Директорът на отдела за диаспората на Световната ционистка организация Густи Браверман пред „Труд“: Новата рокля на стария антисемитизъм е анти-Израел

България е пример, за това, че имаше какво да се направи, въпреки че натискът на фашизма беше прекалено силен

- През 1897 година Теодор Херцел основава Световната ционистка организация, какви бяха намеренията му?

- Теодор Херцел искаше евреите да имат родина. Всъщност идеята му за Еврейска държава се зароди от казуса с делото на Алфред Драйфус (б.а. - единственият френски офицер от еврейски произход, достигнал до служба в Генералния щаб на френската армия. Обвинен в шпионаж в полза на Германската империя и е осъден до живот) във Франция. Факт е, че делото на Драйфус подчерта нуждата от родна земя за евреите. Това подтикна Херцел да работи за осъществяването на тази идея. От 1897 година, когато в Базел е проведен първият еврейски конгрес, до неговата смърт през 1904 година, той работи усърдно за мечтата си. Тя се сбъдна с официалното признаване на Държавата Израел през 1948 година.

- Днес Държавата Израел е факт, мечтата на Херцел е сбъдната, има ли място все още за Световната ционистка организация?

- Това е много интересен въпрос, на който някои хора ще отговорят отрицателно с мотива, че първоначалната идея на Херцел е изпълнена. Факт е, че идеята е реалност, но това, което искам да отбележа е, че Световната ционистка организация е единственото място, което чува гласа на евреите, живеещи извън границите на Израел. Всяка година ние организираме конгрес, на който евреи от всички краища на света споделят мнението си по различни въпроси за държавата. Аз категорично твърдя, че Световната ционистка организация е мястото, където ние се грижим за връзката ни с евреите, които не живеят в Израел. Това е нашата първа и най-важна роля.

- Знаете ли, че през 1896 година, точно преди първия световен еврейски конгрес, Херцел идва в България на посещение при Фердинанд?

- Херцел се опитваше да открие съмишленици за идеята си за Държавата Израел. Това, че е дошъл тук - в България, може да говори за това, че някой е прошепнал в ухото му и е подсказал, че в страната ви може да открие сътрудник в лицето на Фердинанд.

- Антисемитизмът е сериозен проблем в целия свят и Европа, как определяте действията на омразата?

- Всяко човешко същество трябва да разбере какво носи омразата в този свят. Тя не спира само с евреите - омраза виждаме и към хомосексуалните, към хората с различен цвят на кожата. Всеки човек, който избира да бъде „анти“, има голям избор от мишени. Новата рокля на стария антисемитизъм е анти-Израел. Не може да игнорираме факта, че всички действия на държавата ни дори в собствените ни граници добиват широка публичност. Никой не продумва нищо за това какво Сирия прави на своя народ, за случващото се в Ивицата Газа или на други подобни кризисни точки. Но всеки път, в който Израел опита да предприеме действия, за да се защити, тя е обвинявана. Днес антисемитизмът не е говоренето на лоши неща за евреите, а непрестанното обвиняване на Израел за правата й да се защити.

- Каква е позицията Ви по отношение на движението срещу Джордж Сорос в Унгария?

- Имам доста добри отношения с Унгария - не само с еврейската общност там, но и с правителството. За министър-председателя Виктор Орбан са важни отношенията му с Израел и премиера Бенямин Нетаняху. Когато официални делегации обаче идват на посещение в Израел аз подчертавам, че не мога да игнорирам случващото се в Унгария. Реакцията и действията към Сорос не бяха чисти и не може да се игнорира факторът, че той е евреин. Беше грозно и брутално да бъдат поставяни негови снимки по автобусните спирки на земята, така че хората да настъпват образа му. Съжалявам, защото това не може да бъде тонът на правителството.

- Колко е запозната Световната ционистка организация с историята на спасените български евреи по времето на Втората световна война?

- Не особено много, трябва да призная. Моите родители са от Румъния, но въпреки това не знаех много за Холокоста на евреите там. Смятам, че фокусът за историята на евреите през всичките тези години падна върху Унгария, Полша и Германия. В мрачната история на еврейския народ България е лъч светлина. По време на престоя ми в България се запознах с идеята за филм, който да покаже случилото се през Втората световна война в България и смятам, че той ще има продължителен отпечатък върху израелското общество (б.а. - става въпрос за филма „The next generation”, реализиран по идея на Яков Джераси, който се очаква да бъде излъчен по израелска и българска телевизия до месец). Преди интересът беше единствено върху онова, което германците ни сториха. Днес разказът се променя, защото Израел търси нови истории. Вашата доказва, че въпреки обстоятелствата, всеки може да отстоява позицията си. България е пример, за това че имаше какво да се направи, въпреки че натискът на фашизма беше прекалено силен. Визитата ми в България отвори очите ми за друга страница от миналото - за историята от другата страна. През Втората световна война има редица примери как отделни личности помагат на евреите, но тук става въпрос за помощта на цяла нация.

- Чувствителна тема е случилото се, след като „Труд“ съобщи първи, че Яков Джераси е оглавил Ционистката федерация в България. Същият ден в редакцията бяха получени позиции от местно еврейско ръководство. Какво се случи всъщност, имайки предвид, че Джераси е добре познат в България с продължителната си работа в името на Израел?

- Нямам отговор за случилото се. Дойдох в България, за да опитам да разбера повече, защото бях засрамена. Това е вътрешен проблем на страната ви, но в същото време е проблем в един от клоновете на Световната ционистка организация. Със сигурност това, което трябва да направим, е да открием правилния начин Българската ционистка федерация да функционира. Тя трябва да има ролята да изгради чувството за връзка с Държавата Израел като родина. Важно е да има Ционистка федерация в България, която да подсилва връзката с Израел.

- През 1949 година 45 000 български евреи емигрират в Израел. По-късно, между 1990 година до 2000 година, останалите 5000, които са останали в страната ни след първата емигрантска вълнa, също заминават за Израел. Сега наблюдаваме феномен, свързан със завръщането на тези евреи в България, каква е разликата в двата типа емиграция?

- Този казус не засяга само България. Веднага след Холокоста емиграцията беше алтернатива, въпреки че за много от тях това значеше започване от нулата. В много отношение Държавата Израел беше истинско чудо - изведнъж от нищото евреите имаха родина, където те не бяха малцинство, а част от собствената си нация. Хората инвестираха в това да изградят държавата. Емиграцията в Израел беше идеология. Евреите се почувстваха ционисти и знаеха, че искат да изживеят живота си в Израел, дори на цената на това да оставят стария си живот зад гърба си. Очакваше се хората, дошли в Израел, да се трудят усилено и повечето от тях успяха да вложат енергията си в тази насока, свиквайки с обстоятелствата. Но много други не успяха да открият себе си по този начин. Сега Израел е като всяка нормална държава - има своите добри и лоши страни.

- Докато бях гост на Лигата против поругаване в Ерусалим, обсъдихме компонентите на антисемитизма – един от основните беше, че евреите са влиятелни във финансовият свят и контролират световните медии. И въпреки това много от българските родители усилено се борят за това децата им да учат в Еврейското училище в София, как обяснявате това?

- Задавам си същия въпрос, това е интересен факт, който не се случва само в България. Пример за подобно нещо има в Съединените щати, където в частно еврейско училище учат младежи без какъвто и да е еврейски корен. Заради това, че евреите се справят добре, има две мнения у хората - едните ги мразят, а другите взимат пример от тях. По мое мнение родителите в България, които изпращат децата си в еврейското училище, са решили да не мразят, а да използват уменията и знанията. Въпреки буреносния облак върху Израел свързан със сигурността, ние успяваме - във високите технологии, в агрокултурата и в много други сфери. Затова много от хората решават да се доверят в услугите ни. Ние осъзнаваме, че нищо не би трябвало да се приема като даденост - затова в рамките на 70 години станахме една от водещите държави в света.

Нашият гост

Густи Йеошуа Браверман е директор на отдела за диаспората на Световната ционистка организация, а преди това е зам.-председател на реформаторското движение в Израел. Тя е член на Съвета на гуверньорите на Еврейската агенция за Израел, както и на Обществения съвет за възпоменание на Теодор Херцел.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта