Диагнозата е ясна: Болна отбрана

Изнемогва ли родната войска или да?

„Българските въоръжени сили вече само частично са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната.” Това е сакралното изречение в доклада на служебния кабинет за състоянието на отбраната през 2016 г., заради което бе изтеглен от сегашното, трето правителство на ГЕРБ. Между другото документът едва вчера бе свален от сайта на МО.

“Недостатъчното ресурсно осигуряване поставя Въоръжените сили в изключително тежко положение да изпълняват задачите си по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната с много затруднения и повишен риск”, това пък са думи на военния министър Красимир Каракачанов на КСНС при президента от 30 май т. г.

Виждате ли смислова разлика в двете констатации? Аз лично – не. Но всичко е въпрос на политика. А тя е изкуство, както е казал мъдрецът, да се държат масите на достатъчно разстояние от проблемите, които ги засягат. А президентът Румен Радев пък бе още по-лаконичен.

“Ако скъсаме диагнозата, това няма да помогне на болния да се излекува”, заяви държавният глава и с метафората уцели десeтката.

Нека бъдем честни! Дори изводът, че сега войската ни е в състояние само частично да ни брани, е лек реверанс към нея. Анализът в доклада на служебния кабинет дори спестява редица горчиви истини. Основната мисия на армията ни, която храним с нашите пари, е да ни брани от външна агресия и да опази територията, наречена България. А сега нека теглим чертата: Възможно ли е това? Как да стане, след като доскоро свенливо прикриваната тайна, че вакантните места във войската са близо 5 600 бр., предимно в бойните части, вече е обществено достояние. Наскоро бе съобщено и от министър Каракачанов. България е миролюбива страна, няма външни претенции и армията й не се готви за агресия, а за отбрана. Един роден пехотен батальон, в случай на нападение, може да прикрива полоса българска земя с размери 3 км по фронта и 5 км в дълбочина. Ако пресметнем по скалата на армейската структура, ще разберем, че да защитим 100 км от граничната ни бразда в случай на инвазия отвън, ще са ни необходими около 30 хил. пехотинци. Такава задача навремето имаше най-боеспособната ни Трета армия, която прикриваше най-опасното, според тогавашните планове, направление от юг. Само нейната реална численост бе около 30 хил. души от обща численост на армията ни около 110 хил. Сегашната ни войска по щат трябва да е 26 хил. щика. Махнете от тях близо 5 хил. незаети места и ще разберете за какво иде реч. Много бойни формирования от пехотата ни в момента са с близо 40% некомплект.

Сега дори има идея да възстановим армейските батальони по границата заради бежанците, които навремето лекомислено ликвидирахме.

Ами родните ВВС? От 15 изтребителя Миг-29 на въоръжение, годни са едва няколко. Ресурсът на бомбардировачите ни СУ-25 пък изтича тази година. А от 12 нови вертолета “Кугар”, които купихме от Франция, летят едва няколко. Вярно е , че изтребителната ни авиация в момента изпълнява, макар и на предела на силите, задълженията си в мисията на пакта “Еър полисинг”. Но трябва да се знае, че това е полицейска функция в мирно време за неутрализиране на единични случай на нарушение на въздушните ни граници, а не отбранителна. В случай на масирана атака по въздуха при военна агресия срещу нас, не е ясно как ще отговорим. А преди 1990 г. бойната авиационна групировка на България бе еквивалентна на Гърция и Турция, взети заедно. Тогава имахме 470 бойни самолета, транспортните и учебните бяха отделно.

Подобна е и ситуацията с ВМС. Четирите бойни фрегати, които в момента имаме, са с изтекъл ресурс на противокорабните и ПВО ракети. След всичко казано дотук как ви се струва констатацията за частичните възможности на войската в анализа на служебния кабинет?

Когато бе шеф на първия кабинет на ГЕРБ, Бойко Борисов обичаше да играе футбол срещу гвардейците. В едно горещо лято, техният празник е на 12 юли, премиерът бе особено духовит. На почивката след първото полувреме, той грабна маркуч и започна да къпе бойците. На мача присъстваше и тогавашният военен №1, а сега депутат от ДПС, ген. Симеон Симеонов.

“Гледай бе, генерале, колко са кекави. Много бързо се измориха. Неаме армия, ама добре че турците са ни приятели”, рече шеговито и пророчески тогавашният и сегашен министър-председател на България.

На Балканите сме най-слаби

С държавите, с които граничим, с изключение на Македония, ние имаме най-малочислената и най-слабо въоръжената армия. Дори Сърбия, която не е член на НАТО, е с по-големи военни способности от нас. Те имат 95 самолета, 64 вертолета и 212 танка. Докато ние “се радваме” на 29 бойни самолета и около 20 вертолета, чиито технически брак е смущаващо висок. Сръбските МиГ-29 са модернзирани, за разлика от нашите. Те притежават и уникален тренажор за подготовка на пилотите на Миг- 29, какъвто ние нямаме. До неотдавна, по взаимна договореност, пращахме наши пилоти на Миг- 29 да тренират в Западната ни съседка. Служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов от кабинета “Близнашки” обаче забрани тази практика.

А е факт, че колапсът на войската започна през 2009 г. Тогавашният военен министър Николай Младенов, за пръв път в родната история, предложи сам, без никой да го кара, парите за отбрана да се свият с 40%. Това е между другото.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи