Директорът за България на „Прозрачност без граници“ Калин Славов пред „Труд“: Българската корупция е житейски стереотип

Ще я преборим, когато разберем, че сме граждани, а не поданици

Истина ли е или лъжа, че България е най-корумпираната европейска страна? Каква е разликата между българската корупция и тази в Германия, Франция, Англия? Калин Славов знае това. Той е директор за България на Transparency International ( „Прозрачност без граници“) – международна организация с клонове в над 100 държави, основана в Германия с мисията да направи „промяна към свят без корупция“. От 1995 г. насам нейните годишни индекси и доклади за корупцията по света са мерило за успеха на правителствата в борбата с тази напаст, защото са доказано равноотдалечени от всички партии – опозиционни или управляващи.

- Г-н Славов, вече 15 години изследвате корупционните практики, честността на вота и изборните манипулация, почтеността на адмистрацията и нагласите й да приема неследващите й се дарове. Същото правят колегите ви от „Прозрачност без граници“ в други 110 държави. Като сравните резултатите, какво се получава? Къде е България?

- По последни данни Индексът за възприятие на корупцията отрежда на България 75-то място от 186 изследвани държави.

- Чудесно! В златната среда сме.

- Само че в европейския контекс, който ни интересува най-вече, сме на последно място и то със значително изоставане от двете страни пред нас - Гърция и Италия. Ние имаме индекс 41 от 100 възможни, Гърция - 44, а Италия - 47. Най-добре е Дания, а след нея Финландия, където индексите са 90 и 89. Средно за ЕС индексът е 64. През 2015 г. имахме напредък - придвижихме се от 79-то място на 75-то. В права линия сме оттогава - индексът е 41-43.

- Като даде права линия кардиографът, имаме печална вест, доколкото знам. От вашия индекс излиза, че напоследък у нас борбата с корупцията е умряла работа. Познавам един политик от управляващите, който би казал: Индекс ли? Бошлаф! С анкети ли го определяте, или как?

- Не с анкети. Индексът за възприятие на корупцията за България е съставен от няколко други. Определен е по математическа формула въз основа на данни от 9 изследвания на 8 институции и организации. Отчетени са индикатори за устойчиво управление и трансформация, доклади за световната конкурентоспособност и за държавите в преход, оценки на политическия риск в страните, мнения на ръководители на компании, върховенството на закона и др.

- А кои са тия осем „институции и организации“? Чии са? На кои олигарси?

- Шегувате се. Става дума за Economist Intelligence Unit, Global Insight - бившия Център за изследване на световните пазари, Freedom House, Фондация „Бертелсман“, Световния икономически форум, Световния проект за правосъдие, Института за управленско развитие, международната Група за оценка на политическия риск.

- Корупцията е усещане, казва нашата министърка по европредседателството. Ако спрем да я споменаваме, ще идем напред в класацията. Много говорим за нея и се излагаме.

- Първо, в класацията не става дума за усещане, а за възприятие. Усещането е неосъзнато, а възприятието включва съзнанието. Второ, като спреш да говориш за един проблем, той не се решава от само себе си. По-полезно е изострянето на общественото внимание към него. Но наистина преекспонирането на темата има и обратен офект. Свръхговоренето за каквото и да било омръзва на хората, те свикват с казаното, то започва да им звучи като мантра и те извръщат глава.

- Свикнахме с думата „корупция“, вярно е. Но не е ли по-лошо, че свикваме със самата нея? Даваме на катаджията, като ни хване в превишаване на скоростта, на чиновничката да ни придвижи молбата, на общинаря да премести кофата за боклук, че ни смърди под терасата...

- Това са нашите житейски стереотипи. Водил съм в различни аудитории обучение на тема „антикорупция“. Много хора са изненадани да чуят, че не е редно да занесеш бутилка уиски или бонбони на някой в администрацията, ако си доволен. Това е житейски модел и никой не го осмисля като корупция - нито гражданите, които дават, нито администраторите, които получават. Има и парадокси. Кмет на малка община дава обществена поръчка за почистване на снега на брат си. И каква е реакцията на хората? Те казват: ами да, сериозен кмет е, мъж на място. Той, ако не може да уреди брат си, какво остава за нас? Оттук иде клиентелизмът. Още от османско време, в царство България и след това ние българите мислим за властта по вертикала: власт - държава - поданици. Никога не сме мислили като граждани, от които властта произтича, която те генерират, управляват и контролират, а тя им служи. И ето как клиентелистките кръгове функционират - ние правим услуги на властта (от дребния подарък до организирането на контролирания вот), а властта се държи към нас като патрон, благодетел, покровител и спонсор - помага ни в бизнеса и в личния живот. Корупцията в нашето общество е житейски модел - стереотип, а не патология. Докато не излезем от тоя стереотип, няма да се преборим с нея.

- Моделът има имена, ако ви разбирам правилно. „Кумгейт“ е едно от тях. Какво лошо, че Делян е поверил на родата си поръчките за благото на Хасково, казват в неговата партия. Защо да се доверява на непознати?

- Всички гейтове показват, че житейския корупционен модел е недосегаем с подхода на наказателната репресия. Ние имаме инстументариум за него - и институции, и нормативна база, криминализирали сме всичко, което е трябвало по конвенция, но какво?

- Наказуема е вече и провокацията към подкуп. Но триенето на палеца в показалеца, дето го знаем от Бай Ганьо още, е част от съвременния живот.

- Трябва да се променят тия житейски стереотипи. А за това е неообходим извънсистемен фактор - привнесен. Имаше очакване при приемането ни в ЕС, че такъв фактор ще бъде европейската политика. Очаквахме еврочиновниците да сложат в разумни рамки българските управляващи. За известно време всички политици вярваха, че това ще се случи. И спазваха поведение. Но се поотпуснаха, като станахме част от ЕС и се видя, че реално никой не се интересува българския живот в тоя му аспект. Видя се, че евродокладите се повтарят и от тях никакви последствия няма. И че механизмът, с който може да се въздейства на българските политици - европейските фондове - няма да бъде използван. Поне досега не е използван - по ред причини. Оказа се, че разбирането за политическо семейство в ЕС е по-важно обективно случващото се в една държава. И дойде разочарованието. Не се сбъднаха големите надежди, че ЕС ще е коректив на българския политически модел. И днес, като говорим за разочарование от ЕС, това е един от аспектите - и то най-същностният.

- Ама ние и на европейските политици ще им скроим, май, шапката по нашия модел. Ето-подаряваме на хер Юнкер бутилка ракия и той се разнежва още преди да я е изпил: Вие сте, вика, държава за пример, имате напредък в борбата с корупцията, пък и корупция навсякъде има...

- Корупция има навсякъде, да, но тя е с различни лица. Има малка корупция в администрацията - бутилка, бомбони и тъй нататък. Но има и политическа корупция, и корупция при генезиса на властта.

- Купуване на гласове по избори - това ли?

- Контролираният и купеният вот, да. Това лице на корупцията е най-страшно. И ще е такова, докато не почнем да мислим за себе си като за граждани, а за изборите като за гражданска проява, с която създаваме и контролираме властта. Ние мислим като избиратели пак с логиката на клиентелисткия ни кръг... знаете как.

- Знам. Жена ми работи в общината, новите ще я уволният. Кметът е мой човек, ще ми даде да ремонтирам улиците, а новият си има друга фирма...

- Има и мислене на по-ниско битово равнище: познавам кмета, ще се сдобия с дърва за зимата. Има родови общности - там се гласува, както каже предводителят на рода. Защото ежедневни битови проблеми във фамилията са зависими от неговата връзка с властта.

- Ромските барони! Знам от прокурор, че те държат гласовете на гетото и партийни шефове дават за благоволението им мило и драго?

- И при това никой не мисли в перспектива за развитието на региона и държавата, камо ли за позиционирането й в европейски контекст.

- Но нима и французите, като гласуват, не разсъждават така? Ами германците? Англичаните? И те са хора, а не ангели!

- В тия държави има вековна демокрация, изстрадана с революции и политически борби. От победите в тях народът няма да се откаже. У нас държавата - демократична или тоталитарна, винаги е била надстройка, под която ние живеем така, както си знаем. Независимо какви са законите формално, българското общество в голяма степен живее вън от тях.

- Но, ако сме толкова корумирани, защо икономика ни расте с усилени темпове - попита премиерът в европарламента на старта на европредседателството? Защо, г-н Славов?

- Между растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) и нивото на благосъстояние на обществото има съществена разлика. Върху БВП влияят много фактори. Първо - европейските фондове, нетни пари, които влизат в икономиката и го покачват. Второ - големите отрасли у нас, като например ай-ти отрасъла. Хиляди млади хора са заети в него и генерирират БВП и то голям, но той не е за вътрешния пазар - младежите обслужват търговия между други държави. Трети фактор са емигрантските пари, които се връщат тук при роднини. И още нещо - по статистика нетните чуждестранни инвестиции са спаднали драстично. А те са мерилото за климата в икономиката. Те показват човешкия и пазарен потентциал, административните пречки, предвидимостта на законовата среда. Инвеститорите споделят един и същ проблем: че не могат да планират бизнеса си поради липсата на устойчива правна рамка, че законите „ад хок“ и „ад персоне“ са по-голямата част от българското законодателство. Аз бих добавил, че повечето закони у нас в последните години целят репресия, а не регулиране на отношенията.

- Антикорупционнният закон? Оптимист ли сте за него?

- Той поставя под една административна шапка няколко органа. Страничен ефект е елегантното закриване на БОРКОР, без да се каже официално, че беше неефективен орган с огромни разходи. За другите, които влизат под шапката, в състава на една нова мегакомисия трудно бих казал, че работят по общ принцип и обща логика. Приложното поле на комисията за конфискация на незаконно имущество се разминава диаметрално с това на комисията за конфликт на интереси. Те работят по различна нормативна уредба, различен процесуален ред, с различни доказателства и способи за събирането им. Мегакомисията вероятно ще се организира в дирекции и те ще действат самостоятелно - няма как да си помагат.

- Скептичен сте за резултата?

- Ще видим. Мотор на мегакомисията ще бъде нейният председател. Тя формално е колективен орган, но цялото й управление е в негови ръце. Той избира другите комисари, той разпределя ресорите, той оценява работата им и иска по своя преценка от НС да бъдат сменени. Нека да видим кой ще е и как ще се изяви. Според нашите изследвания дефицитът в антикорупционните структури е в начина им на управление, я не в правната рамка и ресурсите.

- До 2-3 години корупцията в България няма да е проблем, зарече се премиерът пред европарламента. Може би европредседателството е удобен момент да покажем на чужденците лов на корумпирани управници?

- Едва ли. Борбата с корупцията е въпрос на политическа воля. Когато се твърди , че корупцията е въпрос на усещане само, когато се казва, че нямаме осъдени корумпирани, защото няма такива, не е лесно да се мине в контратеза и изведнъж да се появят арестувани и осъдени за корупция. Пък и 6 месеца не е срок, в което това може да се случи.

- Предстои вот на недоверие на тема „корупция“. Сто на сто в парламента ще има надвикване между управляващи и опозиция: „Вие сте корумпирани - не, вие сте по-корумпирани!“ Можете ли да решите този спор предвид това, че сте изследвали корупционните практики при всички правителства?

- Мен ако питате, вотът на недоверие е политически ход и той не е реално свързан с борбата срещу корупцията. За тая борба има изградена в последните 15 г. институционална и правна рамка - инспекторати, механизми за контрол и превенция. Те трябва да заработят. Що се отнася до измерената корупция през годините - пак повтарям - има леко подобряване в предприсъединителния период на България към ЕС, когато българските политици вярваха, че ще бъдат контролирани. В последните 5 години графиката представлява права линия.

 

Нашият гост

Калин Славов е роден на 23 юни 1976 г. в София. Завършил право в Софийския университет (2000 г.) с две магистратури – по европейско и студентско управление. Първото му работно място е в президентската администрация (2001), после е съветник по правните въпроси в МС (2006) и зам.-министър на МВР ( 2008-2009). Сега е асистент по финансово право в СУ. Изпълнителен директор е на българския клон на Transparency International от 2012 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта