Обединените патриоти можеха да бламират финансовата рамка за 2020 г.

Неочаквано, в четвъртък вечерта депутатите гласуваха партийните субсидии да бъдат вдигнати от 1 лв. на 8 лв. Питаме депутата от ГЕРБ Димитър Главчев, каква е била причината да се вземе подобно решение, защо се е гласувало трети път и имало ли е сделка между управляващите и БСП, както твърди Мустафа Карадайъ.

- Г-н Главчев, кълняхте се, че няма да пипате субсидията. Защо я вдигнахте от 1 на 8 лв.?

- Не само, че се кълняхме, но и продължаваме да смятаме, че трябва да се съобразим с мнението на 2,5 млн. българи. Знаете, че на три пъти след референдума внасяхме законопроекти. Позицията ни не се е променила, но в четвъртък вечерта, при гласуването на бюджета бяхме поставени в различна ситуация.

- Извинете, но още сутринта в четвъртък председателят на ДПС Мустафа Карадайъ заговори за сговор между ГЕРБ и БСП. Имаше ли сделка?

- Нямаше никаква сделка, но бяхме поставени в „интересна“ ситуация, в която ако бяхме продължили да устояваме нашата позиция за субсидиите, нямаше да има бюджет. Факт е, че още сутринта Мустафа Карадайъ заговори, че има сделка между ГЕРБ и БСП. Никой от нас не знаеше за подобна договорка. Ако съществува договорка, би следвало да имаме инструкция как да гласуваме. Нямаше инструкция за различно от досегашните ни гласувания по темата субсидии. Стигна се до гласуване на чл. 64 от бюджета който е за субсидиите на политическите партии. Имаше две предложения - на БСП за 8 лв. субсидия на глас и на вносителя - за 1 лв. субсидия. Предложението на БСП бе гласувано първо. Зад него застанаха БСП и „Обединени патриоти“. Против и въздържали се бяхме ГЕРБ, ДПС, „Воля“ и независими. Предложението бе отхвърлено. След това същата участ имаше и предложението за 1 лв. субсидия. Против гласуваха БСП, ДПС и Обединени патриоти. След като не бе прието нито едно от двете предложения това означаваше, че субсидията ще е нула. Поискахме прегласуване на предложението за 1 лв. субсидия. То се проведе и резултатът бе същия. След прегласуването, по правилник няма много опции, освен да се създава парламентарна практика, която... Друг е въпросът колко третото гласуване е в съзвучие с правилника на НС.

- Не разбрах как и защо решихте да има третото гласуване.

- След гласуването на субсидиите бяха докладвани от 65-ти до 97-и член на бюджета. Нямаше никакви изказвания и дебати и се пристъпи към гласуване. „За“ тези членове от бюджета гласуваха ГЕРБ, „Воля“ и независими. Против гласуваха БСП, ДПС и Обединени патриоти. Резултатът бе - отхвърляне на над 30 члена от бюджета. От името на групата поискахме почивка, а Менда Стоянова и Влади Горанов отидоха при патриотите.

- Защо не поискахте почивка и не отидохте на разговор още при гласуването на субсидиите?

- Решихме, че искат субсидията да е нула. Не сме водили никакви разговори. Може би сме създали комуникационен проблем и може би е грешка, че не сме имали диалог по темата предварително. Повтарям, че нашата позиция е ясна и непроменена - изпълняваме, това, което хората поискаха на референдума. Може да е грешка, но не сме водили диалог с никого, тъй като мислихме, че не си струва.

- Какво стана през почивката?

- Водиха се разговори, за да избегнем бламирането на бюджета. Знаете какви са последиците от подобен акт. Политическите последствия са ясни, но има и други последици. Ако не се приеме бюджетът, това би означавало да няма увеличение на минималните пенсии и на минималната заплата, да няма 10% увеличение на заплатите в публичния сектор, 17% на учителите и 15% на социалните работници. Това щяха да са последствията. Бяхме изправени в ситуация да избираме от двете злини, по-малката. Може би ще понесем негативи за това, което сме направили, но аз продължавам да съм на мнение, че постъпихме правилно като избрахме бюджета пред субсидиите. Нямаме достатъчно наши гласове в този парламент, зависим от партньорите си от Обединени патриоти. Трудно е да устояваме в накои случаи вижданията си.

