„Със спорт ставам и си лягам”, казва доайенът на спортните журналисти Петър Милушев в навечерието на 90-ия си юбилей.

И признава, че не пропуска емисии по радиа и телевизии. Знае всяка кога започва и не спира да превключва, за да не пропусне някоя новина. Но приоритетно слуша емблематичното „Спорт и музика” по БНР, чийто основател е. Води го 20 години, а продукцията вече 54 е в ефир.

Идеята за марковото предаване Милушев заимства от колегите си от Италия. При дебюта си на олимпийски игри в Рим '60 попада в огромно студио. А там колоритен водещ, застанал зад плосък пулт с 15-ина копчета, не спира да превключва и да поднася новини на слушателите, гарнирани с музика.

„Взеха ми акъла – спомня си Милушев. – Оказа се, че водещият има директна телефонна връзка с всички стадиони и зали. И стане ли нещо интересно, репортерът може да се включи във всеки един момент. Но и човекът на пулта Кортозио ме смая с външния си вид. Имаше 10-сантиметрови мустаци, подобно на нашия хайдутин Панайот Хитов - темпераментен, жестикулираше като магьосник, не спираше.”

На изпроводяк българинът получава подарък от домакините - маркова пишеща машина „Оливети“, която ползва и до днес.

Върнал се у нас, Милушев споделя идеята с тогавашния главен директор на радиото Мишо Николов, смятан от журналиста за най-ерудирания и изключителен новатор в 40-годишната си професионална кариера. Той събира целия технически екип, който получава задачата да въведе подобна схема на работа и у нас. Настъпва суматоха, но връщане назад няма. Следват проби цяла година, а след още три – през 1963-а предаването „Спорт и музика” вече е факт.

„Почти няма място в света, където да не съм бил – казва Милушев, който е отразявал 6 олимпиади и десетки световни и европейски първенства. – Дори бях на републиканско по хокей на лед на... връх Мусала.”

През 50-те години първенствата се правят на езерото Ариана в София, но в един от сезоните се пада твърде топла зима. Сняг почти не вали, водата не може да замръзне. И тогава ръководството на нашата федерация решава да го направи в планината на връх Мусала. За терен използват езерото край хижата. Четири отбора три дни играят всеки срещу всеки, за да излъчат в последния ден шампиона.

„Бях единственият журналист – спомня си юбилярът. – През деня ходех на мачове, а вечер се прибирах в хижата да предавам.”

В професионалната кариера на Милушев не липсват и други куриози. Паметна за него остава малката колоездачна обиколка на България през 1953-а (б.р. - етапите са само 5). Въпреки че надпреварата е през септември, страхотен студ сковава цялата страна. Но турът стартира с 60 състезатели. Най-тежкият етап от Казанлък до Габрово през връх Шипка обаче се оказва сериозно изпитание за спортистите. Теренът е затрупан с 60-сантиметров сняг. И организаторите са принудени да пуснат трактор пред колоната, за да разчиства пътя. Повечето колоездачи обаче се отказват и се връщат, а пътьом се отбиват в плевни и колиби, за да сушат дрехите си. Но тринайсет състезатели продължават. А след екстремния етап с туристическо каране се предвижват 40 км до София. Там под проливния дъжд първи финишира Боян Коцев, който за успеха получава мотоциклет.

Журналистът обаче признава, че най-емоционален и завладяващ репор

таж е правил с първия ни златен олимпийски медалист в класическата борба Димитър Добрев на игрите Рим '60.

„Беше една августовска вечер, а стана шампион през нощта – разкрива Милушев. – В последния ден трябваше да направи две срещи. Първо се бори с румънеца Църнау. С бързина на пантера нашият приложи коронната си хватка центур. Румънецът се заби със страшна сила на тепиха. После дойде финалът, който бе към 2 часа сутринта. Насреща му бе турчинът Айваз. И двамата направиха много здрава, мъжка борба. До последно не се знаеше кой ще победи. Но минута преди края Добрев го свали и от мост взе 3 точки, които удържа до последно. От радост се хвърли на тепиха и не стана близо минута. После темпераментната италианска публика понесе олимпийския ни шампион на ръце. Не успях да го интервюирам веднага.“

Въпреки забавянето Милушев прави емоционален разговор с Добрев, а записът от магнитофонната лента прозвучава в българския ефир в 5,30 часа. Тогавашният говорител Боби Симеонов съобщава с басов глас: „Извънредно съобщение на радио София”. Следват първите думи на златния ни боре

ц, а за финал прозвучава химна на България.

„Беше много щастлив и развълнуван – продължава Милушев. – Имаше и олимпийско сребро от Мелбърн '56, но този медал му бе най-ценен, тъй като в Рим бе победил всички тогавашни величия на световната борба.”

В 40-годишната си кариера журналистът е имал щастието лично да познава и емблеми на родния футбол – Георги Аспарухов-Гунди, Начко Михайлов, Никола Котков... А последните двама са герои във футболната история на „Локомотив“, пресъздадена от Милушев.

А на Гунди през 1965 г. съобщава при връщането му от Истанбул на летище София, че е избран за спортист №1 на България. „Сериозно ли, ама дали го заслужавам?”, попитал развълнувано Аспарухов.

„Щом са те избрали, значи заслужаваш”, отвърнал му журналистът.