Носителят на Нобелова награда за икономика от 2001 г. проф. Джоузеф Стиглиц става съветник на лидера на БСП Корнелия Нинова. Тази новина дойде преди три дни след среща на двамата в Гърция. Те обсъдили червената „Визия за България“, която ще бъде обявена на 21 юли. Стиглиц е един от най-известните леви икономисти в света, носител е освен на Нобел и на още десетки престижни награди.

Стиглиц няма нужда да бъде представян. Знаят го всички уважаващи себе си икономисти, дори и онези, които не приемат неговите възгледи за по-голяма роля на държавата в регулацията на пазарите. Няколко поколения студенти са негови възпитаници, канят го и го цитират по цял свят.

Предлагаме на читателите на „Труд“ негови изказвания през годините по различни глобални икономически проблеми.

„Световната икономическа криза е настъпила поради това, че САЩ са провеждали много лоша финансова политика. Поради негативните ефекти на глобализацията от САЩ кризата се разпространи и върху останалата част на света. Възможно е Европа да бъде изправена пред много по-голям икономически крах от този в САЩ, като най-големи ще бъдат щетите за страните от Източна и Югоизточна Европа, които са пряко зависими от развитите страни в Европа. Политиката за коригиране на инфлацията е погрешна, не се обръща достатъчно внимание на други фактори, влияещи на финансовата стабилност, като например рисковите финансови продукти“ (Белград, 2008 г.)

„Тайно се финансират политически партии в много държави – не само чрез офшорни зони, но и в легални финансови центрове в ЕС.

Незаконни спонсорства на политически кампании се канализират чрез тайни офшорни и понякога местни финансови центрове. Данъчните убежища не са само офшорни. Има ги и в Европа и в САЩ. Те предоставят инфраструктурата, чрез която се предава финансиране, свързано с конфликт на интереси или политически кампании. Финансовите убежища са тъмната страна на глобализацията. Те са една от причините глобализацията да не работи. Когато хората виждат тази тъмна страна, те още повече се разочароват. Затова се надявам на по-добри резултати в борбата с укриването на данъци, особено в Европа“ (Брюксел, 2016 г.)

Тогава Стиглиц бе изслушан от анкетната комисия в Европарламента за съмненията в укриване на данъци, разкрито от т.нар. „Досиета от Панама“. Той беше член на разследваща група, назначена от правителството на Панама, но подаде оставка, след като властите отказаха публикуването на експертния му доклад:

През 2016 г. нашето издателство „Изток-Запад“ пусна книгата на Стиглиц „Еврото“, с подзаглавие „Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа“. В нея Джоузеф Стиглиц анализира причините за финансовата криза на Стария континент, влизайки в задочен спор със защитниците на строгите икономии. Той предлага редица мерки, които могат да спасят не само континента, но и света от по-нататъшно крушение.

„Приветствано от архитектите си като лост, който ще сплоти Европа и ще спомогне за благоденствието на нациите, еврото в действителност направи точно обратното“, е изводът на икономиста. Според него кризите са разкрили недостатъците му, а стагнацията на европейската икономика и мрачните изгледи пред нея са пряк резултат от фундаменталните проблеми, свързани с използването на една обща валута от разнородна група държави.

Еврото е сбъркано по рождение, убеден е Стиглиц, тъй като икономическата интеграция изпреварва политическата. Настоящата структура, смята той, по-скоро насърчава раздалечаването, отколкото сближаването на държавите. Въпросът тогава е: може ли да бъде спасено еврото?

Нобеловият лауреат очертава три възможни посоки: фундаментални реформи в структурата на еврозоната и политиките, налагани на страните членки; добре организиран край на експеримента с единната валута - или една смела нова система, наречена „гъвкаво евро“...

Стиглиц коментира и феномена биткойн. Това е балон, но е успешен, само защото позволява да бъде заобиколен или избегнат контролът на регулаторите. Икономистът е убеден, че рано или късно биткойнът „трябва да бъде обявен за незаконен“, защото той няма никакви полезни за обществото функции.

„Биткойнът набра много голяма популярност благодарение на възможността да се заобикалят законите“, подчертава икономистът.

Криптовалутата е балон, който ще даде на хората много вълнуващи моменти, докато курсът се покачва, но след това ще падне много бързо и много силно. Стиглиц смята, че в момента има повече от 100 хедж фондове, фокусирани върху криптовалутите, и традиционните оператори за търговия започнаха да правят планове за стартиране на продажби на фючърси с криптовалути.

Стиглиц признава, че като цяло подкрепя технологичните нововъведения в областта на финансите, но в същото време цифровите пари трябва да се контролират от правителството на държавите, които ги издават.

 

Съветва Клинтън и Първанов

Стиглиц е роден в Гери, щата Индиана, САЩ. От 1960 до 1963 г. учи в колежа Амхърст, след което продължава обучението си в Масачузетския технологичен институт. От 1965 до 1966 г. той учи и в Кеймбридж. В следващите години преподава в Масачузетския технологичен институт, Йейл, Принстън (1979-1988) и Станфорд (1988-2001). От 2001 г. преподава в Колумбийския университет.

Стиглиц работи в администрацията на Бил Клинтън като председател на Съвета на икономически съветници между 1995 и 1997 г. В Световната банка е вицепрезидент и главен икономист в периода 1997-2000 г. Бил е икономически съветник на президента Георги Първанов (2002-2006), а от 2010 г. е съветник на гръцкото правителство.

Почетен доктор на Университета за световно и национално стопанство в София (2002)

 

За него

Промени вижданията ни за света

Стиглиц е брилянтен интелект, велик събеседник и един от тези, които промениха възгледите ни за света към по-добро. Неговите икономически теории отлежават и се облагородяват с времето. Той ни предоставя едно по-добро виждане за икономиката, най-вече със схващането си, че пазарът не е всичко.

Гордън Браун, бивш премиер на Великобритания, сп. „Тайм“, 2011 г.

 

Липсва му страстта на проповедник

Стиглиц бе и вероятно все още е изтъкнат теоретик на икономиката. Но той пише големи, недостатъчно подплатени с факти книги. Заслужава похвала, че те са адресирани към широката аудитория с цел представяне на икономическите стратегии, които биха довели до подобряване на света и превръщането му в по-добро място за живеене. Особено за бедните и да ги накара да действат. Но му липсва красноречието, настойчивостта и страстта на проповедника., а на моменти и му липсва научната обосновка.

Робърт Скиделски, „Ню Йорк ревю ъф букс“, април 2008 г.

 

Държавата да регулира пазара

Ние отдавна настояваме държавата да не оставя всичко на свободния пазар, а да запази своята регулаторна функция в ключови сектори. Радвам се, че един от най-големите икономисти в света, носител на Нобелова награда за икономика, смята, че, за да работят пазарите така, както се очаква, трябва да има подходящо регулиране от страна на държавата.

Корнелия Нинова, лидер на БСП