Християнската вяра изчезна, но не и понятието за грях

„Днес белият хетеросексуален мъж е определен за виновник за всички злини на земята. Оневинените са онези, чиято идентичност е възможно най-отдалечена от тази, която се смята за „доминираща“: жените, „цветнокожите“, мюсюлманите, имигрантите, гейовете, транссексулните и т.н. И ако, за съжаление, не принадлежите към тези малцинства, последният ви шанс за изкупление е да изобличите популизма или да се борите срещу глобалното затопляне. Накратко, вие сте нечист и трябва да намерите начин да изчистите реномето си, каквото и да ви струва“.

Това заявява пред „Фигаро“ професорът по политическа теория в Джорджтаунския университет Джошуа Мичъл. Той анализира движещите сили на западната левица, обзета от почти религиозно чувство за вина, което превръща белия мъж във враг. Тревогата му е, че докато националната държава изчезва, се появяват нови „идентичности“ за сметка на гражданството.

„Като професор, от 2005 г. пътувам между Вашингтон и Близкия изток, главно в Катар и Ирак. Там преподавам история на западната мисъл и политическа икономия. И говоря на моите студенти на Запад за модерността и нацията. На тях им е трудно да разберат защо ние, западняците, се отказваме от своите нации и наследство, защо изпитваме чувство за вина, когато стане въпрос за границите ни. Тази вина напълно им убягва. Обяснявам им, че донеотдавна в Европа и САЩ чувството за вина беше религиозно понятие. Днес западните общества са дехристиянизирани и вината се измести в политическото поле. Християнската вяра изчезна, но не и понятието за грях“, казва той пред журналиста Йожени Бастие.

Космополитизмът, за който си фантазира левицата, доказа своята неефективност. Фантастичният свят без граници е прекалено голям за човека; но ограниченият свят, за който мечтае крайната десница, е твърде малък. Дори и човек да се ражда и расте в границите на своята нация, той се стреми към нещо по-голямо. Това е неговият парадокс.

Превод от френски: Галя Дачкова

(Със съкращения от „Гласове”)