Джулиан Мур: Животът ми не е филм

Децата ми порастват и нищо вече не е същото. Динамиката е различна, къщата е по-тиха, липсва детската енергия

Единственото нещо по отношение на личния стил, което винаги казвам на дъщеря си, е никога да не си скубе веждите

Домът ми е в Ню Йорк. Придвижвам се с метро. Ходя по срещи – професионални и с приятели. Посещавам упражнения по йога. Всичко е много рутинно и повтаряемо

Джулиан Мур е една от най-успешните и уважавани актриси за последните 25 години. През 90-те тя се доказа с качествени роли в кино събития като „Буги нощи“ и „Магнолия“ на Пол Томас Андерсън, „Големият Лебовски“ на братята Джоел и Итън Коен и „Изгубеният свят: Джурасик парк“ на Стивън Спилбърг. Преди две години тя постигна най-големия си професионален успех – награда „Оскар“ за главна женска роля в драмата „Все още Алис“. Преди този триумф Мур имаше три номинации за най-престижната награда в киното.

Сега тя отново е на линия с филма Wonderstruck, който беше представен на няколко големи фестивала начело с Кан и се очаква да донесе нови награди на актрисата.

Интервюто с Джулиан Мур е предоставено специално на „Труд“ от The Interview People.

- Заглавието на новия Ви филм загатва за момента, в който хората са покорени от усещането за чудо. Кога Вие сте се чувствали по този начин?

- Чувствам се покорена от усещането за чудо, когато виждам как хора правят наистина необичайни и непостижими неща, които ме карат да се запитам - “Как изобщо го правят?”. Като например великите скулптори. Те не просто трябва да имат абстрактната концепция, визуалната идея за своето произведение, но физически да я материализират от камък. Когато осъзнаеш как някой майстор на мрамора прекарва безкрайни часове в обработването на суровия, твърд материал, наистина в теб се настанява онова усещане за чудо, за което си говорим.

Другите неща, които мотивират това усещане в мен са мистериозните събития и явления, нещата, които се намират отвъд нашия хоризонт на познание. Светът, който обитаваме е толкова богат и странен. Една все още неизследвана територия, която може да ни изненада, да ни припомни емоцията на откривателството, да ни вдъхнови за приключения и творчество. Всичките тези теми за загатнати в заглавието на новия филм, в който участвам.

- Образът, който играете няма реплики. Какъв ефект произведе върху Вас задачата да прекарате цялото екранно време без да отроните дума.

- Това е голям и сложен въпрос. Аз вярвам в различните и многообразни видове езици. Липсата на вербално изразяване не означава, че няма комуникация. Езикът на знаците, например, е един завършен и богат език.

- Каква част от Вашия живот на актриса заемат бляскавите събития с червени килими, за които трябва да обличате разкошни дизайнерски рокли?

- Бих казала, че това е сравнително малка част от моето съществуване. Зависи за кое време на годината говорим. Ако сме на фестивала в Кан през май, то тогава аз всеки ден съм официално облечена и изцяло се потапям и разтварям в светския порядък на събитието. Такава е природата на тези фестивали, особено на Лазурния бряг, където преди броени седмици представихме Wonderstruck. Но това е доста изолиран период от моя живот. Домът ми е в Ню Йорк. Придвживам се с метро. Ходя по срещи – професионални и с приятели. Посещавам упражнения по йога. Всичко е много рутинно и повтаряемо. Животът ми не е филм. Също така е много нормален, когато не снимам филм. Дори бих казала, че е тих и спокоен.

- А когато сте на фестивал като този в Кан отпускате ли се. Ходите ли на партитата?

- Нямам възможност. Програмата ни е ужасно стегната и стриктно структурирана. Ставам в шест и половина сутринта. Вечерям до към 10 вечерта, пия малко розе и лягам.

- Давате ли разкрасяващи съвети на дъщеря си, която вече навлезе в трудната тийнвъзраст?

- Наистина се старая да го правя. Но си е предизвикателство да общуваш с 15-годишни. Единственото нещо, което винаги казвам на дъщеря си, е никога да не си скубе веждите. Не искам да ги унищожи. Разбира се, много е важно тя да знае за опасните ефекти на слънцето по време на летния сезон. Двете ми деца са много бели като мен и им казвам да се мажат всеки ден със слънцезащитен крем. Кожата на дъщеря ми е фантастична и няма нужда от грим. Особено на тази възраст.

- Синът Ви вече е в колеж. Как приемате израстването му?

- Току-що приключи първата учебна година. Сега е на плаж с приятелката си. Записахме го в Северна Каролина. И на него му казвам да се маже и никога да не заспива на плажа. Изгарянето може да бъде наистина опасно. Особено за толкова бледолики хора като нас.

- Как Ви се отрази, когато той напусна семейната къща?

- Какво да Ви кажа – по-малко работа за мен. Всички го казват и е вярно. Животът на родителя наистина се променя много, когато децата пораснат. В началото си ужасно зает – ранното детство изисква и чисто физически ангажименти, трудно е. По-късно грижата е основно ментална и емоционална. После, като напуснат къщата ти, като родител оставаш ангажиран и въвлечен в техните животи. Нищо, че те вече живеят на друго място. Сега къщата ни определено е по-тиха.

- Липсва ли ви детската енергия в дома?

- Несъмнено. Липсва ни много. Трябваше да се адаптираме към осезаемо новите условия в къщата. Напускането на едно от порасналите деца изменя семейната динамика. Сега той ще се върне, за да отидем на ваканция. И ще бъде като в доброто старо време.

- Често ли достигате такива пределни нива на изтощение?

- Не толкова често, но съм страшно заета. Постоянно работя. Особено когато имам и къщна работа, и ангажимент с някой сценарий. Понякога дори не усещам как се изморявам.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта