Джон льо Каре - Пишещият шпионин

Author John Le Carre, real name David Cornwell, is seen, at his home in London, Thursday, Aug. 28, 2008. (AP Photo/Kirsty Wigglesworth)

Нека ви кажа няколко неща за себе си. Не много, но достатъчно. Навремето ми беше удобно да се представям за шпионин, който се е преориентирал към писането. А не бях нищо подобно. Аз съм писател, който на много ранна възраст е прекарал няколко неефективни, но изключително съзидателни години в британското разузнаване.

С тези няколко скромни изречения описва себе си смятаният за един от 50-те най-влиятелни британски писатели от Втората световна война насам, Джон льо Каре, който вчера навърши достолепните 85 години. Да започнем с уточнението, че ако не сте запознати с романите на британеца, довършете материала с едно на ум да ревизирате този пропуск. Защото Джон льо Каре е за шпионския жанр в литературата това, което е образът на Джеймс Бонд в киното, с няколко нотки по-изтънчен от похватите на Иън Флеминг. „Агентите“ на Льо Каре не сърбат водка-мартини, докато играят бакара в Монте Карло с архизлодея, тръгнал на поход за световна доминация, а са истински хора, притиснати от обстоятелствата, предателствата, чувството за дълг, патриотизма. В тъмната игра на шпионажа рядко грее слънце.

Мнозина критици са единодушни, че шпионинът Джордж Смайли е много по-убедителен от също така хипотетичния „007“. Джеймс Бонд е изискан, зализан и изпипан като Шон Конъри, Роджър Мур, Тимоти Далтън, Пиърс Броснан* и дори Даниъл Крейг (с най-убедителен поглед на убиец от петимата). Джордж Смайли не е лице за боксофиса. Може би най-добре пресъздаден е от покойния вече носител на „Оскар“ сър Алек Гинес (полковник Никълсън в „Мостът на река Куай“ и безсмъртния Оби Уан Кеноби в „Междузвездни войни“) в телевизионната адаптация на романа „Калайджия, шивач, войник, шпионин“ (за по-модерните „Дама, поп, асо, шпионин“) в края на 70-те години на ХХ век и последвалата втора поредица на Би Би Си, „Хората на Смайли“.

Самотен, недоверчив към свои и чужди, носи очила с диоптър, облечен с вълнено палто и шапка с периферия, превит под безмилостния северен дъжд - образът на „шпионина, който дойде от студа“ е непрекъснат източник на вдъхновение за търсещите го в мрака на подмолните афери на международната политика. И ако Бонд в романите на Флеминг винаги ще остане във времето на студената война, както и да го извърта Холивуд, героите на Льо Каре не са подвластни на фиксирана времева линия. Първият му роман, написан след падането на Берлинската стена, „Нощният управител“, беше адаптиран за телевизия в началото на тази година, все така актуален с въпросите за международния трафик на оръжие, корупцията на най-високо държавно ниво, поставени на фона на Арабската пролет от 2011 г. и произлезлите от нея световни трусове.

В издадена през септември автобиография „Тунел за гълъби“ Дейвид Джон Мур Корнуел, както е истинското име на Джон льо Каре, споделя, че двете личности, които най-ефективно са формирали живота му, са баща му Рони Корнуел и Ким Филби - двойният агент, предал Великобритания в служба на СССР в началото на 60-те години. Единият е измамник, мошеник, базов субект за голяма част от отрицателните образи в романите на Льо Каре; вторият е човекът, под сянката на чиито действия Дейвид Корнуел работи за британското външно разузнаване и използва като научен труд, за да вникне в начина на мислене на двойния агент - къртицата, която Смайли преследва по петите в „Калайджия, шивач, войник, шпионин“.

