Джина Иванова: Нямам време да се глезя

Момичетата от "Трамвай № 5" бяхме провокативни, но не и вулгарни

- Джина, как се случи така, че след дългогодишно участие в групата "Трамвай № 5" предприемаш и самостоятелна кариера?

- Стана така, че след като родих втората си дъщеря, започнах работа с "Кукери" - група, основана от мъжа ми Иван Иванов - Джон. Изявите ни бяха предимно в чужбина - в Европа и Скандинавските страни. Така изкарахме почти 10 години, след което издадохме албум. След това група "Кукери" се разпадна и тогава практически останах сама и така с мъжа ми се съсредоточихме към моя солова кариера. Първите ми самостоятелни песни бяха някои от парчетата на "Кукери", на Юксел Ахмедов, участвах на последното издание на "Мелодия на годината". После за мен песни написаха Краси Гюлмезов, Хайгашот Агасян, Тончо Русев и др. Записах и първата си композирана от мен песен "Прости ми, майко". Направих и много дуети, и така нещата тръгнаха.

- В началото на кариерата си избрана за член на вокалното трио на Бисер Киров и участвате в програмата на известния берлински музикален театър Фридрихщат палас.

- Бях на 19 години, студентка в първи курс на Консерваторията. Бисер търсеше момиче за триото. Явих се на прослушване и ме избра. Да стъпиш на тази възраст и без съществен опит на такава световна сцена си беше и стресиращо. Имахме двумесечен договор. За кратко време трябваше да науча много песни, при това на различни езици, защото Бисер пееше освен на български - на руски, немски, френски, испански, английски... След това се оказа, че освен на Бисер, трябва да сме вокална група и на всички останали певци, участващи в програмата. Така на 19 бях на сцената на Фридрихщат палас.

- Там обаче претърпяваш инцидент?

- Пребиваването ми в Берлин приключи с инцидент. Тогава Бисер, макар и без да иска, ми счупи крака. Това стана ден преди да приключи ангажиментът ни там. Преди да отлетим за България, той бе поел ангажимент за наше участие в тамошния ни Културен център. Като се качихме в колата, вратата защипа палтото ми, отворих я, а Бисер вече бе потеглил с бясна скорост и аз паднах на земята и жестоко си счупих крака. Освен че пропадна участието ни, аз се озовах в берлинска болница. На другия ден те си тръгнаха за България, а аз останах в клиниката и там посрещнах новата година. В болничната стая се оказах заедно с една наркоманка, с която преживях също страхотен стрес. Заради нея отказах да ме оперират там и се върнах в България.

- Този инцидент те сваля за дълго време от сцената. Какво се случи?

- В България решиха, че мога да бъда само с гипс, без да ме оперират. Шест месеца бях с патерици. Като почнах да ходя, първо заминах с една група за Скандинавия и след като се върнах, разбрах от Митко Щерев, че Петко Петков ще прави група. Избра ме и така станах едно от момичетата в "Трамвай № 5".

- Джина, с Джон много сте пътували по света, минавала ли ви е мисълта да останете и да се реализирате в чужбина?

- Не, никога. Привързани сме към земята, семейството и приятелите си.

- Кога се почувства като звезда?

- Повярвай ми, никога не съм се чувствала звезда и популярността не ме е променила по никакъв начин. Аз съм отговорен човек и не съм имала време да се глезя и преживявам като звезда.

- Тогава сте имали и много правителствени участия, пели сте и пред Тодор Живков. Възползвали ли сте се от възможността да му искате някакви услуги?

- Не! Никой от нас не е търсил облаги от тогавашните властимащи.

- А как през годините, особено когато "Трамвай № 5" е на гребена на вълната, си се опазвала от напористи фенове?

- Не се е налагало, Петко бдеше като орлица над нас. След участие ни прибираше в хотела, държеше да сме добре наспани, отпочинали и свежи. Петко беше ревнив към нас и много ни пазеше от ухажори. Той дори гледаше малко на кръв и мъжа ми в началото на нашата връзка, която тръгна в периода, в който ние и "Кукери" започнахме да правим съвместни концерти.

 

Клара Армандова: Светулки едва не ме задушиха в Портланд

Нашите артисти не са подготвени да се явяват на кастинги, смята режисьорката на пиесата „Мелодия“

- Да разкажем малко повече за пиесата „Мелодия“, защото нейната авторка Диъдри Кинахан не е много позната в България?

- Авторката на пиесата е ирландка, която живее близо до Дъблин. Нейни творби са поставяни в цяла Великобритания и в САЩ, но премиерата на „Мелодия“ в София е първи спектакъл не само в България, а и за цяла Европа. Главните действащи лица минават през музиката, за да достигнат до истинската си същност и скритите чувства... "Мелодия" е пиеса за любовта във всичките й разновидности - към партньор, към близко същество, към изкуството, работата, пътуването. Това е пиеса за любовта, в която героите пътуват един към друг. Те не познават дори самите себе си достатъчно и всеки помага на другия в изследването на собствената му личност. Случва им се нещо, което е трудно преодолимо, но всичко това през призмата на романтичната комедия. Публиката ще изпитва непреодолимо желание да се разсмее. Мъжката роля е поверена на Никола Мутафов, познат като д-р Пенев от сериала „Откраднат живот“, а женската - на Диана Костова, играла в доста телевизионни проекти, един от които е "Революция Z".

- Вие работите предимно във Великобритания. Кастингът по английски ли го направихте или приложихте българска мярка?

- Исках да го направя по английския модел, при който няколко души от нашия екип, включително хореографката и доц. Николай Моцов и Боян Христов, които се занимават с музиката, да видят млади и не толкова млади, известни и не толкова известни актьори. Беше много трудно. Първо, не знаехме как да разгласим, че има такова прослушване. Второ, в Англия всеки се явява с набор от предварително подготвени изпълнения от различни жанрове и ако е необходимо - песен, танц. А тук аз питах: "Какво ще ни кажете?" И... претендентите за ролите започваха да ни разказват за себе си, вместо да изпълнят нещо от своя репертоар. В училищата по актьорско майсторство не само във Великобритания и САЩ, а и по целия свят, през втората и третата година се отделя специално внимание актьорите да си подготвят 5-6 материала, за да може на прослушване да покажат комедиен или драматичен талант, шекспирова рефлективност, превъплъщение в трагедия и в съвременна пиеса. Знам, че на някого това ще се стори смешно, особено ако актьорът е известен и утвърден, но щом като цял свят прави кастинги, значи има някакъв смисъл да покаже цял спектър от умения. Няма място за гордост или обиди. Нашите двама актьори - Никола и Диана - и пеят, и танцуват. Могат да правят всичко!

- Има ли голяма разлика при поставянето на пиеси у нас, в Англия или Америка, където също сте работили?

- Разлика от земята до небето няма. Има една обща черта - уважението към метода на Станиславски и по-късно на Лий Страсбърг. Разлика има по отношение на сроковете, в които се репетира една пиеса. Само два театъра в Лондон и околностите имат значителна субсидия от държавата или от Министерството на културата. Почти всички други са на някаква форма на самоиздръжка. С изключение на някои общински театри в провинцията, нямат щатни състави. Но сроковете навсякъде са кратки - не повече от четири седмици. В крайни случаи, при много сложна постановка - пет. Репетициите са изключително стегнати. Двойни - сутрин и следобед, което ми се вижда трудно осъществимо в България.

- Вашата първа постановка в Англия печели наградата за режисура на прочутия театрален фестивал в Единбург. Вие идвате от България, където репетиционният процес понякога е 6 месеца. Как се прекроихте?

- Аз завърших режисура във Великобритания в Уъркшоп театъра на Университета в Лийдс с изключително силен екип от преподаватели и колеги, които завършиха заедно с мен. Бяхме осем на брой от целия свят - от Щатите, Сирия, Израел, Южна Африка, Гърция, Турция, Ирландия... Интересна смесица от култури и на никой от нас не беше разрешено репетициите за дипломната му работа да траят повече от четири седмици. Т.е. на нас през тази една година, която по наситеност и интензивност ми се стори като три години, ни се даде пълната възможност да изпитаме стратегиите на професионалния театър във Великобритания, както да работим с професионални актьори от третия по големина театър на Острова. Това ми беше безценно като опит, като преживяване!

 

И ОЩЕ

* Владо Карамазов проговорил на 5

* Иван Раев учил на ски Никола Гешев и Богдан Филов

95-годишният все още действащ даскал е живата история на Пампорово

* Гoнджa Bycлaтepи, Шуле от "Майка", също била жертва на насилие

* Кои ужасни мистерии по света остават неразгадани

* Режисьори мъчат и дори убиват актьорите си

Някои ходят на психиатър, други са преживели ужасни инциденти, Холивуд помни и големи трагедии

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 27 ФEВРУАРИ!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица