Диего Марадона, една от най-емблематичните фигури в света, навърши 57 години. Няма поклонник на Цар Футбол, който да не е онемявал, виждайки кадри от играта на Дон Диего. Сам направи Аржентина световен шампион през 1986 година. Титла с „Бока Хуниорс“, с „Наполи“, Кралска купа на Испания с „Барселона“, почетна „Златна топка“ на „Франс Футбол“. И още, и още, и още... Не, Диего Марадона не е само колекционер на трофеи. Диего Марадона е институция за вечността. Въпреки че е само на 57.

Точно преди 20 години отново на своя празник Марадона се прости с футбола. И то как! В мача, известен по света като „Ел Суперкласико“ - любимият му „Бока Хуниорс“ срази „Ривър Плейт“ в дербито на Буенос Айрес. Този дуел и последствията от него породиха противоречиви мнения за един от най-големите в историята на футбола. За Диего Марадона е казано всичко. Сега ще ви разкажем как се стигна до този рожден ден – печален по много точки.

Годината е 1997. Дон Диего вече не е същият. Много далеч от славните си дни с екипа на Аржентина и "Наполи". 18-месечното му наказание да не играе официални срещи заради употреба на допинг оказва влияние върху формата. Завръщането в "Бока" година по-рано се превръща в пълно фиаско. Последната авантюра с клуба на сърцето му продължава по-малко от година. Ще се запомни единствено със страстната целувка с Клаудио Каниджа, също аржентински герой от Мондиал '90, след успех в едно друго дерби срещу "Ривър Плейт" (4:1).

При подписването на договора Марадона твърди, че вече не взима наркотици. „Бях, съм и ще бъда под ефекта на наркотиците", каза Дон Диего.

През април, две седмици след договора с любимия си отбор, е откаран в болница след хипертония. Връща се на терена чак през юли.

Марадона наема личен треньор, който да върне формата му. По ирония на съдбата (а може би не) това е обвиненият в използване на забранени субстанции канадски спринтьор Бен Джонсън, олимпийски шампион на 100 метра от 1988 година. Атлетът описва Марадона като очарователен, лоялен и страстен човек, с когото и до днес е приятел.

„Не трябва да се карате с него, защото познава много сериозни хора - твърди Джонсън. - Той се захвана с различни видове бизнес, но се провали, защото твърде лесно се доверяваше на хората.”

През август 1997 година нещата отново се обръщат на 180 градуса за звездата на футбола. При победа с 4:2 над „Архентинос Хуниорс“ Марадона за пореден път се проваля на тест за наркотици. И когато всички очакват футболистът да бъде отстранен от любимата игра, футболната федерация на Аржентина не поставя такова наказание.

Гилермо Копола, агентът на Марадона, аржентинската футболна асоциация и дори правителството, което влиза в неистови серии от телефонни обаждания, правят всичко възможно да предпазят звездата от ново наказание. Известно е, че по това време Карлос Менем, президентът на страната, и Едуардо Дюхалде, гурбарнатор на Буенос Айрес, следят случая от близо и предлагат среща на Диего, в която да изразят своята подкрепа. Спуснато е нареждане да не се налага забрана на звездата въпреки новата положителна допинг проба.

„Изключителните хора заслужават изключителни решения“, каза тогава Дюхалде.

Хорхе Кистерспилер, бивш агент на Диего, е далеч по-директен в изказването си за случая.

„Цялата страна се върти около Марадона - споделя агентът. - Той кара хората да включват телевизорите си, пълни стадиони и издига хора по високите етажи.“

Дон Диего е Господ за аржентинците. Звезда с орел от бяло около главата си. Въпреки че е покрит, Марадона продължава да играе, но зле. В мач срещу "Коло Коло" се контузва. Легендата сам разбира, че времето му свършва и трябва да сложи край на кариерата си. Тогава се задава и паметното дерби срещу "Ривър Плейт", за което Диего решава, че това ще е перфектният начин да каже "сбогом".

В срещата обаче Марадона е муден, изостава от противниците, не помага с нищо на съотборниците си и логично на почивката е сменен.

„Бока“ печели с 2:1, а няколко дни по-късно, на 37-я му рожден ден, Дон Диего разбира, че за пореден път се проваля на тест за наркотици, което окончателно слага край на ерата Марадона.

Четири години по-късно идолът прави бенефис на "Ла Бомбонера". ВИП-гост на терена е Христо Стоичков. „Футболът е най-здравият и най-важен спорт в света – рече дон Диего. - Направих грешки и си платих, за разлика от футболната топка - тя не може да бъде опетнена.“

Такъв е Марадона. Неповторим. Бог в родината си. Обожествен с църква, носеща името му. Един идол, който бе и ще бъде едновременно пример и антипример за поколенията.

 

Диего пред „Труд“: Всички българи сте мои амигос!

Вестник „Труд“ е единствената българска медия, пред която Диего Марадона два пъти е давал интервю. Първо бе след пресконференция пред 300 журналисти в Претория на Мондиал 2010, където само нашата медия имаше право на персонални въпроси. Естествено – първо трябваше да изчакаме братската прегръдка и разговор между двама великани – Марадона и Христо Стоичков.

Четири години по-късно дон Диего отново говори за „Труд“, този път в Рио де Жанейро. На въпрос дали знае кой е страничният съдия на мача срещу Англия, признал Божията ръка, с огромна усмивка Марадона отговори: „От този ден всички българи сте мои амигос!“

 

За него

Феновете му мразят Меси

Тези, които харесват Диего Марадона, мразят силно Лионел Меси. Дори стискаха палци Аржентина да не се класира на световното в Русия. Сега отново ще го правят, надявайки се, че тимът ни ще се провали. Всичко това, за да могат да казват, че Марадона е по-велик от Меси, а Лео няма злато от световно. Засега.

Марио Кемпес, аржентинска легенда

Щеше да ме стигне, ако бе вкарал 1000 гола

Той не вкарваше с глава. Не играеше добре с двата крака. Въобще не стреляше с десния, само и единствено с левия. Така че, когато хората правят сравнения, аз се шегувам с това. За мен той бе страхотен играч, но просто не можете да сравнявате Марадона с Пеле. Ние сме приятели. Шегуваме се, казвам му, че ще ме стигне, ако вкара 1000 гола. Той пък ми отвръща: "Сега вече не мога, но това няма значение!"

Пеле, Краля на футбола

Няма друг като Диего

Най-силният футболист, срещу когото съм се изправял е именно Диего Марадона. Той просто бе по-добър. Нямаше друг като него. На терена винаги беше невероятен и се отнасяше с уважение към съперника. Само бразилецът Роналдо мога да сравня до някаква степен с Диего.

Паоло Малдини, легенда на Италия и „Милан“

Божията ръка преобърна живота ми

Преди световното в Мексико през 1986 г. ме бяха обявили за най-добрия български съдия. След скандала с "Божията ръка" близки довчера хора започнаха да ме избягват. Животът ми се преобърна. Никой не се застъпи за мен. Оставиха ме сам. Тук не е трудно да те превърнат в изкупителна жертва. Хиляди пъти съм се връщал към тази ситуация и съм я анализирал. Често не ме хващало сън нощем. Нямам вина за това, което се случи. Видях как стана всичко. Този гол никога нямаше да бъде признат, ако главният съдия, тунизиецът Али Бенасьор, се беше допитал до мен. Призна гола, без дори да ме погледне.

Богдан Дочев (1935-2017 г.), страничният съдия на мача Аржентина – Англия на Мондиал'86, попитан преди години