Миряните във всички епархии на Българската православна църква празнуват днес Бъдни вечер - денят преди Рождество Христово. В храмовете се отслужва света литургия.

На трапезата на Бъдни вечер се слагат само постни ястия, тъй като е последният ден от Рождественския пост. Според обичаите на нея трябва да присъства нечетен брой ястия - 7, 9 или 11 ястия. Задължително на масата се слагат варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино.

След вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост - младият Бог, който ще се роди. Негом символ, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът - дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.

Предвестници на добрата вест са малките коледари - деца от 8 до 12 години, - които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!", а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета.

Централно място заема обредният хляб. Първото парче от погачата се оставя за Света Богородица. Традиционно хлябът в обредната символика се свързва с дома и семейството.

Според част от народните вярвания, каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни, ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед, а ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.