Поредицата "Песен за огън и лед", вдъхновила един от най-гледаните сериали, му носи прякора "американския Толкин" и е обявена от сп. „Тайм“ за част от 100-те най-влиятелни книги на всички времена

Известен е с фразата: „Който не убива главните си герои, е измамник”, и тъй като с лекота и жестокост погубва персонажите си, го наричат „масовия убиец в литературата”. Фентъзи романите на Джордж Р.Р. Мартин имат над 25 млн. продадени копия в света, а през 2011 г. беше премиерата на първия сезон на сериала "Игра на тронове" по HBO. Всеки епизод събира средно по 20 млн. зрители пред екраните, а всеки сезон носи по 15 милиона на писателя.

[modula id="3165160"]

Дори той се травмира от осмия сезон

Масово e недоволството на феновете срещу сценаристите, осмият сезон на „Игра на тронове” регистрира рекордно нисък рейтинг. Джордж Р.Р. Мартин се присъедини към армията от недоволни телеманиаци: „Разбира се, че съм емоционален по темата. Дали предпочитам да го направят по моя начин? Естествено. Това е травмиращо. Понякога твоите творчески виждания не съвпадат с тези на ответната страна и това води до конфликт“.

В САЩ недоволството прерасна в различни петиции за уволнение на сценаристите Дейвид Бениоф и Дан Уайс, накратко наричани от феновете D&D, и презаснемане на целия сезон. Мнозина ги заклеймиха като най-некадърните в телевизионната история. Според една от петициите те са доказали, че са абсолютно некомпетентни... Сериалът заслужава по-добър финален сезон, който има смисъл.

Феновете имат повод да се притесняват и за новата трилогия по „Междузвездни войни”, тъй като именно Бениоф и Уайс ще бъдат нейни сценаристи. Все пак ще видим, тъй като сюжетът на Джордж Р.Р. Мартин вдигна много високо летвата и вече D&D не могат дори да я докоснат.

Расте в приказния свят на книгите

Джордж Реймънд Ричард Мартин е роден на 20 септември 1948 г. в провинциалното градче Бейон, щат Ню Джърси. Той е първородният син в многодетното семейство на докер и в жилите му тече гърмяща смес от многонационална кръв. Баща му е потомък на италиански и немски емигранти, а майка му произхожда от знатен ирландски род. Нейните разкази за семейната династия и за необикновения Златен век завинаги се запечатват в детското му съзнание. В интервю за сп. Rolling Stone той признава, че не е бил близък с баща си, единствено ги свързвала любовта към спорта. През свободното си време Мартин старши обичал да си пийва, затова семейството нямало автомобил.

Монотонното всекидневие натъжава младежа и само чудният свят на книгите от любимите писатели внася ярки цветове върху сивото житейско платно. Мартин признава, че за първи път се запознава с произведенията на западната класическа литература от комиксите на Marvel Comics.

Когато навършва 10, му подаряват книгата на големия американския фантаст Робърт Хайнлайн Have Space Suit - Will Travel. След това в живота му се появяват мистикът Хауърд Лъвкрафт и легендарният Дж. Р.Р. Толкин. Бъдещият писател в захлас чете страшните приказки за великия и ужасен Ктулху и се изживява като странник в Средната земя.

По време на скучните уроци Джордж съчинява вледеняващи кръвта разкази за чудовища и ги продава евтино на приятелите си, а с получените пари си купува любимите сладкишчета.

След като завършва училище, младежът се премества в Еванстън, щат Илинойс, където учи журналистика в Северозападния университет.

Подостря перото преди големия успех

Мартин започва да се замисля за литературна дейност още като тийнейджър. След като прочита „Властелинът на пръстените”, през 1965 г. той прави първите си писателски опити – измисля повест за Рхлор, храбър принц, който пътешества в търсене на демоните и чудовищата, убили дядо му Баристан Храбрия. Младежът така и не завършва творбата си, но имената на главните герои присъстват в следващите му произведения.

След като известно време публикува във фензини (непериодични издания, списвани от любители на дадена тема – б.р.), през 1971 г. е неговият дебют в истинско списание – разказът му The Hero излиза в Galaxy Science Fiction. Успехът му не е светкавичен, предишното му произведение получава отказ рекордните 42 пъти. През 1976 г. излиза дебютният му сборник разкази „Песен за Лиа”, удостоен с литературната награда „Локус”.

Започва да се занимава сериозно с писане след смъртта на американския фантаст Tom Reamy, който умира над пишещата си машина от сърдечен пристъп. В тази трагедия Джордж съзира знак свише.

През 1977 г. той публикува научнофантастичния роман „Умиращият свят”, който две години по-късно е номиниран за наградата British Fantasy Awards. Следва сборникът с разкази „Пясъчните крале” (1981), „Пътешествията на Тъф” (1987) и много други фентъзита.

Малко по-късно той прави първите си стъпки в телевизията като сценарист в няколко различни продукции, в това число и "Зоната на здрача".

„Песен за огън и лед” – на 45 езика

Голямото признание му носи цикълът „Песен за огън и лед”, преведен на 45 езика. Първият роман от поредицата - "Игра на тронове", излиза през 1996 г. Следват "Сблъсък на крале" (1999), "Вихър от мечове" (2000), "Пир за врани" (2005) и "Танц с дракони" (2011). Най-успешният от тях е "Пир за врани", който заема първото място в класациите на бестселърите на Wall Street Journal и The New York Times. През септември 2006 г. романът е номиниран за Британската награда за фантастична литература и за престижното американско отличие Quill.

От 2017 г. досега феновете са в очакване на предпоследната част на цикъла - "Ветровете на зимата" (Winds of Winter), а последната - "Мечта за пролет" (A Dream of Spring), е планирана за 2020 г.

В романите си Мартин разрушава стереотипите за Средновековието като време на храбреци, справедливи крале и чаровни принцеси, заточени в мрачни замъци, охранявани от чудовища. Писателят разказва не само за кръвопролитни войни и междуособици, но и за несправедливост, бедност, религиозна нетърпимост и сексуална разюзданост.

В книгите наистина има много действащи лица и сюжетни линии, в които първоначално читателят може да се обърка. Но независимо от изобилието от имена героите изобщо не са случайни – дори незначителните персонажи се появяват в хода на повествованието по един или друг начин.

Не са малко и критиците на Мартин, които го укоряват, че жестоко премахва герои, които са станали вече любимци на читателите. Според мнението на писателя обаче не е възможно да се напише хубава книга, в която никой не умира. Любопитно е, че идеята за подобно рязко отстраняване на персонажи от сюжета се ражда у Мартин, когато гледа „Психо” на Хичкок.

Ненавижда селфитата

Първата любов на писателя е малко известната писателка Лиза Татъл, с която дори написва повест, но отношенията им претърпяват фиаско. През 1974 г. той се жени за Гейл Берник и двамата се развеждат след 5 години.

Според слуховете по това време Мартин води бурен живот и се ползва с голяма популярност сред женския пол. През 1975 г., все още женен, е съдбоносната му среща с бъдещата му съпруга и голяма негова фенка Парис Макбрайд. През 2011 г. двамата решават да узаконят отношенията си.

Писателят е основател на Wild Spirit Wolf Sanctuary – благотворителен фонд за подкрепа на дивите животни в Ню Мексико. Много се дразни от вниманието на феновете. Казва, че като станал знаменит, не може просто да се поразходи. Ами селфитата? „Кълна се, че ако можех да изгоря всички телефони с камери, бих го направил, без да се замисля”, заявява той пред журналисти.

Днес Джордж Р.Р. Мартин продължава да живее в скромната си къща в Санта Фе и въпреки че печели по 15 милиона долара на година, все още кара стара Mazda RX7 и предпочита заведенията за бързо хранене. Най обича да похапва скара и мексикански специалитети.