„Хората трябва да са наясно и да нямат големи претенции към нас. На момента толкова си можем. Не може три коня да дърпат каляската...“

Тази култова фраза е на Димитър Бербатов и датира от 2009 година след мач на националния отбор на България с Грузия (6:2). Тогава нападателят сам се оприличи на расов кон, приобщавайки към четирикопитните и своите добри приятели и съотборници Стилиян Петров и Мартин Петров. Каляската пък представляваше отборът на „трикольорите“.

Девет години по-късно „конят“ е само един, макар и далеч от България и националния отбор. Днес Бербатов посреща своя 37 рожден ден на индийска земя.

Много е изписано и коментирано за кариерата на Берба. За стила му на игра - също. Това е и една от причините техничарят да приключи преждевременно с мачовете на национално равнище. Още през 2009-а във въпросното интервю той намекна това, което обяви през пролетта на 2010 година – оттеглянето си от представителния тим на България. Направи го в ролята на реализатор №1 в историята с 48 гола. Игра и на един голям форум – Евро 2004, последният за „трикольорите“ към днешна дата.

Но големите играчи винаги са били критикувани и това не се промени и след решението му. Така е дори и днес, когато Бербатов е част от елита на Индия. Нападателят бе считан за сигурен напускащ „Керала Бластърс“ само 3 месеца, след като облече „жълтата“ фланелка. В крайна сметка това най-вероятно няма да се случи, но родният футболист ще трябва да убеди в останалите мачове ръководството, а и феновете, че не са направили грешка с привличането му. Роля, непозната за Берба. През годините той беше водеща фигура във всички отбори, за които игра. Изключение прави само гръцкия ПАОК, където юношата на „Пирин“ изкара един сезон след напускането на „Монако“ през 2015-а. В Солун той записа 25 мача, реализирайки едва 5 попадения. Именно за „черно-белите“ е и последният му гол в кариерата. Засега. Вкара на „Верия“ преди повече от 2 години.

По-късно, вече далеч от „Тумба“, той посочи тогавашния треньор на отбора – хърватина Игор Тудор като основен виновник за бледото му представяне в Гърция.

„Исках да се върна в Англия, но получих оферта от ПАОК – обясни тогава Бербатов. - Приех предложението и бях готов да дам всичко от себе си за клуба. Но ПАОК имаше един проблем - Игор Тудор. Той не знаеше как правилно да ме използва в тренировките и мачовете. Тудор има много тактически недостатъци и като цяло неща, които не разбира. Освен това имахме и лични проблеми помежду си.“

Въпреки, че в Солун не бе притегателна сила, Бербатов остави сериозна следа във всички останали клубове, в които игра. Напуска ЦСКА рисковано, едва на 19 години, но това се оказва точен ход. На „Бай Арина“ той чака 2-3 сезона, докато се наложи в силния по това време отбор на „Байер“ (Леверкузен). С немския тим дори игра финал в Шампионската лига. Един от двата му загубени в кариерата - в случая от „Реал“ (Мадрид) с 1:2.

В „Тотнъм“ изявите му също бяха от основно значение за тима. А за това говори и фактът, че през 2017-а британското издание „Дейли Мейл“ го нареди сред 20-те най-велики футболисти, играли на „Уайт Харт Лейн“, вече бившият стадион на „шпорите“. Там Берба ликува с един трофей – Купата на Лигата през 2008 г.

За да дойде онзи рекорден за онова време трансфер в „Манчестър Юнайтед“ на стойност 30,75 млн. паунда. На митичния „Олд Трафорд“ и под ръководството на легендарния Сър Алекс Фъргюсън Берба вдигна 2 шампионски титли и Купа на Лигата. През сезон 2010-11 стана и голмайстор на Висшата лига заедно с Карлос Тевес.

Вкара 5 гола в един мач (на „Блекбърн“) и хеттрик на големия съперник „Ливърпул“ (3:2). А, да, сътвори и онази виртуозна асистенция на Кристиано Роналдо в мач срещу „Уест Хем“, която и до днес попада в различни класации.

Игра още един финал в Шампионската лига през 2009 година, но и тогава златото му се изплъзна след 0:2 от „Барселона“ в Рим.

Две години по-късно „червените дяволи“ стигнаха до нов мач за трофея, но Фъргюсън реши да изненадващо да извади българина от групата. Знак, подсказващ, че за доскорошният любимец на шотландеца вече няма място в Театъра на мечтите. Въпреки това, Берба остана в тима и през следващата кампания, но вече в ролята на резерва. Така логично се стигна до едно от изненадващите му решения – в последния ден от летния трансферен прозорец на 2012-а всички чакаха „деветката“ на „Юнайтед“ да пристигне в Торино за подпис с гиганта „Ювентус“, но той избра ... скромния „Фулъм“. На „Крайвън Котидж“ българина се събра с холандския треньор Мартин Йол, с когото работи и в „Тотнъм“. Там той отново бе движеща сила, но „котиджърс“ просто не отговаряха на класата му.

През сезон 2014-15 Берба се завърна под прожекторите на Шампионската лига, но вече с екипа на „Монако“. На стадион „Луи II” българинът бе част от ренесанса на френския гранд и с треньор Клаудио Раниери стигна изненадващо до 1/4-финал в най-силния европейски клубен турнир. По пътя „Монако“ отстрани „Арсенал“, а българския ас вкара един от головете. Последното му попадение в турнира на богатите.

Сега Бербатов е в зенита на своята кариера. Договорът му с „Керела“ изтича през март, а шансовете му да остане в Индия и за следващия сезон са между „0“ и... никакви. За евентуална следващата дестинация фаворит изглежда „Берое“. А ако това се случи, би трябвало да спечели глобално българският футбол, не само Стара Загора. Защото Бербатов е последният роден мохикан и не се очертава скоро да имаме друг играч с подобн класа и успехи...

 

Шумен на терена, тих в съблекалнята

Това, че Димитър Бербатов всява смут на терена е повече от ясно. Неговата игра винаги се взема под внимание от противниковите треньори. Но извън терена българинът влиза в съвсем друга роля. Негови бивши и настоящи съотборници признават, че иначе виртуозният играч е изключително тих в съблекалнята. Това разкриха преди време и игралите с него във “Фулъм” Бреде Хангеланд и Марк Шварцер. Думите им бяха потвърдени и от играчите на “Керала”, вратарят Суджит и нападателят Каратадаткуни. “Той обикновено казва “здрасти” и нищо друго – обяснява индийският таран. - Освен това не общува с нас като другите чужденци в отбора.

 

За него

Феномен в българския футбол

„За мен Бербатов е едно момче с ясни идеи, бих го определил като феномен в българския футбол. Само мога да съжалявам, че Митко не завърши кариерата си в „Барселона“. Имаше такъв предварителен разговор след „Манчестър Юнайтед“. Ако се бяха случили така нещата и аз да имам право да вадя пари, щях да го взема веднага в „Барса“. Но времената бяха такива, орисията е била такава, че той да остане в Англия. Където и Митко да игра обаче, той остави забележима диря във футбола.“

Христо Стоичков

 

Символ на елегантността

„Фантастичен нападател с невероятна елегантност на терена. Въпреки че е много висок, над метър и 90, той притежава впечатляваща техника. Може би на някои прави впечатление, че не тича бързо, че не се бори много. Но той е символът на елегантността на терена. Неговото докосване на топката е наистина фантастично. Играл съм срещу Берба и ще призная, че е трудно да си му съперник. За мен е един от най-добрите нападатели в цялата история на Висшата лига.“

Филип Невил, легенда на „Манчестър Юнайтед“

 

Най-добрият, който съм тренирал

„Привличането му в "Тотнъм" от "Байер" (Леверкузен) бе една от най-добрите сделки за "шпорите". Взехме един голям футболист, който е голмайстор номер 1 в националния отбор на България. За мен Бербатов е най-талантливият играч, когото някога съм тренирал. Много съм горд и щастлив, че съм имал шанс да му помогна в развитието. Казах на собствениците, че ще го продадат само през трупа ми. Мислех го наистина, но в крайна сметка той отиде в "Юнайтед". Ужасна вест лично за мен, но така Бербатова заигра в един от най-великите клубове в света.“

Мартин Йол, бивш треньор на „Тотнъм“ и „Фулъм“