Но да се върнем на писателя. Джон льо Каре е роден на 19 октомври 1931 г. в английското градче Пуул, графство Дорсет, под името Дейвид Джон Мур Корнуел. Получава основно и средно образование на Острова. След края на Втората световна война заминава да учи чужди езици в Бернския университет в Швейцария и през 1950 г. се присъединява към службата на военното разузнаване на британската армия в Австрия. Оттам се прехвърля в университета в Оксфорд, откъдето донася на контраразузнаването - МИ5, за колеги с крайно леви политически настроения. В средата на 50-те години вече е щатен агент на вътрешното разузнаване, а пет години по-късно ще се прехвърли към външното - МИ6. Като агент започва да пише под псевдонима „Джон льо Каре“ и през 1963 г. публикува „Шпионинът, който дойде от студа“, който се превръща в епоним за автора. Успехът на романа убеждава Льо Каре да се отдаде изцяло на писането и през следващите 50 години ще последват бестселъри от ранга на „Малък град в Германия“, „Достопочтеният ученик“, „Шивачът от Панама“, „Сингъл и Сингъл“, „Вечният градинар“, „Секретният пилигрим“ и „Изменник по вкуса ни“, който излезе през май на широкия екран с Юън Макгрегър, Наоми Харис и Деймиън Луис във водещите роли.

 

Мърдок? 25 минути за обяд

В мемоарите си Джон льо Каре разказва за своя среща с медийния магнат Рупърт Мърдок, който винаги изглеждал „по-дребен от последното виждане“. По време на разговора през 1991 г. австралийският милиардер изненадващо попитал Льо Каре кой е отговорен за смъртта на предприемача Робърт Максуел, открит удавен същата година. Писателят нямал понятие, но за по-сигурно казал „израелското разузнаване“. Австралиецът си тръгнал веднага след това. „Приблизително време за обяд с Мърдок: 25 минути“, пише Льо Каре с насмешка.

 

(*Все пак много добър в „Шивачът от Панама“ по книгата на Льо Каре)

 

ЗА НЕГО

Беше чисто удоволствие да филмирам негов литературен шедьовър

Джон льо Каре е един от най-важните автори на нашето време, той е литературен исполин, способен да ангажира интелектуално и емоционално читатели от всякаква среда. Неговите психологически портрети са дълбоки, нюансирани, триизмерни и впечатляват с хирургическа прецизност на рисунъка. В същото време той владее жанра до съвършенство и притежава извънредно богата историческа ерудиция. Той е един от онези автори, които просто знаят за какво пишат, разбират темата, контекста, персонажите, мотивациите. За мен беше огромно предизвикателство, но и чисто удоволствие да екранизирам шедьовъра „Дама, поп, асо, шпионин“. Мисля, че големият Гари Олдман се справи прекрасно с най-иконичния персонаж на Джон - неподражаемият Смайли.

ТОМАС АЛФРЕДСОН, РЕЖИСЬОР НА „ДАМА, ПОП, АСО, ШПИОНИН“

 

Заровихме томахавката, но той не бе прав да взима страната на ислямистите срещу мен

Искам да изразя съжалението си, че се стигна до размяна на толкова грозни думи между нас преди години, при истерията на религиозния указ (фетва), който ислямският диктатор на Иран - аятолах Хомейни - издаде срещу мен за написването на една книга. Смъртна присъда за публикувани думи, а писателят Джон льо Каре взе страната на религиозните фанатици и фашисти. Съжалявам, че се стигна до откровени обиди между нас, аз го нарекох „надут задник“, а големият Кристофър Хитчънс тогава написа: „Джон льо Каре се държи като човек, който току-що се е облекчил в собствената си шапка и няма търпение да нахлупи преливащия аксесоар на главата си.“

САЛМАН РУШДИ, ПИСАТЕЛ, АВТОР НА „САТАНИНСКИ СТРОФИ“

 

Той е великанът на шпионския жанр

Много хора ме свързват с образа на Агент 007 от филмите по Иън Флеминг. Но освен Бонд аз съм играл и в „Шивачът от Панама“ по Джон льо Каре и трябва да ви кажа, че за мен беше изключителна привилегия да се потопя в света на този голям автор. Джон е великанът на шпионския жанр.

ПИЪРС БРОСНАН, АКТЬОР, „ШИВАЧЪТ ОТ ПАНАМА“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети