Връщането на казармата е празно говорене

Всяко лято поне 600 деца от страната и чужбина се обучават в скаутския център „Ивански“ край Шумен. Той е вторият най-голям в Европа след този в Кандерщек, Швейцария. Наскоро завърши обучение на стотина деца „вълчета“, от 1 август ги смениха други подрастващи. Помагат доброволци от Словакия, Италия и Полша. Потенциалът е огромен, но българската скаутска организация възражда бившия лагер за военно обучение бавно, сама със собствени сили и чужди донори. На какво се учат деца и тийнейджъри там, как живеят без мобилни телефони, но и без агресия, говори скаут N1.

- Г-н Драев, ако човек дойде изненадващо вечер в скаутския център „Ивански”, ще завари ли възпитаниците ви вперени в GSM-те да си „цъкат” около огъня?

- По време на лагерите телефони, лаптопи, таблети не са допустими. Вярно е, че децата трябва да са запознати с технологиите, но искаме те да бъдат по-самостоятелни, комуникативни, по-социални, т.е. като седнат да могат да си говорят. В 21 век има нещо много отрицателно - липсата на комуникация. Младите хора трудно си говорят, даже трудно успяват да свържат продължително изречение. Това води до асоциалния тип човек, на който му е по-лесно да комуникира през интернет, отколкото в пряк диалог. И затова по време на нашите лагери са недопустими такъв тип устройства, макар че в целия лагер има интернет.

- Децата не се ли съпротивляват, няма ли шок?

- Шок винаги има, но той произлиза от скаутската програма. Тя е точно обратното на това, на което децата са свикнали. Ние ги изваждаме от една комфортна за тях среда и ги поставяме в дискомфортна. Основната задача е да започнат със собствени сили да постигат комфорт. Независимо от възрастта от 7 до 18 г. те сами си готвят на огнища, правят палатковите лагери, биваците, заживяват самостоятелен живот. През първите дни деца, които не са били при нас, трудно привикват. Ние им делегираме много права, но и задължения, т.е. те сами да намерят правилния начин първо, да комуникират помежду си и второ, да си създадат удобства. Това е типа оцеляване в естествена среда, защото децата не са научени на това. Ежедневието им е да отиват на училище, да се връщат у дома, където не се грижат за изхранване, чистота, битовите си удобства. А тук, за да могат да се нахранят, трябва да сготвят, за да са чисти, трябва да си изперат дрехите...

- И това не е ли спартанство?

- Не, това е обучение, което води след себе си много положителни качества. Децата стават самостоятелни, отговорни, могат да вземат решения. Представете си на 7 г. режат с ножове, белят картофи, на нас ни изглежда лесно, но не е. И нека да се знае, че за 10-те години, в които се занимавам със скаутство, нямаме едно порязно пръстче.

- На какво друго ги учите в горски условия?

- Скаутството принципно е учение чрез игра. Другото, което правят, е ориентиране в горски условия. Задаваме им казус, като намерят неговото решение, има следваща задача да търсят предмети, понякога храна... По този начин започват да мислят креативно, сериозно, намират начин да се ориентират в обстановката. И тук се връщам на въпроса - съпротивляват ли се? Не, защото на тях им е много интересно, различно от това да си играят на телефона, на него е една виртуална реалност, а тук е истинско. Когато кажем, че минаваме през гората и настина го правим, трябва да контролираме пътя, посоката и това е в техните ръце. Задачата на нашите лидери не е да учат децата, а да контролират безопасността им. Те предлагат казусите и после трябва да управляват процесите така, че децата сами да достигат до решението.

- Колко деца сте увлекли в този тип обучение, колко родители са ви ги поверили по-скоро?

- Ние работим 50% с родителите и 50% с децата. Примерно отиваме на поход за ден. Ако ние кажем, че детето трябва да дойде с раница, пълна с такава и такава екипировка, не сме свършило нищо. Казваме само, че детето трябва да пристигне с екипировка за ден поход и тънкият момент е, че майката не бива да приготвя багажа. Ако тя го приготви, детето няма да знае какво има вътре. Наскоро едно момче дойде с 3 пижами, преценило, че толкова му трябват за ден. Само на едно дете от общо 26 майката беше приготвила багажа и веднага пролича, защото то не знае какво има. Следващата задача беше да си представим деня - събуждаме се и какво правим? Мием си зъбите, но те нямаха четки и пасти за зъби... За следващия път ще знаят. Тези деца бяха на 7-9 г., но и големите не могат да се приготвят, има деца на 15-16 г. и пак мама слага багажа.

Организацията ни е 5000 човека в национален мащаб, голяма част са деца под 15 г., но за съжаление Министерството на младежта и спорта се интересува само от децата над 15 години. За мен това е малка грешка, обучението трябва да започне рано, ние имаме скаути на 6-7 г., тогава се изграждат навиците. На 15 г. детето вече има изградени навици, на 17-18 г. е изграден характер и там трудно постигаме качествени резултати. В най-ранната възраст градим върху празен бял лист и когато и родителите ни помагат, се получава уникален резултат. В тази възраст ни трябват повече жени лидерки, защото децата винаги търсят майката. Вечер, когато гората затихне, е най-трудната част, децата почват да се притесняват, търсят майката.

- И как се справяте?

- Преди няколко дни завърши лагер със 100 деца вълчета без нито един сериозен проблем. Но на всеки 6 деца има по един лидер. Затова ни е нужен голям лидерски състав и оттам организацията ни не може да работи на големи обороти. Липсват доброволци, нямаме възможност да плащаме.

- Държавата не финансира ли скаутската организация?

- България е може би единствената държава в Европа, която не финансира своята скаутска организация. Получаваме финансова подкрепа понякога от външни организации. Сега сключихме споразумение с Южнокорейската скаутска организация и на 3 август направихме Ден на южнокорейската култура в Шумен съвместно с общината. Европейската скаутска фондация ни търси финансиране от частни дарители от Европа, защото, повярвайте, с бюджет 0 лева на година е трудно най-малкото да задържиш лидерите. Две години обучение са нужни, а на 2-та година лидерът се отказва, защото се е уморил. Не става въпрос за заплати, а най-малкото да са поемат разходите им. Само допреди 2-3 г. всеки лидер, който идваше на лагер, трябваше да си плаща, за да бъде доброволец. От една страна е жалко, че губим обучени хора, но от друга, изпращаме хора с умения и знания в обществото.

- През 2011 г. скаутите в България получиха като дарение от Министерството на отбраната лагера „Ивански” край Шумен, какво се случи до сега с базата?

- Успяхме да направим козметични ремонти, на най-голямата сграда е ремонтиран идеално покривът с помощта на Европейската скаутска фондация. Възстановена е малка сграда с бани и тоалетни. Иначе децата при нас спят на палатки. Опитваме се по Националната програма за младежта да участваме в различни проекти за дейности, но ето че преди седмици всички проекти бяха прекратени заради тяхна техническа грешка. Министерството на младежта и спорта не разбира важността на нашата организация, а тя е изключително голяма. Нашата дейност не е по време на проекти, тя е целогодишна. Давам пример - Националната програма за младежта, която е единствената, финансирана от министерството, е насочена към младежите между 15 и 29 г. и е в размер на 50 ст. за младеж годишно! 800-900 хил. лв. е цялата програма. В същото време за спорта е около 60 млн.лв. Веднага се вижда за какво говорим.

От 2 г. получихме разрешение да събираме членски внос от децата, вноската е 15 лв. годишно. За лагер от 8-10 дни децата плащат 80-100 лв. и с тях покриваме храната.

- Като човек, който работи непрекъснато с деца, виждате ли лек за агресията в училище, на улицата?

- Лек има, но е изтървано времето и за съжаление държавата не взема мерки. Не става въпрос само за пари, а за политики за младите хора. Трябва Министерствотона образованието да се насочи към извънкласните дейности. Сега има програма „Твоят час”, която е наследник на „Успех”. Аз съм противник на тази програма, тя унищожи неправителствения сектор, младежките организации, неформалните групи, защото финансира извънкласната дейност в училище, а това е невъзможно. Тези деца трябва да се изкарат навън, независимо какво ще правят - фотография, скаутство, ориентиране, но извън училище, в друга среда. От друга страна, училището не работи с родителите. Родителите казват „училището е лошо, учителите не възпитават децата”, а учителите казват „кои са родителите, че да ми казват”. Не трябва да има конфликт. Училището и родителите са част от оная верига, в която детето се възпитава, но има и една междинна част - улицата. Държавата е неглижирала улицата и тя на практика е неформалното образование за учениците. Когато функцията на неправителствения сектор е иззета от улицата, не можем да очакваме друго, освен проблемите, които виждаме в момента и казваме „децата са агресивни”. Същите тези агресивни деца в училище, при нас не са. Защо? Нямаме случай някой с някого да се е сбил, да е наранил. Как ще се скарат, като трябва заедно да си сготвят, вечерта да си легнат в една платка?

- Едно време по пионерските лагери се правеха разни солени шеги... Изобщо скаутството има ли общо с лагерите от соца?

- Само изглежда че скаутството има нещо общо с пионерските лагери. И при нас има връзка и униформа, но е различно. Всичко е доброволно. На пионерски лагер отиваш и всичко ти е подредено, бунгала, чаршафи, столова за хранене. А тук всичко трябва да го направим самостоятелно. Няма скарвания, защото децата разчитат едно на друго и няма нужда да говориш за екипна работа, тя се получава.

- За или против връщане на казармата сте?

- Абсолютно несериозно е да говорим за връщане на казармата. Не знам защо изобщо се тиражира в общественото пространство, след като на всички им е ясно, че това е технически невъзможно. Всички казарми са разрушени. Второ, казармата има смисъл като обучителна дейност, когато е продължителна. Връщане на казарма за 1 месец, за три, това е времето, когато човек не може да се пребори със себе си. Обучителният ефект в казармата се получава на първата година. 100% съм убеден, че това е празно говорене. Понеже на хората им е омръзнало да виждат как учениците се превръщат в едни странни хора, но това е света... Панацеята не е в казармата. Ще помогнем, когато училищата и родителите започнат да работят заедно, когато улицата също се подкрепя от държавата, тогава ще имаме цялостен ефект. И най-вече да се работи с най-малките, а сега всички програми са насочени към децата над 15 г., които вече са в риск. Нашата целева група трябва да е всяко дете в деня, в който се роди.

- На колко години е най-малкият ви скаут?

- Момче на 4 г. Имаме и започнали деца във Варна на 3,5 г. и вече са десетгодишни. Там да видите израстването след дейности всяка събота и неделя. Получава се истински гражданин, правилният човек! На него можеш да разчиташ, да му повериш всяка задача. При нас няма деца, които не са се развили в обществото, всички са реализирани в живота като образование и професии.

- Няма скаут лош?

- Няма! Където има проблеми, нашата организация прави всичко да помогне и детето да тръгне по правилен път. Това е принципът.

 

Нашият гост

Добромир Драев от Шумен оглавява най-голямото младежко обединение у нас - Организацията на българските скаути с над 5000 членове. Завършил е колежа към НСА, профил – треньор по карате. Спортната му кариера започва през 1983 г. със самбо, завършва през 2008 г. като треньор по кендо. Продължава образованието си в Шуменския университет „Еп.Константин Преславски” в специалност „системи за сигурност”. Драев е общински съветник от гражданска квота в местния парламент на Шумен, член е на постоянната комисия „Младежки дейности и спорт” и зам.председател на ПК „Екология и селско стопанство”. Роден е през 1971 г., семеен, с един син.