Гражданите би трябвало да имат по-голяма защита, когато насреща стои някой, който не е търговец по занятие, защото тогава вероятността да придобият нещо, което не отговаря на описаните характеристики, е по-голяма. Необходимо е физическите лица, които предлагат за продажба стоки и услуги в Интернет, да бъдат третирани като търговци, защото те фактически осъществяват търговска дейност и това става все по-често явление. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред BG On Air по повод наложена от контролния орган санкция на физическо лице, което след продажба чрез платформа в Интернет не е уважило желанието на купувача да се откаже от сделката и да си получи обратно парите.

След извършена проверка по жалбата на потребителя КЗП е съставила акт за неуваженото право на отказ в 14-дневния срок и за други нарушения, за всяко от които е издала наказателно постановление на обща стойност 1600 лв. Въз основа на произнасянето на контролния орган започва дело в Районния съд във Варна, което по-късно стига до Административния съд.

Последният отправя запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на Директивата за нелоялните търговски практики - дали публикуването от регистрирано в Интернет физическо лице на обяви за продажба на стоки е действие на търговец към потребител. Заключението отпреди няколко дни на генералния адвокат, е че такова лице не може да се квалифицира като търговец, но все още се очаква произнасянето на Съда.

„Ние опитахме да направим пробив в действащата нормативна уредба, като ясно си даваме сметка, че тя не е достигнала нивото, на което трябва да се намира от гледна точка развитието на този тип отношения в онлайн средата. То е изключително динамично, социалните мрежи дори вече имат специални бутони, които пращат директно в „търговска среда“, коментира Маргаритов.

Той посочи, че към момента законодателството не дефинира като търговци физическите лица, които в социални мрежи и интернет платформи предлагат различни стоки. А оттам следва и затруднението те да бъдат санкционирани, когато са допуснали нарушение.

Председателят на КЗП смята, че и при търговските предложения от физически лица трябва да има ясна информация за характеристиките на стоките, тяхната цена, цената за доставка, както и да е възможно да се упражни правото на отказ в 14-дневен срок, на рекламация при дефект на стоката и т.н. „Не можем аналогично да приложим всички правила, които важат за онлайн търговците към физическите лица, които предлагат стоки или услуги в социалните мрежи. Но от наша гледна точка на първо място е важно да гарантираме на хората, че когато видят такива обяви, те ще бъдат търговски оферти с всички необходими реквизити. И второ – да се спазват разпоредбите на законодателството – действащото и бъдещото, което ще отчете в по-голяма степен това, че потребителите имат определени права“, посочи Маргаритов.

Той обясни, че предложеното наскоро от Европейската комисия потребителско законодателство предвижда въвеждането до една година на по-детайлна уредба на онлайн търговията и отговорностите, които имат и двете страни в такава сделка. Допуска се, че е възможно и потребителите да упражнят превратно своите права. Например, известно време да употребяват стоката, а след това да поискат да я върнат или пък да я заменят със съвсем друга. Маргаритов призна, че в някои от казусите, с които Комисията се е сблъсквала, са именно такива и в тях понякога не става въпрос само за нарушения на потребителското законодателство, а и за измами, които се санкционират от наказателното право.

Предложението за новото потребителско законодателство дойде след като европейските институции отправиха апел с позитивен уклон към големите социални медии да носят по-сериозна отговорност за търговското взаимодействие, което се случва на тяхна територия, припомни Маргаритов. Той изрази мнение, че те са реагирали адекватно и защото са си дали сметка, че в един момент самите те могат да бъдат залети от жалби и да се очаква от тях да бъдат и контролен, и правораздаващ орган.

В заключение Маргаритов посочи, че до влизането в сила на новата законодателна регламентация, очаква във връзка с конкретния дискутиран в предаването казус съдът в Люксембург да се произнесе в посока, че физическите лица, които предлагат в Интернет лични или придобити от някъде стоки по-скоро извършват търговска дейност и съответно носят отговорността, която носи и всеки един онлайн търговец.