Интересно би било да се направи Комисия по досиетата на агентите на чужди служби у нас

Никога не вярвай на човек, който казва „Вярвай ми!“ и не влизай в ресторант, който се казва „Кухнята на мама“. Да сложиш на руска шпионска организация името „Русофили“ е меко казано... „Кухнята на мама“. Да си купиш законна пушка и едновременно с това да мразиш съседа си не е престъпление. Да харесваш една държава и да искаш тя да има влияние в родината ти – също: „Америка за България“, „Франкофония“, „Чешки културен център“, ДОСТ.

Зачетох се в определенията за шпионаж в различни речници и енциклопедии. Навсякъде жужи думата „тайно“.

„Шпионажът е акт за получаване на секретна или поверителна информация или разпространение на същата без разрешението на притежателя на информацията. Шпионите помагат на агенциите да разкрият секретна информация.“

„Шпионажът е метод за събиране на разузнавателна информация, който включва събиране на информация от неразкрити източници.“

Във френския LAROUSSE намирам основание на българската прокуратура да атакува Малинов. Там се казва така: „Шпионажът е престъпление, подкопаващо основните интереси на нацията, осъществявани от някого в полза на чужда нация.“

„Анализ за отношението на Запада към България и българите и оферта към Русия да засили политическото и икономическото си влияние у нас чрез придобиването на активи, свързани с КТБ“ – това се съдържа в докладната записка на прокуратурата. Бих се съгласил, ако това е постоянна политика на контрашпионажа и прокуратурата.

Сун Дзъ, един от първите, които говори за нуждата от шпиони за интересите на една държава, казва: „Този, който познава врага и познава себе си, няма да бъде застрашен в сто ангажименти.“ Дори Дзъ като говори за шпионажа, гарнира думата с епитета „тайно“.

Нашият голям проблем е, че нито знаем какви са интересите на нацията, нито каква е услугата към другите държави, които неизменно правим през последните десетилетия, нито как да разпознаем злосторника.

Ако придобиването на активи е престъпление, а чуждите страни, които инвестират в тях, са злосторници, то вече ми става ясно защо правителството спира чуждите инвестиции у нас. Просто чужденци не трябва да пипат нищо българско.

Приемем ли факта, че контролът върху комуникациите е от ключово значение за придобиване на каквато и да е информация и налагане на контрол върху поведението на ключови политици, то кажете ми българската власт върху коя голяма медия и комуникационен оператор има контрол?

В „Изкуството на войната“ Сун Дзъ обяснява много обстойно каква е ролята на агентите. Той идентифицира и различни шпионски роли. Шпионите крадат информация за най-големите тайни. Той участва в дезинформация, като подава смесица от истински и неверни данни, за да насочи усилията на противника в грешна посока.

В книгата никъде, ама абсолютно никъде не се дава се дава съвет на китайските шпиони, че е приемливо да се създаде в Токио движение „Китайофили“ с цел шпионаж. Ако прокурорите у нас пишеха шпионски романи, щяха да умрат от глад.

Когато руските контраразузнавателни служби арестуват Сергей Скрипал, извършват следните действия. Получават информация, че има къртица в ГРУ. Започват да следят британските агенти (щом Мони Паси знае точно колко руски шпиони има в руското посолство у нас, значи и руското ФСБ знае кои са британските офицери в Москва). Забелязват, че се въртят около едно и също място, по определен времеви алгоритъм. Залагат капан. Става ясно, че в един камък има предавател и те извличат информация от него. Установяват, че този камък си е чиста Джеймс-Бонд-играчка и искат да видят кой руснак ще се появи на мястото. Така хващат Скрипал. Арестуват го, не го пускат под никаква гаранция, а след като разкрива цялата схема, го амнистират и разменят. „Новичок“ се появява в следговора.

България изглежда като разграден двор. Всеки може да нарежда, командва и това реално се случва (виж карето за Ахмет Чатаев, б.а.). След разпада на комунизма беше написан, приет и задействан Закон за принадлежност към органите „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“. На едно ниво бяха сложени доносници, ченгета, които са съсипвали живота на хора, контраразузнавачи (като тези дето заловиха Малинов) и разузнавачи. А под чужд натиск и чужденци, които са работили за България. Може би поради това нито някой може да се довери на българските служби и на българските предатели.

Много, много съм любопитен ако се напише закон за разкриване на документи за принадлежност на български граждани към чужди разузнавателни служби – СССР, ФРГ, САЩ, Китай, Турция... избройте ги... колко, колко много помия ще се разкрие.

Кой принуди България да пусне Ахмет Чатаев?

На 1 юли 2011 година на ГКПП „Капитан Андреево“ гранична полиция задържа издирвания от Интерпол с червена бюлетина Ахмет Чатаев. Той е обвинен от Москва, че финансира ислямисти в Чечня. Българският съд на първа инстанция потвърждава екстрадицията му. Започват протести на чужди посолства и НПО-та. На втора инстанция обвинението оттегля изненадващо искането си и той е пуснат на свобода. Благодарение на тази свобода, той успешно организира атентатите на летище „Ататюрк“, в дискотеката „Рейна“ в Истанбул. Убит е по-късно при опит за нов атентат в Тбилиси. Грузинските власти разкриха, че е работил за западна служба.