„Над един милион българи били в чужбина. А останалите да не би да са в родината си...” – това е един от ключовите афоризми в новата книга на Дилян Бенев „Гръмоблясъци” (изд. „Захарий Стоянов”, 2016). Самият той определя творбите си като глобалистически реализъм. Овладял магията на късите жанрови форми, той ги преосмисля и актуализира. Премиерата на томчето се състоя на 4 април 2017 г. в литературен клуб „Перото” и се водеше от издателя Иван Гранитски, който подчерта: „Дилян Бенев е автор, който не шуми много около себе си. След Атанас Далчев и неговите уникални фрагменти е много трудно да се постигне оригинално звучене. В книгата ще прочетете 750 фрагмента – смесица от абсурдност, сюрреализъм, елиптичност, словесна ирония, моралистичен подтекст, антитезисно мислене. Това е един особен рисунък. Авторът добре познава историята на философията и литературата и пише сатири, без да подражава на Ларошфуко, Ницше, Оскар Уайлд или Станислав Йежи Лец, въпреки че се е учил от тях.”

„Днес времето е само за сатира, сатириците са малко и ще стават все по-малко” – каза Дилян Бенев и уточни, че за него фрагментът е роднина на афоризма. А идеята за заглавието му е подсказана от Димитър Подвързачов, написал някога: „Афоризмът е светкавица на мисълта”.

„Гръмоблясъци” не е само заглавие. Това е неологизъм, подсказващ, че имаме работа с автор, владеещ концентрирана мисъл в малко думи и ироничния подтекст. Сатиричното му копие се забива в нас от страниците на тази книга, която можем да си четем на малки глътки вечер, след като сме преодолели капаните на делника. Тематиката им е разнообразна и трудно би могла да се обхване: тук ще видим отглас от политическите кавги на деня, различните страни в дебата за мултикултурализма в Европа, отношението на българския мъж към жената; обговорени са почти всички морално-естетически категории, които съставляват тъканта на етиката, естетиката, епистемологията и социологията като науки: познанието, мисленето, истина, справедливостта, вярата, хуманизма, красивото, грозното, парите, благородството, завистта, егото...

В световната литература изпъква Марк Твен – знаменит със своите иронични афоризми („Винаги, когато се поправя в едно отношение, криввам от пътя в друго.”)

В българската литература подобен тип сатирично-философско обобщения са създали: Радой Ралин (Саморасляци”), Иван Радоев (Песъчинки-животинки”), Марко Ганчев, Тодор Климентов, Румен Иванчев.

Ето и няколко афоризма от „Гръмоблясъци”, които грабват вниманието ни:

„Историята изнемогва от пренаписването си.”

„Единица мярка за човек: Човек върху човека.”

„Дигнаха ръце от него, за да го носят”

„Ценността на тези, които подменят ценностите, няма цена.”

„Безредието на новия световен ред – най-добрият ред.”