Джорж Уеа - Президентът

Богатство, слава, награди, признание – Джордж Уеа има в изобилие от всичко това. Спечелил го е с пот на челото (буквално) в близо 500 мача през своята активна футболна кариера. В края на януари голаджията започна най-важния мач в своя живот. В него той не играе нападател на своя отбор, а президент на своя народ, който го избра убедително за държавен глава на Либерия.

„Монако“, „Милан“, „Манчестър Сити“, „Марсилия“ – повечето спирки от европейския тур на Джордж Уеа започват с буквата „М“. Към отборите, за които е играл и вкарвал голове, трябва да се добавят „Пари Сен Жермен“ и „Челси“. Не са много неговите колеги, които могат да се похвалят с такава богата и пъстра визитка, украсена с купи в Либерия, Франция, Италия и Англия. През 1995 г. той става първият и единствен досега африканец, който печели наградата за футболист №1 на ФИФА в света и става носител на „Златната топка”. Като Джордж Бест и Алфредо ди Стефано - либериецът е един от малцината играчи от такава класа, който никога не е печелил европейски клубен турнир и не е участвал на световно първенство. Което придава допълнителна тежест на личните му успехи.

В профила на Уеа в сайта на ФИФА пише: „Изключителен голмайстор, предшественик на модерните универсални нападатели. Бърз и техничен, с мощна физика, свиреп удар и с убийствен инстинкт пред вратата той с основания е смятан за един от гигантите във футбола.” Кратко и ясно. Хубаво е да се добави, че вкарва над 200 попадения в елитни първенства и турнири, някои от които са шедьоври. Като гола му за „Милан” срещу „Верона” на ст. „Сан Сиро” през 1995-а, когато взима топката от своето наказателно поле, прекосява целия терен и преодолява 7 играчи, преди да я прати в мрежата.

Днешните съперници на Уеа обаче са по-трудни за преодоляване, защото не носят имена на защитници, а се наричат криза, безработица, инфлация, мизерия, болести, неграмотност, престъпност. Новият президент на Либерия ще управлява една от петте най-бедни държави в света, където населението живее с по-малко от 1 долар на ден. Ето защо първото му решение като държавен глава бе да намали заплатата си с 25% и да пренасочи тази част от полагащото му се възнаграждение към фонд за насърчаване на развитието на страната.

Джордж Таулон Мане Опонг Усман Уеа е израснал в калта на сиромашки квартал в столицата Монровия, където за 75 000 души има само 11 тоалетни. Родителите му се разделят, докато е още бебе. Малкият Джордж остава с баща си, но той умира. Детето е отгледано и възпитано в протестантски традиции от баба си заедно с тримата си братя. В един период преминава към исляма, но се връща в християнството. От ученик играе футбол, но не успява да завърши колеж и работи като телефонен техник.

Влиза в с гръм и трясък в местната лига, като в два последователни сезона носи екипа на най-големите отбори в страната „Майти Барол“ и „Инвинсибъл Илевън“. Става два пъти шампион, голмайстор и футболист №1 в страната. Веднага го взимат в камерунския гранд „Тонер“ (Яунде), където е играл легендарният Роже Мила. По това време треньор на националния тим на Камерун е Клод льо Роа. Той се обажда на своя колега Арсен Венгер в „Монако“ и горещо му препоръчва младия либериец. Венгер се качва на самолета за Яунде, гледа един мач на Уеа и веднага му предлага договор. Годината е 1988-а и за смешната трансферна сума от 12 000 долара клубът от княжеството купува бъдещия №1 в света.

Уеа остава три сезона в „Монако“, където печели за първи път наградата за футболист на годината на Африка, вдига купата на Франция и стига до финал в турнира за КНК. Следват още три сезона в „Пари Сен Жермен“, увенчани с една титла и две купи на Франция, втори избор за №1 в Африка, полуфинали в трите евротурнира и голмайсторска корона в Шампионската лига. Следващият му отбор е големият „Милан“ на треньора Фабио Капело, където играе в предни позиции с Роберто Баджо и Деян Савичевич. В Италия става два пъти шампион, голмайстор на Серия А, играч №1 в Европа и в света и за трети път №1 в Африка. Получава и наградата на ФИФА за феърплей, въпреки че чупи носа на португалския защитник Жорже Коща от „Порто“, който го провокира с расистки обиди в тунела на мач от Шампионската лига.

