Добрите новини и морето от омраза

Имам недооценени колеги, които не са позьори, фалшиви герои, връзкари и слагачи

Известна е максимата, че ако куче захапе човек, не е новина, новина е ако човек захапе куче. От там се е наложило мнението, че добрата новина не интересува журналистиката, тя се храни само с лоши новини. Преди да продължа с тази опасна тема, искам да уточним какво е добра новина.

Политиците, които много често подхващат тази тема, смятат за добра новина тази, която съобщава колко добре си гледат работата и колко ги обичат хората. На тази основа изграждат цялата си пропагандна машина. Друг път ще разсъждаваме доколко печелят политиците, които непрекъснато биват хвалени, или това престараване води до обратни резултати. Те, разбира се, признават и на лошите новини правото на съществуване. Но само ако се отнасят до техните политически опоненти.

Така мислят политиците, но това се оказва доста удобно и за журналистите. Ако все пак са взели решение да пускат за разнообразие и малко добри новини, обозначават ги със специална рубрика (например „Героите на Радо“), което е голяма грешка. Грешка, защото и зрителите са свикнали, че добрите новини са скучни. Освен това рубриката означава, че това не е истинска новина, а изсмукана от пръстите. Новина може да бъде всичко, които се случва в живия живот, и може да предизвика обществен интерес. Защо да не е новина случка, която е донесла добро за хората? При това ние дотолкова сме преситени от лоши новини, че една добра новина неминуемо ще предизвика интерес.

Нещо от опита ни в „Панорама” ще ни направи по-ясни. Дани Колева се казваше репортерката, която сама предложи да разработва добри новини. Не мога да забравя случая с хората от Жълтуша, които бяха сполетени от разрушително торнадо. Помогнаха им от цяла България. На следващата година хората от Жълтуша набраха цял камион с картофи и ги разпратиха по домовете за сираци от други селища.

Или пък разтърсващата постановка от пловдивски режисьор на „Ромео и Жулиета“ в пазарджишкото село Паталеница, известно повече с многото си магарета. Постановката бе на открито в двора на училището, хората бяха запалили факли и след като двамата млади герои на Шекспир умряха в името на любовта, селяните ги натовариха в една каруца и цялото село ги изпрати с факлите до мястото за погребение.

Или пък в едно село българи и турци заедно строяха църква...

От друг ъгъл пък търсеше добрината блестящият репортер Ахилеас Лилов. Той разговаряше с обикновените хора по значими местни и международни теми (за прегрешението на Бил Клинтън с Моника Люински). Как ги намираше подходящите хора, как ги предразполагаше, но те сякаш бяха герои от разказите на Йордан Радичков. По мотиви от неговите репортажи Иво Хаджимишев направи цяла изложба. На международния телевизионен фестивал в Албена Ахилеас спечели най-голямата награда. И то с един 5-минутен репортаж от българското село Косово, където една възрастна жена коментира темата за съдбата на Косово и мира на Балканите с една шарена възглавница, която бродираше в момента на снимките. Самият Ахилеас не се показваше в кадър. Скромен, свенлив, той бе попаднал на темата си.

Мисля си, че за да можеш да правиш репортажи за добри новини, трябва самият ти да си добър човек. За да не бъда упрекнат, че се занимавам само със спомени, искам да кажа какво мисля за някои телевизионни журналисти, които са свързани с темата за доброто и личния пример. Смятам тези колеги за недооценени. Толкова са свикнали с тяхното ненатрапчиво присъствие, че не ги забелязват. Те не са позьори, фалшиви герои, връзкари и слагачи. Те са просто най-добрите в своята професия. Няма да им правя подробни портрети, достатъчно е да оценим най-важното в тяхното присъствие.

Започвам с Николай Дойнов, водещ централните новини на Нова телевизия. Познавам го добре, работил съм с него. Неговото стабилно и авторитетно екранно присъствие от години го е превърнало в емблема на тази телевизия. Ако някой ден го няма, изпитвам тревожно чувство, че нещо не е наред. С вечно младото си лице той внушава спокойствие и ведрина. Жълтите медии не се занимават с Ники, той е над пошлите клюки и интриги. Понякога отсъства от екран, защото е на мисия в някоя гореща точка на планетата. Николай винаги ще бъде един от най-добрите в телевизионната журналистика.

Милен Цветков - с активни граждански позиции, остроумен, безкомпромисен, неопетнен. Познавам го още от БНТ, където не се чувстваше добре и понякога напускаше, за да стане ...колбасар. Когато в Нова телевизия решихме да направим сутрешен блок, аз го поканих. Той е виновникът за сегашния политизиран вид на сутрешните блокове във всички телевизии. Не му простиха острия език и го заточиха в нощните часове.

Иван Георгиев - неочакван, той щурмува международната тематика по толкова убедителен начин, че вече е сред най-компетентните експерти. Направи блестящи репортажи от Македония, Кюрдистан, завръща се и скромно сяда на мястото на водещ централните новини на БТВ. Свикнала с крещящото присъствие на позьорите, широката публика все още не го е оценила. Запомнете неговото име. Продължете сами този списък.

Емил Чолаков

е явление

На Емил Чолаков посвещавам специално каре, защото самият той е много специален. Може би мнозина не знаят - Емил е най-разпознаваемата телевизионна фигура от всички лица във всички български телевизии. Ни повече, ни по-малко. Все още споря с академични медийни експерти дали това, което прави Емил, е журналистика. Аз твърдя, че това е силно персонализирана журналистика в една сфера, където сме свикнали с декламации на данни от специализираните институции. Емил прокарва нов път и в този смисъл той е явление.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари