Дипломатът Георги Димитров пред „Труд“: Министър Даниел Митов върна лова на вещици във Външно

Издигането на кандидатурата на Кристалина Георгиева за ООН беше политическа и дипломатическа стъпка, граничеща с безумие

 

- Г-н Димитров, не е изненада, че наближи ли краят на едно правителство, зададат ли се избори, във Външно министерство реагират първи – правят се светкавични назначения в мисиите ни зад граница, както и в самото ведомство. Вашият коментар?

- Проблемите не са само при наближаването на края на едно или друго правителство. Произволните назначения са само последния „пирон в ковчега“ или, ако трябва да се изразя по-елегантно, “coup de grace“, на една системно загробвана държавна служба. И в този случай нещата са далеч по-комплексни. В последните години, имам предвид особено двата кабинета «Борисов», но и времената на Надежда Михайлова и покойния Стоян Ганев, в МВнР последователно се провеждаше линия на политизация на дипломатическата служба, извършваха се политически мотивирани уволнения и назначения, потъпкваха се правата на служителите и върховенството на закона като цяло. При Даниел Митов се наблюдава завръщане към периода на „лов на вещици”, установен и осъден от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа още през 1998 г.

- А каква е ролята на президента Росен Плевнелиев?

- Крещящо пренебрежение към правовия ред представлява също участието на все още президента Плевнелиев в дипломатическия процес. Става дума за подмяната на значителен брой посланици броени месеци, седмици и дни преди изтичането на неговия мандат, което ще постави наследника му пред свършен факт и невъзможност да изкаже своето мнение по това кой ще представлява страната ни в чужбина. Считам това за недопустимо както от политическа, така и от институционална гледна точка.

Няма да се занимавам подробно с други нарушения, като директното прехвърляне на посланици от една държава в друга, продължаването на посланически мандати извън сроковете, допускани в закона, външни назначения и на по-долни дипломатически позиции в чужбина, придвижване в ранг по „бързата писта” за запълване на вакуума в ръководните длъжности, създаден в резултат  на фактическата лустрация в министерството и пр. Дори в момента, министърът в оставка е обявил „конкурентен подбор“ за подмяна на близо една трета от ръководния състав на министерството – постоянния секретар, главния инспектор, един от тримата генерални директори. Съмнявам се, че назначенията ще бъдат безпристрастни и според законовите процедури, но и дори и да е така, питам кое налага отиващият си министър да прави подобна мащабна промяна и има ли моралното право на това.

- Говорите за лустрация в министерството. Дайте примери.

- Като казах „лустрация“, не мога да отмина, с риск да ме обвинят в пристрастност, още един проблем, особено чувствителен за дипломатическата служба. В продължение на години дипломатите с досиета са лишени от възможност да следват нормално професионалния си път, подложени са на незаслужени унижения, нарушават се техните граждански и служебни права. Президентът Плевнелиев и министрите Николай Младенов и Даниел Митов са сред шампионите в това отношение, но и кабинетът «Орешарски» има определен принос към това. А Плевнелиев дори гордо го открои като едно от най-големите постижения на мандата си. И това се прави въпреки решението на Конституционния съд по въпроса, тоест в нарушение на закона.

- Кои политически назначения ви смущават.

- В списъка на новите посланици фигурират редица политически назначения на хора без съответния опит и практика, неотговарящи на критериите за заемане на дипломатическа длъжност, даже и от по-нисък ранг. Не бих искал да персонализирам, но се огледайте в посланическия ни корпус на Балканите, в международните организации, в някои държави-членки на ЕС и лесно ще се откроят конкретните имена. В ход са или се подготвят нови подобни назначения. Това не само ще задълбочи съществуващото нарушение на закона (20-процентовото ограничение на политическите назначения отдавна е надхвърлено, като при Митов отскокът е значителен), но ще нанесе пореден удар върху дипломатическата служба, външната политика и цялостния международен авторитет на страната ни. Пряка отговорност, наред с външния министър и правителството, носи за това и президентът.

Въпросът е от особено важно значение и поради факта, че през 2018 г. България ще трябва да осъществява председателството на Европейския съюз.

- Реакцията ви по повод изказвания на консула ни в Ниш Едвин Сугарев беше много остра. Имате ли информация дали външният министър ще потърси отговорност от консула?

- Едвин Сугарев си позволи изявления, които не само нарушават законовите изисквания към дипломатическите служители за недопускане на публични политически пристрастия, но и оценки за политиката на други държави, които са несъвместими с добрия тон в дипломацията и могат да се отразят неблагоприятно върху нейните външни отношения. Той извърши директна предизборна агитация в подкрепа на един от кандидатите и недопустими политически квалификации по отношение на друг, намеси и две велики сили в безотговорните си политически „анализи“. В същото време, не сме чули от него и дума за работата му по развитие на деловите, културни и хуманитарни контакти с населението на поверения му консулски район, за проблемите на българските граждани в Източна Сърбия, за интересите на българското национално малцинство и пр.

- А дали ще бъде потърсена отговорност от самия министър?

- Съмнявам се. То и от самия Сугарев няма да бъде поискана отговорност, както разбрахме от последното изявление на министър Митов. Щял да разговаря с него. Интересно за какво ще разговаря? Та той на практика се солидаризира с неговото мнение. Вижте, самото появяване на Сугарев пред медиите трябва, според законовите разпоредби, да бъде разрешено и съгласувано с ръководството на МВнР. Ако това не се е случило, решението трябва да ясно. А ако Митов е съгласен със Сугарев, министърът трябва незабавно да бъде отстранен от заеманата длъжност, да му се отнемат пропускът, служебният автомобил и ключът от кабинета и да не бъде допускан отвъд бариерата на външно министерство.

- Все още е пресен случаят с двете ни кандидатури за генерален секретар на ООН. Някои специалисти казаха, че той ще влезе в учебниците по дипломация като пример за неудачна политика и като провал. Изясниха ли се всички подробности около номинацията на Кристалина Георгиева?

- Въпреки всичките увъртания на Митов, от самото начало беше ясно, че Кристалина Георгиева е непроходима кандидатура по редица причини: постът не е национално или институционално резервиран за България и тя не може да влияе по такъв начин на избора; смяната на националния кандидат на такъв късен етап не е процедурно невъзможно, но е невиждан прецедент в ООН по въпрос от най-висока важност, а в ООН са крайно чувствителни към прецедентите; членовете на Съвета за сигурност, страните, излъчили кандидати за поста, а и мнозинството държави-членки на ООН няма как да погледнат с добро око на «спасителя», появил се в края на един дълъг, политически натоварен и ангажиращ всички тях процес. По тези причини издигането на кандидатурата на Кристалина Георгиева беше политическа и дипломатическа стъпка, граничеща с безумие. Наред с дискредитирането на дотогавашния български кандидат, действащ генерален директор на авторитетна международна организация, познат и уважаван дипломат и лидер от световна величина, това представлява също така тежко дискредитиране на нашата държава в очите на международната общност. Тук премиерът трябва да даде отговор на въпроса каква е ролята на министъра на външните работи Даниел Митов в цялата тази интрига.

- Имаме избран нов президент. Смятате ли, че Румен Радев ще се опита да внесе промени във външната политика на страната и какво бихте го посъветвали като дългогодишен и опитен дипломат?

- Основните характеристики и тенденции в международните отношения  по време на мандата на новия български президент ще останат като цяло същите, с които се сблъсква международната общност днес. А именно: геополитическите отношения на Запада с Русия; ситуацията в Украйна и наложените санкции и контрасанкции; отношенията с други глобални и регионални играчи; конфликтът в Близкия изток; войната в Сирия и срещу Ислямска държава. Да не забравяме за политическия радикализъм и възходът на националистическите и ксенофобски сили в Европа, включително следствие на неспособността на европейските институции да се справят с новите предизвикателства на континента; бежанската вълна към Европа и проблемите на ЕС с опазването на външните граници и „абсорбирането“ на бежанците; кризата на институциите и политиките на ЕС като цяло; проблемите на международната и в частност европейската система за сигурност и др. Оттук произтичат и задачите на външната политика на България, пред които новият президент ще се изправи.

 

Нашият гост

Георги Димитров е дипломат от кариерата, завършва международни отношения в Москва през 1983 година. В периода 2002 – 2005 година е секретар по международната политика на президента Георги Първанов. От 2005 до 2010 година е посланик в Белград. Бил е постоянен секретар на МВнР, но е уволнен от министър Даниел Митов. Сега е външнополитически съветник и член на ръководството на ПП АБВ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта