Добри Ганчев: Портрети на държавни мъже

Рицар на безмилостно перо, той остави

Уникална политическа галерия

Издател на в. „Нова България“ е книжовникът Рашко Блъсков. Един от „съзвездието Блъскови“, както ги нарича Христо Ботев

Добри Ганчев е майстор на портрета от величината на Симеон Радев. Докато обаче всички знаят автора на “Строителите”, неговият побратим в литературата е забравен. Рицар на безмилостно перо, Добри Ганчев оставя уникална политическа галерия.

Роден през 1854 г. в Лясковец, той минава през местното школо. Заминава за Русия и завършва полукласическа гимназия в Николаев. Даскалува в Тулча, списва вестник “Нова България” в Гюргево. Негов издател е възрожденският книжовник Рашко Блъсков. Един от “съзвездието Блъскови”, както ги нарича Христо Ботев.

Добри Ганчев следва в Историко-филологическия факултет на Киевската духовна академия. Прекъсва заради Руско-турската война, в която е преводач на освободителите. За кратко се връща на студентската скамейка, после е секретар на Българската екзархия в Пловдив. В София е редактор на вестник “Български глас” и преподавател по история във Военното училище. Депутат от Народнолибералната партия. Учител по български език на княз Фердинанд.

Добри Ганчев работи и в други жанрове, но силата му е мемоаристиката. Неговите спомени са в две части. Първата от детинството до избирането на Фердинанд за български владетел. Втората след възкачването на престола. И двете са депозирани в Българската академия на науките, като княжеското време е с “особен статут”. Ръкописът е предаден запечатан на 20 май 1923 г. с волята на автора да се отвори след четвърт век. Тоест в далечната 1948 г. Защо?

Защото Фердинанд и неговото обкръжение са още на грешната земя. Ето поведението на монарха, когато бил разгневен: “Псувните се променяха - ту на френски, ту на български. Дето не знаеше български - на френски викаше, дето му прилягаше на български - на български псуваше.”

“Гледай, Ганчев, гледай, косите ми изпадаха от таквиз тревоги, от таквиз каналии…", тикал главата си княза под носа на Добри. “Главата му наистина бе взела да се оголва, косите по темето му - съвсем заредели”, констатира дворцовият учител.

По волята на съдбата изгнаникът умира в Кобург тъкмо през 1948 г. На 10 септември, ден след манифестацията в София по случай народната победа.

 

Каквото и да чуваме и четем за Петко Каравелов, едно е безспорно за него: чисто живя и чисто умря.

Дядо Цанков едвам станал от трапезата. Цъка с език, чисти си зъбите. В ръцете му окадената и почерняла от дим лула

Запознах се при една случайна среща с П. Р. Славейков. Побелял, красив старец. Пълно, валчесто, добре изгладено лице. Мустаки малко къдрави, косми от главата, зачесани нагоре. Всякога весел, всякога засмян. Никога самичък. Постоянно с компания либерали. Приказва все той, разсмива все същият. Пиперът в речта му, остроумието му не всякога прилични. Много кръчмарска сол. Идол е Славейков за тогавашната интелигенция: за учители, за писари, за подобна категория млади хора.

Басни разправят за леснината, с която пишел “Целокупната”. Седне, и за половин час статията за две колони готова. Мислите му течели като поток планински. Разправяха и как идела леснината му за стихове или други поетични творби. Пред него, на писмената му маса, наред с мастилницата - чиния с нарязана горнооряховска пастърма и половница вино. Пише, пише - хапне и сръбне; пак пише и пак сръбне. Вървят мислите му като по масло.

В 1884 г. Народното събрание има заседанията си в трапезарията на старото здание на Военното училище. Гдето е сега Военният клуб, от задната му страна. На власт са либералите начело с Каравелова. Председател на събранието е П. Р. Славейков. Заседанията стават подир обед. Председателят всеки път весел или с натежала глава. Не слуша кой какво говори, нито помни кому дал думата. Често и заспива.

Тома Кърджиев, опозиционер от Цанковата група, сочи с ръка заспалия председател и прави предложение да се вземе решение да стават заседанията предобед, когато председателят ще може да е буден. Депутати и публика нямало в такъв случай да имат причина за смях. Каравелистите, жестоко оскърбени, вдигат се от местата си, политат към Кърджиева. Едвам избягва боя.

Умря дядо Славейков от апоплексия. Парализиран се вестяваше по улиците около година време. Разкопчани панталони, разгърден, небръснат, проточени лиги и сополи. Очи мътни и блуждаещи, схванат език. Жалки останки от веселия и будния на младини вестникар Славейков. Мир на праха му!

***

Дядо Цанков едвам станал от трапезата. Цъка с език, чисти си зъбите. В ръцете му окадената и почерняла от дим лула. По-настрана седнала бабичката му, баба Радка, както я всички зовяха. Натежала, изморена, разлата 50-годишна жена. Бледо лице, безжизнени сиви очи, едвам ги върти. Ръце - покорно скръстени над корем. Смазана духом от този корав, зъл и жесток съпруг. Дядо Цанков заби в очите й острите си зъркели. Тя разбра какво казват тези зли очи. Бавно се повдига от миндера, защапа с чехлите към другата стая.

“Где се губиш, бе кюлхане? Защо не идваш? На каква си сега работа? Хабер от онзи кишиш, от екзарха, имаш ли?...” Въпрос подир въпрос. Пита, отговор не чака. Бърза, нетърпелива мисъл. Не се интересува какво ще чуе от тебе.

Докато ме разпитва, стаята се пълни с посетители. Сух поздрав, сядат кой гдето намери място. Дядо Цанков не сваля лулата от уста. Пушат и гостите му. Сред стаята кръгла маса, на масата дървена паничка с тютюн. Но към нея гостите не посягат. Стопанинът не е богат, за да го подгарят гостите му.

Стаята е препълнена. Столове, миндери заети. Няколко души стоят прави, облегнати по стените. Теми на разговора партизански. Чуе се най-често името на Каравелова. Властта у него бе тогава.

Няколко чертици от характера на Др. Цанков. Демократ е с всичките крайни и неприятни качества на българина. Демократ е по вкус, по живот, по приказки, по носия. Псува на турски, псува просташки, улично. Струва ми се, че споменах на друго място за свръхплощадната псувня към едного от министрите. В свирепото си изстъпление, пред множество народни представители в бюфета на Народното събрание, хвали се, че бил нощувал с майка му.

***

Ст. Стамболов бе дошъл в София по работа. Адвокатска работа. Слязъл в квартирата на П. Каревлов. А тя е една турска къщурка от две стаички. Гуши се в сегашната градина на хотел “България”. Не бе още построен хотелът. Мястото, на което е сега, бе заето от малки сиромашки къщи. В една от тях е квартирата на Каравелов. Сложена е къщичката на самата земя. Подът измазан с жълтеникава пръст: патома. Наместо кревати две дървени магарета, а върху им дъски. Матраци от груб кеневир, из който проглежда нечистата измачкана слама. Слуга никакъв. Види се, не бе още добре установен квартирантът. Наскоро дошъл отвън.

Отидох рано, към 8 часа сутринта. Едвам станали и двамата със Стамболова. Каравелов дори се намуси, като видя толкози ран гостенин. Мие се сам, няма кой да му полива. Ибрикът пръстен, дори негледжосан. Налива от него в едната си шепа, плиска по очите. Налей-плисни, налей-плисни. Мие само очите. Сапун не видях. Две-три плискания, тоалетът му готов. Руските нихилисти от онуй време не смятаха, че чистотата е задължителна за сериозните хора. Нито спретнатостта и приличното облекло. Жените и вятърничавите се грижат за външността.

Анекдотична разсеяност. Говореха често за нея. Понякога важни книжа по цели недели носи в джобовете на дрехите си. Потрябват му, търси ги из чекмеджето на масата си, вика, кара се за тях. Дадат му заявление или прошение някакво, тикне го в джоба си. Там го и забрави. Разсеян дотолкози, че пие от остатъка чай в чашата, гдето преди малко потопил да угаси цигарата си.

При тези толкози отрицателни качества как водеше подире си тълпите? Друг да напише това. Каквото и да чуваме и четем за Петко Каравелов, едно е безспорно за него: чисто живя и чисто умря.

***

Интересен за времето общественик е този Н. Сукнаров. Дарби големи няма, нито красноречие. При все това води тълпите. Качества на демагог за времето големи. Едър, снажен, красив мъжага. Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите.

Жена му е сръбкиня. По-стара от него 10-15 години. Живял в къщата й през студенчеството си в Белград, хранила го, гледала го. От благодарност венчал се с нея. Добра, почтена и амбициозна бабичка. Непременно министър иска да види мъжа си. И го видя такъв. Каравелов в 1884 г. го взе в кабинета си. Министър на вътрешните работи стана Сукнаров. Стоя ден до пладне.

Не обича Сукнаров да слуша заповеди от Каравелов. А този последният не обича колеги, които не го слушат. На туй отгоре Сукнаров приятелства и любезничи с хората от опозицията. Подозрителен е вече. А и подозрителен е, защото продължава, на инат на Каравелова, да държи за градоначалник Риста Йованович. Случиха се скандални произшествия.

В един от участъците се намери умрял един опълченец. Убит или умрял? Опозицията казва убит; полицейските органи - умрял. От що и как? Всякакви приказки. Повечето вярваха да е убит, защото се водел с шайките на опозицията. А шайки тогава имаше. От хората на Цанкова и от тези на Каравелова. Ходят нощно време с дебели бастуни. По кръчми, по други локали. Срещнат се, сбият се. Убийства няма. Счупени глави, разбити носове. Шайките на Цанкова са от консерваторската сбирщина. Кога се разпадна партията на консерваторите, последователите й се приспособиха към Др. Цанкова.

(Със съкращения)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи