През юни Международният институт по антропология в Солт Лейк Сити, щата Юта, издава книга за родолюбивата и талантлива българка Диана Чолакова от Мичиган. През 2017 г. тя беше избрана за втори път за „Българин на годината в САЩ”. Създател е на първото българско училище в Детройт, журналист, театрален критик, дизайнер на бижута и облекла, учител, художник, сценограф, озвучител, режисьор, кукловод, треньор по художествена гимнастика.

Диана Чолакова е будител и родолюбец, който обединява разпокъсаната българска общност в щата Мичиган и ревностно търси и представя на света българската култура и успехите на талантите ни зад граница. Притежава креативност без граници. Започва всичко от нулата и колкото по-трудно й се удава, толкова повече хъс и енергия влага в начинанието. Вярва, че възможностите ни за реализация като нация са безкрайни, стига да влагаме във всичко борбеност, смелост и желание да се развиваме.

Родена е в Бургас и от малка е обявена за дете-чудо. Свири на пиано, мандолина и китара, диригент е на Детския мандолинен оркестър в Бургас, побеждава и в конкурси с рисуване и рецитации, играе в театър, тренира художествена гимнастика. Днес признава, че всички тези дейности й помагат в многобройните й инициативи. Завършва Средното специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив, театрална критика във ВИТИЗ и журналистика в СУ. От студентка сътрудничи и е журналист в много централни издания, работи и като редактор и водещ в БНР. През 1999 г. заминава за Рим като кореспондент на в. „Сега" и националното радио. Там среща любовта на живота си – проф. Боян Димитров, успешен преподавател по математика в университета „Кетеринг” във Флинт, Мичиган. През 2001 г. заминава при него, женят се и живеят до днес в градчето Гранд Бланк. Там креативната дама организира оригинални и нетрадиционни рождени дни и други тържества с куклен театър, като сама прави всичко – от куклите до режисурата. Купува си ван, за да събира в него реквизита, привлича и съпруга да помага в товаренето и във финансирането на начинанията й.

От пристигането си в Щатите тя мечтае да обедини българчетата и създава Школа по български език, традиции и изкуство „Аз съм българче”. Как се събират деца, пръснати по малките градчета и села около Детройт, където зимата е сурова и продължава до април? Родителите трябва да пътуват по 2 часа в едната посока, за да водят децата си на занятия. Диана събира първо група в залата на македоно-българската църква в градчето Диърборд. Македонците са против българското училище и я гонят. Диана го мести в друг град, после пак и пак, по предоставени безплатно църковни зали в различни градове. Накрая я приютяват в библиотека в градчето Уиксъм. Децата пишат, четат, пеят български песни и подготвят представления, боядисват яйца, правят мартеници и суровачки. Нейната всеотдайност е заразителна. Родителите никога не са я виждали тъжна или гневна, винаги е усмихната, приветлива. Непрекъснато ражда нови идеи, които довежда до край, като увлича българите да помагат.

След 5 години нашенци от Детройт използват името и славата на училището й, за да издействат финансиране от образователното ни министерство. Със средствата създават ново училище и културен център, без да я включат. Тя закрива своето училище, прави школа по художествена гимнастика и 3 години води групи за българчета и американчета. И отново пътувания по 2 часа в едната посока с вана, натоварен с пособия...

Диана е и талантлив дизайнер. Плете бижута на една кука, като един от традиционните български женски занаяти. Посрещнати са възторжено от американките, а тя започва да прави и мода - дръзка, авангардна. Следват ревюта из цяла Америка и покани за чужбина. Нейни плетени бижута са изложени в централата на ООН в Ню Йорк, където се представят творби на художествените занаяти от цял свят. Дъщеря й Дария-Бояна е на 14 години и също се развива в много посоки. Има награда за най-млад дизайнер на Мичиган.

Носител е на два оскара

Българката полага неимоверни усилия, за да представи на американците талантливата ни нация.Част е от тима за номиниране на българи за съпътстващите оскари Red Carpet Concierge International в Чикаго. Интернационален координатор е на изданието на организацията Red Silk Carpet Magazine. Миналата година е получила оскар за моден дизайн. Тази година четирима от номинираните от нея 10 българи са с оскари, в това число и тя - този път за креативна журналистика в социалните медии.

За нея

Позитивна щурачка

В Щатите някои деца не искат да им отнемат съботата и неделята за българско училище, но Диана успя да грабне малките от самото начало, в това число и сина ми Владимир. Увлече и родителите да помагаме, даже веднъж ме облече като Баба Марта. Непрекъснато раждаше щури идеи, които реализираше докрай. Уникален човек - винаги ведра, лъчезарна и позитивна. Щурачка, в най-страхотния смисъл на думата.

Виолета Йорданова, майка на неин ученик

Истинска ценност за нацията

Когато издирвах талантливи сънародници за номинациите „Българин на годината в САЩ”, Диана беше най-активна от всички. Беше съорганизатор, представи огромен списък с номинирани. Бях очарована от родолюбието є, от топлото й сърце и кариерата є. Два пъти беше избрана за „Българин на годината в САЩ” – през 2007 г. заедно със съпруга си и през 2017 г. самостоятелно. Диана е ценност за нацията ни и така необходимият на българите пример за подражание.

Лолита Николова, професор по генеалогия и автор на книгата за нея

Тя ми вдъхна увереност

Срещнах я в труден момент от живота си, а тя ми вдъхна увереност и надежда. Беше откровена, неподправена, истинска. Споделяме всякакви инициативи в интерес на българщината, а Диана е неуморна и пълна с идеи. Училището й се намираше на 120 км от дома ни. Много често плащахме наема на залата и материалите за обучението от семейния си бюджет. Но как да не подкрепиш човек, който обича всичко, което прави, и когото обичаш?

Боян Димитров, съпруг на Чолакова и професор по математика в университета „Кетеринг" във Флинт, Мичиган