Джулиан Мур: Киното е моята дрога

Голямата актриса е свръхзаета през 2018-а

Да комуникираш с 16-годишни е особено сериозно предизвикателство. Единственото нещо, което винаги казвам на дъщеря си, е никога да не си скубе веждите

Понякога аз съм твърде заета, за да се потапям в носталгията по отминалите времена. И това ми харесва. Обожавам адреналина на работата в киното на високи обороти. Напрежението е моето гориво

Остроумна, талантлива, красива, заредена с еротично електричество и богат емоционален диапазон - Джулиан Мур несъмнено е сред най-успешните и уважавани американски актриси за последния четвърт век. През 90-те тя направи име с великолепни роли в модерни кино класики като “Буги нощи” и “Магнолия” на Пол Томас Андерсън, “Големият Лебовски” на братята Джоел и Итън Коен и комерсиални блокбастъри като “Изгубеният свят: Джурасик парк” на Стивън Спилбърг. Преди три години Мур постигна най-големия си професионален успех – награда “Оскар” за главна женска роля в драмата “Все още Алис”. Преди този триумф Мур имаше три номинации за най-престижната награда в киното.

Днес тя е по-заета от всякога и по всичко личи, че 2018-а ще бъде силна година за Джу,лиан Мур. Името на звездата е замесено в четири филма, които трябва да излязат в следващите месеци, сред които “Глория”, “След сватбата” и “Bel Canto”.

- Джулиан, след толкова години на върха на Холивуд, изпитвате ли още вълнение от светските събития и червените килими? Скоро предстои поредното издание на фестивала в Кан и Вие отново ще бъдете една от звездните атракции на Лазурния бряг. Какво мислите за света на суетата, който е неразривно свързан с голямото кино?

- Смея да твърдя, че това е сравнително малка част от моето съществуване. Зависи за кое време на годината говорим. Ако сме на фестивала в Кан през май, за който и Вие питате, то тогава аз всеки ден съм официално облечена и изцяло се потапям и разтварям в светския порядък на събитието. Такава е природата на тези фестивали, особено на Лазурния бряг, където миналата година представихме чудесния филм Wonderstruck. Но това е доста изолиран период от моя живот. Домът ми е в Ню Йорк. Придвживам се с метро. Ходя по срещи – професионални и с приятели. Посещавам упражнения по йога и водя сравнително скучно нюйоркско ежедневие. Всичко е много рутинно и повтаряемо. Животът ми не е филм. Също така е много нормален, когато не снимам филм. Дори бих казала, че е тих и спокоен.

- Как разпускате на фестивала в Кан. Ходите ли на изисканите вечерни яхтени партита?

- Нямам възможност. Програмата ни е ужасно стегната и стриктно структурирана. Ставам в шест и половина сутринта. Хапвам нещо вкусно до към 10 вечерта, пия малко вино и лягам.

- Кога за пръв път осъзнахте, че ще станете актриса?

- Мисля, че бях в девети клас и участвах в училищна пиеса. Играх главната роля и родителите ми бяха възхитени. Казаха ми, че съм много красива и се вписвам прекрасно в пиесата. Комплиментът, дори и идващ от моите собствени родители – ми направи силно впечатления. Повлия ми. Още тогава знаех, че искам да участвам и във филми, да бъда екранна изпълнителка. Когато пораснах окончателно се влюбих в света на седмото изкуство. Киното стана моята дрога. То ме опиянява и до днес.

- Дъщеря Ви навлезе в трудната тийнейджърска възраст. Как общувате с нея?

- Да комуникираш с 16-годишни е особено сериозно предизвикателство. Единственото нещо, което винаги казвам на дъщеря си, е никога да не си скубе веждите. Не искам да ги унищожи. Разбира се, много е важно тя да знае за опасните ефекти на слънцето по време на летния сезон. Двете ми деца са много бели като мен и им казвам да се мажат всеки ден със слънцезащитен крем. Кожата на дъщеря ми е фантастична и няма нужда от грим. Особено на тази възраст.

- Изпитвате ли носталгия по времената, в които децата Ви са били малки и са огласяли семейната къща с игрите си?

- О, да. И на мен, и на мъжа ми. Липсва ни много. Трябваше да се адаптираме към осезаемо новите условия в къщата. Напускането на едно от порасналите деца изменя семейната динамика. Сега той ще се върне, за да отидем на ваканция. И ще бъде като в доброто старо време. От друга страна няма как да върнем миналото и е добре винаги да гледаме напред в бъдещето. Хората, които са прекалено обсебени от своето минало изпускат възможностите, които настоящето продължава. Понякога аз съм твърде заета, за да се потапям в носталгията по отминалите времена. И това ми харесва. Обожавам адреналина на работата в киното на високи обороти. Напрежението е моето гориво.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта