на пръв поглед личност, която представлява политическата алтернатива на премиера на Великобритания Тереза Мей. Но в интерес на истината голям хит сред младите британски избиратели, които объркаха плановете на консерваторите на Мей на предсрочните избори миналата година и се мобилизираха, за да гласуват за човека с вид на най-разсеяният библиотекар в мултивселената. И отнеха мнозинството на торите в парламента, скандирайки на митинги и конвенции името на Джереми Корбин върху уводния напев от песента “Seven Nation Army” (Армия от седем нации) на групата White Stripes.

Лидерът на лейбъристите обаче актуално се намира “на топа на устата” в британските медии, покрай скандал, който на този етап вече му коства профила в социалната мрежа “Фейсбук”, а според някои наблюдатели може да се стигне и до по-сериозни щети. Като политическия му скалп, например.

Но да не слагаме каруцата пред коня, както се казва, а да вървим по ред. Официалното изявление на Тереза Мей от 12 март пред парламента в Лондон, в което недвусмислено обвини Русия за евентуалното покушение с нервно-паралитично вещество срещу руският двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри, беше посрещнато със съмнение от лидера на опозицията. Повечето ще кажете, “логично”, цялата история и досега не стои 100 % издържано като доводи. Кой, как, защо, по какъв начин и с какви методи? Ние, като българи, намесвани не един и два пъти в подобни “афери” – от чадъри до папи, ги разбираме тези неща. Но ако за нас подобна позиция би била “логична”, за британците не е “патриотична”. И “Джиза” бръкна в окото на средностатистическия притежател на портрет на Чърчил над камината, като попита премиера Мей защо в санкциите срещу Русия не включи и руските олигарси, които живеят в страната и са дарили, според него, 800 000 лири за предизборната кампания на нейните консерватори. Освиркаха го, както се предполага. Но в крайна сметка въпросът беше повдигнат и вече тече разследане по въпроса.

А Джереми Корбин продължава трета седмица по-късно да отказва да обвини директно Русия за нападението срещу Скпирал и настоява да се води диалог с Москва, за ужас дори на някои от съпартийците си. В допълнение про-консервативните медии на Острова успяха да го вкарат и в скандал, датиращ още от 2012 г. Когато сегашният лидер на лейбърстите се обявил в подкрепа на спиране на събарянето на уличен стенопис (”графити”), изобразяващ “Световният еврейски заговор за контрол над света”. Срещу британските лейбърсти нееднократно са отправяни обвинения последните години в прикрит, а и недотам, анти-семитизъм. Предвид че исторически те са се възправяли за правата на същата общност на Острова, цялата история има допълнителен заряд. Тази новина, плюс няколко съпътстващи сходни по характер събития, дадоха тласък на вълна от протести тази седмица срещу него, а Джереми Корбин прави няколко изявления, за да успокои духовете. Везните на общественото одобрение обаче все повече се накланят в обратната на лидерът на лейбъристите посока и ще трябва скоро да намери контра-тежест, за да запази позициите си. Но да разкажем и за него.

Джереми Корбин е роден на 26 май 1949 г. в историческото градче Чипенхам, разположено западно от Лондон. Образованието си получава в Шропшайър, където се премества семейството му. Политически активен в редиците на младежката организация на лейбъристите в града още от гимназията, през 1966 г. Джереми Корбин се присъединява към британската Кампания за ядрено разоръжаване и в последствие дълги години е един от нейните съпредседатели. През 1970-те работи като профсъюзен организатор, преди да бъде избран за член на общинския съвет на градчето Харинги от листата на лейбъристите. Оттам кариерата му в партията продължава нагоре и през 1983 г. става член на британския парламент, запазвайки постоянно мястото си до днес. С идването на власт на лейбъристите, водени от Тони Блеър през 1997 г. за следващите 13 години управление Джереми Корбин ще влезе в историята като депутатът, гласувал най-често срещу предложенията на своите съпартийци. След големият провал на лебъристите на изборите през 2015 г., тогавашният лидер Ед Милибанд подаде оставка, а на партийната конференция през септември Джереми Корбин бе избран на негово място още на първия тур, с 59,9 % от гласовете на делегатите.

Подпис: “Лордът”

След натоварената на всякакви негативни събития седмица, уикендът за Корбин дойде с удар под пояса от бивш дългогодишен член на лейбъристката партия и неин представител в горната камара на британския парламент, лорд Алън Шугър. Който също така е и медийна звезда, играйки позицията на Доналд Тръмп в британската адаптация на американското телевизонно предаване The Apprentice. И поздрави в събота в социалната мрежа “Туитър” над 5-те си милиона последователи с колаж изобразяващ Адолф Хитлер в автомобил, редом до човек с генералска униформа, върху чието лице е монтирано това на Джереми Корбин. Коментарът към кадъра е в духа на “Когато отиваш на процеса в Нюрнберг, а си мислиш че те водят на авто-шоу”. Коварно, а?! Посланието в крайна сметка бе изтрито от профила на лорда, без какъвто и да е коментар от негова страна. Шумът, който се вдигна е достатъчен.

ЗА НЕГО

Пътник в партията си

Той (б.р. – Джереми Корбин) е усъвършенствал изкуството да изглежда като пътник в собствената си партия, носен напред-назад от обстоятелствата, помахвайки благородно като монарх от прозореца на каретата. Последствията от скандала с коментара му във Фейсбук, в който защитава анти-семитски стенопис не правят изключения. Някои от неговите привърженици аплодират нежеланието му да се включи в дебата, защото надушват заговор (на Блеър или ционистите, когото предпочитате), насочен към дестабилизирането му преди местните изборе през май.

Хелън Луис,

журналист

Може да вдъхнови поколение

За критиците му, той (б.р. – Джереми Корбин) е практически карикатура на архетипа на “брадатия левичар”, неизбираемият персонаж ог мрачните дни на 1980-те, когато лейбъристката партия ценеше повече идеологическата чистота, отколкото побеждаващата сила. Но за армията негови привърженици, той е последният останал честен човек в политиката, някой, който може да вдъхнови ново поколение от активисти, и да ги накара да повярват че има алтернатива на нео-либералния Тачеристки консенсус, който толкова много ги разочарова.

Брайън Уилър,

журналист

Безкомпромисен

Той (б.р. – Джереми Корбин) е безкомпромисен. Ясно изразява това в което вярва и умее да води предизборни кампании. Но за да си лидер на лейбъристката партия ти трябва и умението да преговаряш, да правиш компромиси да държиш партията цяла.

Емили Торнбери,

депутат и външен министър в сянка на лейбъристите, преди избирането на Корбин за лидер на партията през 2015

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети