Дипломацията на ядрените „барби“-та

Доналд Тръмп и Ким Чен Ун откриват и прилагат в движение

Церемонията по закриването на Зимните олимпийски игри в Южна Корея беше дори по-зрелищна от тази, с която се откри събитието. А делегациите, които присъстваха в официалните ложи, бяха не по-малко знатни и не-по-малко символични за отношенията на и около Корейския полуостров.  След като преди три седмици на трибуните в Пьонгчанг всички камери бяха насочени към обявената за „Севернокорейската Иванка Тръмп“ сестра на диктатора Ким Чен Ун, Ким Йо Чен, този път „звездата“ на церемонията беше оригиналът. Някой би се заял, че жената, която работи съветник („дъщеря на баща си“) в Белия дом е доста по-ниско ниво от вицепрезидента Майк Пенс, който бе в Южна Корея за откриването, но какво да се прави.

За разбиранията от международни отношения на американския президент Доналд Тръмп изпращането на дъщеря му Иванка, като негов представител явно си значи повече от някакъв си там дипломатически протокол или подобни „буржоазни отживелици“. Това, в крайна е сметка е династията Тръмп.

Но това е то, непредсказуемостта на Тръмп. Която кара десетки милиони хора на планетата да си лягат вечер понякога или по-често угрижени, в какъв свят ще се събудят на следващия ден. Без значение дали говорим за жители на държави в Европа, Близкия Изток или Азия. За по-голямата част от Африка и конкретни страни от Латинска Америка, както знаем от самия Тръмп, не му пука въобще. За Австралия е спорно дори дали се сеща или я замества в мислите си с Нарния. Но за Корейския полуостров и прилежащите му съседни държави на Тръмп и обкръжението му се налага да мислят често. Друг е моментът какво излиза от цялото мислене. Което ни връща към тънкото изкуство на дипломацията на ядрените „барби“-та, което явно в движение откриват и усвояват Доналд Тръмп и Ким Чен Ун. Първият изпрати своята за откриването, вторият неговата си за закриването на олимпийските игри и никой нямаше съмнение какво се случва.

Вярно, на място за малко стана странно. Защото след обявяването на „онези санкции“, по време на самата церемония, официалният представител на САЩ Иванка Тръмп, която седеше редом до южнокорейския президент Мун Джей Ин, се изправи заедно с него, за да приветства обединения отбор на „двете Кореи“. Милиони затаиха дъх. При откриването на олимпийските игри, след като вече бе предупредил, че на режима в Пхенян му предстоят „най-тежките-санкции-някога-налагани-на-държава“, вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс не уважи със ставане преминаващите под единното знаме корейски атлети. Забеляза се тогава, забеляза се и сега, когато съветникът на президента на САЩ Иванка Тръмп се изправи да ги аплодира. Каква е символиката или не толкова дискретното послание към света? Напълно е възможно да няма такива.

Но ден след като Иванка се прибра във Вашингтон и три след обявяването на „най-тежките-санкции-някога-налагани-на-държава“, Доналд Тръмп обяви, че е готов да приеме предложението за диалог, отправено от режима в Пхенян. При определени условия, разбира се. Първото и най-важното, от които е пълното ядрено разоръжаване на КНДР. Фасулска работа! В Сеул несъмнено са въздъхнали дълбоко. САЩ им подадоха топката и вече могат да се захванат сериозно с нещата. Южнокорейците най-добре познават северните си съплеменници и знаят, че всякакви опити за сближаване, камо ли мечтаното обединение, зависят на първо място от демонстрираното желание за диалог от страна на Пхенян, каквито и да са мотивите за него. И на второ място, от съгласието на „големите играчи“ да започне такъв диалог от тяхно име. След което южнокорейците ще трябва да затегнат коланите и да застанат като буфер между Пхенян и целия останал свят. И да поемат много картеч на първо време, докато тече процес с, меко казано, съмнителни шансове за позитивен изход. През цялото време с благословията на САЩ, разбира се. И съгласието на Русия и Китай.

Първата плаха крачка върху въжето бе направена  с обединения отбор на Корея на олимпийските игри и одобрителното кимване на всички споменати „играчи“. Всяка следваща обаче ще зависи от уменията на Сеул да запази тънък баланс между Доналд Тръмп и най-мнителния диктатор на света Ким Чен Ун.

Същевременно южнокорейската страна ще трябва постоянно да убеждава КНДР и в частност Ким, че срещу него не се организира таен заговор за свалянето му или каквато и да е диверсия срещу режима му. И в началото никой не трябва да споменава думата „ракети“.

Че голямата част от бъдещите преговори за намаляване на напрежението на Корейския полуостров ще се води при „много закрити врати“ и не точно от дипломати, свидетелства изборът на водач на севернокорейската делегация на церемонията по закриването на олимпиадата в Пьонгчанг. След като изпрати своята „ядрена барби“ преди три седмици, за да разчупи леда с Южна Корея и покаже реална готовност за разговори (и виртуален кукиш на Тръмп), този път Ким Чен Ун изпрати бивш шеф на военното разузнаване. Познавайки темперамента му, щом е „бивш“ и още жив, това предполага възможно най-висока степен на доверие от страна на севернокорейския диктатор в генерал Ким Юонг Чол. По време на службата му като началник на военното разузнаване на КНДР, генералът се смята за отговорен за потапянето на южнокорейска фрегата през 2010 г.

 

Перспективи на теория

Докъде може да стигне волята на помирение на Корейския полуостров, само бъдещето ще покаже. Процесът обаче ще изисква много жертви от двете страни на демилитаризираната зона – морални и материални. Видимо обаче КНДР и Южна Корея са готови да опитат по-задълбочено сътрудничество, което да отиде отвъд обща индустриална зона на границата, която функционира преди години, при предишното „затопляне“ на отношенията. Може би дори да стигнат до отваряне на пропускателни пунктове по същата тази граница, след като премахнат стотиците квадратни километри минни полета. Министерството на обединението в Южна Корея за десетилетия съществуване вероятно има стотици разработени възможни сценарии, необходимости, оценки на последствия, и т.н. от всяка ръка към възможно обединение. Всичко това засега е само на теория.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи