Григор Димитров пое „пълна отговорност“ за загубата си от Кайл Едмънд. Българинът призна, че не е щастлив от януарските си премеждия на Зеления континент, но не поиска да уточнява какви са проблемите в играта му.

„Кайл напълно заслужи победата – обяви Григор. – Няма смисъл да обяснявам къде сбърках аз, защото така ще обезценя труда му. Той има всички шансове да направи нещо повече тук.“

- Играхте с него два пъти в последните месеци. Много ли е напреднал?

- Да, определено. Усещах, че е малко уморен и трябва да тича повече за ударите си. Но понякога е по-трудно да играеш срещу такъв съперник, защото не знаеш кога ще изстреля два неспасяеми удара или ще пробва нещо различно. През тези месеци виждах как играта му се подобрява и ето резултата.

- Мачът срещу Кириос изцеди ли енергията ви?

- Във всички мачове тук усещах, че не играя добре, от самото начало. С много усилия направих един приличен. С Ник трябваше да играя не само срещу съперник, но и срещу публиката и дори моите очаквания. Но всичко това, което трябва да свърша, за да се подготвя за мача, изцеждаше енергията ми. Няма значение колко добре се чувствам физически, тъй като психически съм уморен. Всеки мач те изцежда.

- В края на миналата година сервирахте наистина добре, а сега имахте доста проблеми с подаването. Слънцето ли ви пречеше?

- Не знам защо стана така, трябва да разбера. Слънцето и вятърът не ме притесняват. От първия ден в Бризбейн, усетих, че сервисът ми не е достатъчно добър. Трябва да изгледам на видео какво се случи. Но това е само едно от нещата, с които имах проблеми. В някои от мачовете подавах добре, но при втория сервис имам огромен процент загубени разигравания. Двойните грешки също не бяха малко. Но мога да обвинявам само себе си.

- Как ще се справите с този момент?

- Разочарован съм, боли ме и така би трябвало да е. Трябва да си дам няколко дни и да се отдам на неща, които нямаше как да правя по време на турнира. Не мисля, че това пътуване до Австралия беше лошо за мен, но и не беше това, което очаквах. Трябва и да преразгледаме подготовката. Скоро ще започна тренировки, но е важно да не се прекалява отново.

- Достигането на четвъртфиналите все пак е успех...

- Да, абсолютно. Аз съм много критичен към себе си и винаги искам повече. Когато си поставя някаква цел и не я достигна, това буквално ме смазва. Много съм тъжен. Но това са моментите, от които можеш да си вземеш поука, а аз имам накъде да продължа. Хубавото в тениса е, че винаги има следваща седмица.

- Може би е трудно след много силна година да последва още една такава...

- Бих искал да знам отговора на този въпрос. Виждали сме момчета, които го правят. За да съм трети в света и да се стремя към върха, ще трябва и аз да мога да го постигна. Това беше първата година, в която постигнах толкова голям успех. Изминах целия път и сега поне знам какво е. Но в този момент трябва да се опитам да бутна следващата стена, да прекося нова граница. Става въпрос и за игра, и за физическа подготовка, и за психика. А и когато си в такава позиция, вече имаш мишена на гърба. Всеки иска да те бие и прави най-добрия си мач срещу теб. Но в това е и красотата на играта.