- Какво ви казаха Менда Стоянова и Владислав Горанов след срещата си с патриотите?

- Казаха, че ще се наложи да се съобразим с настояването на коалиционния партньор. Всеки може да си направи извода дали има извиване на ръце... Е, до извиване на ръце не се е стигнало, но ГЕРБ бяхме поставени пред избора дали да има бюджет за 2020 г. или да си устояваме позицията за субсидиите. Ако попитате всеки един държавник какво би избрал, мисля че няма да се поколебае да избере да има бюджет. Партийните интереси са друга работа, но...

- Не разбирам какво става сега - хем субсидия 8 лв. на глас, хем безлимитно спонсориране от фирми и частни лица.

- Финансирането на партиите от физически и юридически лица е в закона за политическите партии. Именно в него бяха приети изменения, когато субсидията бе намалена на 1 лев. Сега отново предстоят дебати по темата за финансирането на партиите от физически и юридически лица. Очаквам и нови дебати по субсидията.

- Вие сещате ли се как гражданите, които гласуваха на референдума гледат на случващото се със субсидиите?

- Знам какво е мнението на гражданите. Ние се съобразихме с него, намалихме субсидията и нямахме намерение да я променяме. Наясно сме, че ще оберем негативите от това, което се случи, но дори и заради тези негативи си струва да запазим бюджета в този вид, с всички придобивки, които сме предвидили. По същество, другото би означавало политическа криза. И стабилността, която градим толкова години, би била поставена под съмнение.

- Какъв бюджет всъщност приехте?

- Харесва ми определението „повече от същото“. То означава още стабилност, от стабилността, която има в досегашните бюджети. Самите бюджети не се различават много, защото идеята в тях е една и съща - на базата на финансова стабилност да се осигури добър климат за инвеститорите, непроменени данъци, растежът е над средно европейския, дългът ни е сред най-ниските в Европа. Според нас не би трябвало да обременяваме бъдещите поколения с дългове. И ние искаме да дадем пенсии по 500, по 1000 лв., но това може да стане само за сметка на дългове, които ще оставим. При цялото ни уважение към възрастните хора, би трябвало да мислим за младите, за бъдещето на страната ни.

- От опозицията казват, че за пореден път в бюджета липсват политики.

- Всичко в бюджета е политика. Не е ли политика това, да се увеличават с 10% доходите в публичния сектор? Знаете, че за да е конкурентоспособен частният сектор и той иска, не иска, повишава доходите. Виждате, че работодателите не са много щастливи и ни се сърдят. Сърдят ни се и за повишаването на минималната работна заплата, защото това води до плащане на по-високи осигуровки от тях. Няма обаче друг път. Доходите са ниски и трябва да се повишат. Съжалявам, ако звуча ляво, но дясното мислене не означава да обричаш на мизерия хората. Дясната политика е да осигуряваш добри условия за правене на бизнес. Мисля, че и с това през последните години сме се справили добре. Критики по бюджета има и от ляво и от дясно, което означава, че бюджетът е балансиран. За пръв път залагаме и бюджет с неутрално салдо.

- Не е ли рисковано да заложите нулев дефицит?

- Напротив, там е и буферът. Твърди се, че се очаква нова криза в рамките на Европа, а и на света. Никой не очаква тя да е с такива размери, каквито бяха на кризата през 2008 г., но трябва да има буфер. Ние отдавна сме казвали, че се стремим към балансиран бюджет.

- Обяснете за читателите какво означава подобен буфер, какво може да се направи с него при криза.

- Буфер означава да заложиш консервативен размер на приходите. Критикувани сме, че приходите в бюджета са подценени. Обвиняват ни, че не сме заложили реални приходи. Приходите са реални, на базата на това, което очакваме да се случи. Предпазливи сме и по отношение на разходите. Т. е. имаме застраховка, ако нещата се развият по друг сценарий от предвидения и ще можем да реагираме. Ако така бяхме постъпили през 2008 г. за бюджета за 2009 г. нямаше да има 7 млрд. лв. по-малко приходи. И трябваше да актуализираме бюджета за да влезем в някакви рамки. Тези неща се забравят, но предпочитаме да сме по-консервативни и да търпим упреци, отколкото да се повтори случилото се през 2009 г. Спомнете си какво говореха тогавашният премиер Сергей Станишев и финансовият министър Пламен Орешарски - че кризата ще подмине България. Тя обаче не я подмина.

- А този път ще я подмине ли?

- Опитът доказва, че кризите не подминават. Дано да няма криза, все пак. Но ако си взел мерки, ако имаш буфери можеш да се справиш по-добре с кризата, отколкото когато си оптимистично настроен. Т. е. консервативният бюджет с нулево салдо сам по себе си говори за стабилност.

- Отказахте се от идеята първият ден от болничните да не се плаща, но решихте, че ще има дебати по темата. Какви са новите ви идеи за намаляване на болничните?

- След Нова година предстои дебат. Видяхме какъв беше отзвукът на предложението да не се плаща първия ден от болничните. Ние винаги се съобразяваме с реакцията на обществото. Знаете обаче, че има много злоупотреби с болничните и проблемът трябва да се реши.

- Защо не оставите работодателите да решат този проблем, от който твърдят, че страдат най-много?

- Кои работодатели? Аз все още не зная дали има анализ колко от болничните са в частния и колко в държавния сектор. По мои наблюдения частните работодатели действат доста по-експедитивно като намерят някой, който се скатава. Там по-лесно се решават проблемите. Не мисля, че действията на работодателя са толкова драстични, когато той е държавата.

- Защо по време на кампанията повечето кандидат-кметове твърдяха, че няма да вдигат местните данъци и такси, а веднага след изборите правят точно това?

Не знам колко са тези места, на които са обещали да не вдигат данъците и таксите. Аз лично смятам, че не е редно да се обещава едно, а да се прави друго, защото избирателите едва ли ще забравят, че са били заблудени.

- Това ли е единственият начин да се осигурят повече пари за общините?

- Това е начин да се осигурят средства. Ако говорим и за децентрализация... Точно в местните данъци сме дали възможност за вариране - там има доста широко отворени диапазони, които сме гласували в Закона за местните данъци и такси. Дали сме възможност на кметовете и общинските съвети да си осигуряват необходимите приходи, но трябва добре да обясняват на хората защо се случва вдигането на данъците и къде ще отидат парите. Ако населението вижда, че парите отиват където трябва, мисля, че ще разберат... Друг е въпросът кой харесва да му се вдигат данъците. Струва ми се, че няма такива хора. Не случайно ние, на ниво държава не пипаме данъците, въпреки че са най-ниските в Европа.

- Накрая ще ви попитам ГЕРБ склонни ли сте да намалите данъка на колите на газ?

- Не сме обсъждали тази тема, но аз от самото начало симпатизирам на идеята. Принципът е, че който замърсява - плаща. Автомобилите на газ не замърсяват. Някои могат да ми обвинят, че лобирам за тези, които продават автомобили на газ или газови уредби, но нямам никакви познати в този бранш, нито приятели с автомобили на газ. Декларирам, че нямам конфликт на интереси. Коалиционните ни партньори имаха такова предложение още преди гласуването на предишния бюджет, но нищо не се случи с него. От финансова гледна точка подобно решение би означавало лишаване от приходи, което се отразява на бюджета. Така че аз съм в доста деликатна ситуация, отговаряйки на подобен въпрос. Но ако се гледа справедливо, би трябвало автомобилите на газ да плащат по-нисък данък.

Нашият гост

Димитър Борисов Главчев е роден на 15 август 1963 г. в София. Висшето си образование завършва в УНСС, специалност “Счетоводство и контрол”. Има магистратура по международни икономически отношения. Дипломиран експерт-счетоводител и регистриран одитор. Работи като финансист от 1991 г. Депутат от партия ГЕРБ в 41-то, 42-то и 43-то Народно събрание. Бил е председател на Народното събрание, заместник-председател на Парламентарната група на ГЕРБ, председател на парламентарни комисии.