След цяла петилетка в „Милан“ на 34-годишна възраст Уеа отива в „Челси“ и с головете си за спечелената купа на Англия през 2000 г. става любимец на феновете, но не и на треньора Джанлука Виали. Затова нападателят отива в „Манчестър Сити“ за крупната по онова време седмична заплата от 30 000 лири. Но и там треньорът Джо Ройл го пуска рядко, което го принуждава да премине в „Марсилия“ и впоследствие да завърши кариерата си в „Ал Джазира“.

В най-силните си години Уеа започва да се занимава активно с благотворителност, става посланик на УНИЦЕФ и участва в много благотворителни кампании в Либерия. Заслужава обичта на сънародниците си, която му е от полза след преориентацията към политиката. През 2005 г. се явява като кандидат за президент на първите демократични избори в родината си след гражданската война, отнела живота на 250 000 души. Тогава футболистът без средно образование губи от харвардската възпитаничка Елън Джонсън. През 2016-а Уеа вече като сенатор и дипломиран висшист по икономика печели убедително президентските избори. Той обещава да създаде 50 000 работни места за първите си 150 дни и да промени конституцията, според която само тъмнокожи могат да бъдат граждани на Либерия и само граждани на Либерия могат да притежават собственост в страната.

 

Първата дама е в устата на народа

Бурни полемики в Либерия предизвиква произходът на новата Първа дама. Съпругата на президента - Клер Дънкан Уеа, е от Ямайка и притежава американско гражданство. Тя и Джордж Уеа са женени от 20 години и имат три деца – дъщеря и двама сина, които са играли футбол за юношеските национални формации на САЩ. Консервативно настроените либерийци не гледат с добро око на чужденците, за тях Първата дама е чужденка. В обръщението си към нацията новоизбраният президент апелира към хората да приемат жена му, защото е „истинска африканка с тъмен цвят на кожата“.

 

За него

Влезе в голямо приключение

Моят страхотен приятел Джордж се представя в политиката така, както във футбола – като победител. Той влезе в едно голямо приключение. Хората го уважават и му вярват, защото го познават от години и се е доказал като професионалист. Ще му бъде много трудно, но Джордж е енергичен и амбициран да помогне на своя народ да заживее по-добре.

Самюел Ето’о, звезда на футбола в Камерун

 

Животът му е като филм

Уеа има живот като филм. Ако някой го заснеме, ще се получи голям хит. Помня, когато го видях за първи път в „Монако“. Беше като загубено дете. Не познаваше никой и никой не го познаваше. После стана играч №1 в света, а сега президент. Притежава силен дух и вярва, че има мисия. Помня колко страдаше, когато в Либерия се водеше гражданска война. Виждал съм го как плаче. Той обича страната и народа си. Ще се грижи за тях. Неговата история е поучителна за всеки, който обича футбола.

Арсен Венгер, треньор на „Арсенал“

 

Обедини страната си

Аз няма да последвам примера на Уеа и изобщо нямам намерение да влизам в политиката. Моите планове са съвсем други. Не е задължително всеки голям футболист да стане президент. Всеки може да използва позициите си по различен начин. Аз строя училища, за да се учат децата в Кот д’Ивоар. Джордж показа какво влияние имаме върху обществото. Той обедини народа на Либерия. За мен е като голям брат.

Дидие Дрогба, звезда на футбола в Кот д’Ивоар

 

Дебютирах срещу него

Изправих се срещу Уеа в първия си мач в професионалния футбол през 1995-а. Бях на 17 години и дебютирах на вратата на „Парма“ срещу великия „Милан“ на треньора Фабио Капело. Спасих удари на Баджо, Бобан, Донадони, Ван Бастен. Най-опасен обаче беше Уеа и в края на мача трябваше да се хвърля в краката му, за да не ми вкара гол. Контузихме се и двамата, но завършихме 0:0. Ние също бяхме силен отбор с Канаваро, Стоичков, Дзола...

Джанлуиджи Буфон, вратар на "Ювентус"

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол Свят