Длъжници сме на Ботев и героите на националното освобождение

Аналогиите между българските революционери и днешните терористи са нелепи и оскърбителни

В последно време в публичното пространство се мяркат неуместни аналогии между героите на нашето национално освободително движение и съвременните терористи. Освен невежествени, тези сравнения са оскърбителни и показват историческо безпаметсво.

Каква е разликата между Ботев и Левски и тези, които взривяват влакове и самолети,пазари, автобуси, летища, театри, концертни зали, където се събират хора без никакво отношение към техните проблеми?... Какво е същностното различие между революциите и тероризмът, след като и в двата случая има смърт, разрушения и обществена паника?

Най-главната разлика между революция и тероризъм е в целите – защо се прави, каква е крайната цел, която трябва да се постигне чрез насилствените действия и евентуалното пожертване на обикновени, невинни същества, а също така – и в методите им.

Революционерите насочват ударите към представителите на властта и тези, които ги обслужват. Когато воюват срещу тиранията – воюват с армията и всички, които бранят угнетителите. Разчитат на съпричастността на цялото население и не крият каузата и целите си.

Съвременните терористи вършат обратното. Те насочват ударите си към беззащитни, случайно попаднали на местопроизшествието живи същества вместо към онези, които са причинили бедите им. Те се стремят да спечелят „победа” чрез разрушаване на това, което е строено от човеци като тях самите, страдащи от същите социални злини, причинявайки нещастия и скръб на техните близки и цялата им държава.

Мълчаливият фанатизъм на самовзривяващите се не допринася с нищо за добруването на техните близки, напротив – носи им страдание. Тогава защо го правят? Защо не търсят друг начин за промяна на обществената ситуация в желаната от тях посока? Отчаянието ли надделява над разума? Или умопомрачението?

Нямаме смислени отговори на тези въпроси. А докато не ги намерим, не разкрием причините за явлението, няма как да отстраним проблема. С тероризъм срещу тероризма нищо разумно няма да се постигне.

Революцията е градивен, исторически оправдан процес на национално, духовно и икономическо освобождение.Тероризмът е вредоносен, разрушителен за общественото битие процес на отмъстителство за несправедливо преживяни беди или пък е опит за превземане на чужди територи по коварен начин.

Революционерите имат ясна, общественополезна според тях цел и кауза, а и ги прогласяват предварително като всячески се стремят да не ги компрометират пред обществеността. Ботев не само не допуска насилие, обида или друго провинение спрямо пътниците на „Радецки”, сред които имало група мюсюлмани и един турски паша, а както установява впоследствие анкетната комисия, лично показва на втория капитан, че касата, товарите и багажите на кораба са в пълна изправност.

Революционерите се стремят към положителна промяна в общественото битие, за която имат ясна представа. Те са убедени, че тя не може да се постигне по мирен, диалогичен начин с властимащите и затова преминават към насилствени методи.

Рискът за живота си революционерите поемат доброволно като саможертва за доброто на общността. Девизът им най-ясно е формулиран от самия Христо Ботев: „Свобода или смърт” и той е изписан на знамето на революцията.

Революцията е духовна и социална промяна. Затова тя е по силите само на интелектуално зрели личности. Те са осъзнатите предводители на промяната. Затова гениалните прозрения на Христо Ботев за стратегията и тактиката на българското революционно движение са в основата на окончателния успех на българското революционно движение – освобождението на България, пък макар и не само със собствени сили, каквато е била мечта му.

Аналитичното и интуитивно осъзнаване на този факт е принудило Христо Ботев да предприеме саможертвената, обречена четническа акция на кораба „Радецки”, с цел не само да предизвика съчувствие в европейската и руска интелигенция, а най-вече чувството им за историческа отговорност към един изоставен и предаден на мюсюлманския произвол стародавен християнски народ.

Без неговата дипломатическа стратегия чрез изпращане на писма до западните вестници, написани на техните езици, без благородния спектакъл, разигран на кораба „Радецки”, без героичната му кончина, делото на Васил Левски щеше да остане непроявено докрай..

Христо Ботев усеща ключовото значение на онзи исторически миг и не му позволява да избяга. Хваща го с мисълта и ръката си. Неговата гениална поезия и гениална проза тънат в забвение или са преработвани, съкращавани и преиначавани според политическата конюнктура.Колцина днес знаят, че гениалният българин е писал и многобройни статии, които са истинска програма за просперираща България във Великата Балкания? Ние сме в дълг пред този интелектуален гений, но не си го признаваме. Затова няма негов внушителен монумент на централно място в столицата ни, а само бюст в един от парковете й. Затова не са преиздадени трудовете му в автентичния им вид и пълнота. Затова малцина знаят, че само третият том от пълното събрание на съчиненията на Христо Ботев от 1940 година съдържа цели 596 страници изпълнени със статии и дописки по политически и обществени въпроси, съвсем актуални и досега. Широко известно е тефтерчето на Левски, което политиците обичат лицемерно да цитират, но че и Ботев е имал лично тефтерче, което е предал за съхранение при качването си на кораба „Радецки” малко се знае. И че от него доста страници със стихове са изчезнали, вероятно не случайно.

Въпросът, който сега звучи особено актуално е – ще съберат ли сили и кураж нашите издатели да преиздат поне публицистиката на Христо Ботев в нейния автентичен вид и ще дойде ли скоро времето да посрещнем национален празник пред негов монумент на главната алея пред Националния дворец на културата?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи