Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), пред „Труд“: Софтуерният специалист в България живее като европеец

След като гигант от ранга на Световната банка реши да отвори свой център в София, се питаме защо избраха България? За да получим отговорите, трябва да погледнем към бранша, който ще обслужва този тип компании – ИТ секторът – една от най-бързо развиващите се индустрии. За експанзията на сектора, за добрите резултати и за ИТ образованието, както и други наболели теми или хвалби, говорим с председателя на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

- Г-н Димитров, има ли ИТ гиганти, които са се насочили към разширяване на бизнеса си в България?

- Това е много динамичен процес, който е трудно да бъде проследен в детайл, но като цяло нетният приток от компании е строго положителен – много идват, много малко си тръгват.

За изминалата година мога да посоча знакови компании и организации, които разкриха развойни центрове в България като Financial Times, SEGA, Coca-Cola и др. Тази започваме много силно с The World Bank, която избра България за своят ИТ център в Европа, сред конкуренцията от 6 държави! Това стана със съвместните усилия на всички браншови ИТ асоциации и държавните органи.

- Колко заети има в ИТ индустрията у нас?

- Заетите в софтуерната индустрия в България към момента са малко над 30 000 души, в т.ч. ИТ специалистите, работещи в други браншове – например банков сектор и др., където има изградени сериозни екипи от програмисти и ИТ експерти. Тези данни са на база годишното проучване на БАСКОМ за състоянието на софтуерния бранш в България - БАСКОМ Барометър 2018.

Работните места в индустрията реално са поне с 4500 повече от показаните, ако отчитаме заетите в ИТ отделите на компании, каквито има в на практика всяка една сфера на бизнеса, както и динамичните нововъзникващи микро компании с по-малко от 9 служители, част от стартъп екосистемата.

- Има ли неквалифицирани кадри с интерес към тази сфера и как е възможно да се реализират в нея?

- Не мисля, че правилният термин е „неквалифицирани“, има много голям интерес към нашата индустрия от специалисти от всяка една друга сфера. Много хора се преквалифицират и сменят своята професия за да включат в ИТ сектора, тъй като разбират, че това е бъдещето.

От друга страна, много от заетите в ИТ сектора не са ИТ специалисти, а хора с квалификация в съвсем други професионални направления – администрация и управление, бизнес, маркетинг, комуникации и много др. Те са жизненоважни за функционирането на сектора – те са връзката между продукта или услугата и пазара и крайния клиент. Това са също и дизайнерите, които създават магията на компютърната графика, или финансистите, които управляват устойчивия растеж на компаниите и т.н. Неслучайно в нашата сфера не говорим за „ресурси“, а за „таланти“ – не мисля, че има друг сектор, където крайният резултат да е толкова зависим от човешките интелект, въображение и талант.

- Какви са инвестициите на софтуер компаниите в страната? Има ли експанзия в последните години?

- И през 2017 г. българският софтуерен бранш бележи устойчив двуцифрен ръст от 18,8% и рекордното увеличение на продажбите в абсолютна стойност с близо 400 млн. лева спрямо предходната 2016 г.

Като дял от БВП за последния петгодишен период софтуерната индустрия е увеличила почти двойно своя дял – от 1,48 % през 2012 г. до 2,6 % през 2017 г., като приходите й може да достигнат 3.0 % спрямо БВП още тази година. Това нарежда бизнеса в ТОП 5 от общо 88 индустриални сектори в България.

Не трябва да пренебрегваме и ролята на софтуерните компании като лице на БГ бизнеса пред света. Този имиджов ефект не се коментира широко, но за нас е приятно да знаем, че допринасяме за това, за България да се говори с изцяло положителна нагласа и респект към нашите продукти. В БАСКОМ членуват компании – и те не са никак малко – които са световни лидери и хъбове на експертиза в своите области. Традиционно софтуерният сектор е експортно ориентиран и реализира огромния обем от продажбите си в чужбина. Почти целият ръст в приходите (близо 360 млн.) се дължат на експорта.

Основните инвестиции на софтуерните компании в България са насочени към работещите в сектора – за осигуряване на възнагражденията им, постоянни инвестиции в курсове и обучения за повишаване на тяхната професионална квалификация, и като цяло към привличането и задържането на таланти. През последните години се наблюдават и мащабни инвестиции в дълготрайни активи и инфраструктура. Много компании построиха свои офиси, които не отстъпват по атрактивност на кампусите на световните технологични гиганти.

- Каква е заплатата на бг програмиста? В сравнение с тази на немските или английски му колеги?

- Средната заплата е близо 4 пъти по-висока от средната заплата за страната. При това говорим за доходи „на светло“, които освен, че генерират данъчни приходи за държавата (400 млн. за 2017 г.), оказват и косвен ефект, който никак не е за пренебрегване и т.нар. spillover ефект, който индустрията оказва върху редица привидно несвързани сектори – недвижими имоти, банков сектор, вносители на автомобили, застрахователен сектор, развлекателна индустрия и т.н., които разчитат на потреблението на заетите в софтуерната индустрия.

Равнището на заплатите в сектора е конкурентно в световен мащаб и дори изпреварващо по отношение на покупателна способност. Например заплащането на софтуерните специалисти в България, коригирано през стандарта на живот, вече изпреварва тези на колегите им в развити западноевропейски икономики, като Великобритания и Германия.

- Преди време асоциацията стартира инициатива за привличане на българи с ИТ специалности от чужбина в България, как се развива тази ваша дейност?

- Изводите ни от проведената през лятото анкета за проучване на нагласите сред българите в чужбина еднозначно показват, че ИТ индустрията се оказва основната притегателна сила при обмисляне на евентуално преместване в България. 57 % от анкетираните биха работили в ИТ индустрията, срещу 51 %, които декларират, че обмислят завръщане.

На обратния полюс са данните на сънародниците ни, които изключват възможността за завръщане. Общо те са само 15 % от всички анкетирани и едва 3 % от тези с ИТ квалификация.

Анкетата създаде големи очаквания, на които ние сме готови да отговорим. Пилотно между коледните и новогодишните празници организирахме дни на отворените врати за нашите сънародници, които идват при своите близки и биха искали да видят от първо лице офисите, в които се случва индустрията. Интересът беше голям и планираме да провеждаме периодични подобни инициативи през настоящата година, както и целенасочена информационна кампания към хора, които просто нямат достъп до данните, които цитираме тук. При изследването на мотивите за завръщане факторът „близост до семейство и приятели“ бе посочен на трето място, като по-важни за хората са възможностите за осигуряване на висок стандарт на живот и за развитие. Бихме искали да разкажем на хората, че и двете възможности са реалност тук и сега.

- Липсват ли квалифицирани кадри в сектора?

- Броят на заетите в сектора се увеличава всяка година, като за последната година ръстът е 15%, а за целия петгодишен период на развитие на софтуерния бизнес в България 2017/2012 – броя на работните места е нараснал почти двойно - 94 % - от 14 132 позиции през 2012 до 27, 365 позиции през 2017 година.

Прогнозата за ръста на работни места към момента е консервативна в порядъка на 10 %, но не поради свиване на ръста на сектора, а поради хроничен недостиг на хора. Представете си ако бяхме 200 хиляди... България би настигнала западните икономики за броени години! С други думи, да, липсват кадри, но не толкова на ИТ сектора, колкото на цялата ни държава.

Има общо взето три основни направления, от които можем да увеличим хората в индустрията. Първо – образование и преквалификация. Второ – завръщане на наши сънародници обратно в България и трето - привличане на квалифицирани специалисти от чужбина чрез така наречената „Синя карта“. Последната година имахме добра комуникация с държавните органи, за да направим тези карти по-използваеми, но все още не са много привлекателни, защото не е добре уреден статутът на семействата на тези професионалисти. За пример, Германия издава по над 15 000 такива на година, докато в България те са стотина..

- А какво мислите за ИТ образованието у нас? (и в основното и във висшето образование)

- За съжаление има какво да се иска.. Информатиката трябва да бъде въведена масово в училищата, децата да развият този начин на мислене, за да имат добра база, от която да тръгнат после. В Естония е въведено още от първи клас, например. Професионалните гимназии и университетите трябва да наблегнат на практиката. Твърде често се случва хора завършили с ИТ специалност, да не могат да напишат и един ред код и търсят допълнително квалифициране в частни академии. Тези академии, създадени от ИТ фирми, някои безплатни като ИТ Таланти и Телерик, други платени, се появиха именно за да запълнят вакуума, който оставя образователната ни система.

Добрата новина е, че през последните години, има голяма воля от страна на държавата това да се промени и вече имаме много добра комуникация с МОН и се случиха няколко много положителни неща. ИТ браншовите организации, съвместно с МОН, разработихме и въведохме в няколко профилирани и професионални гимназии обучение за придобиване на професията „Приложен програмист“ и вече втора година няколко хиляди деца се обучават в тази програма. Отделно се въвеждат повече часове по информатика в училищата, наскоро се обяви програма, която да позволява на ИТ специалисти да преподават и има планове това да продължи, надявам се след няколко години да видим резултати от това. Не може да не спомена и новооткритата професионална ИТ гимназия в Бургас, както и съществуващите ТУЕС и училището в Правец. Такива училища трябва да има във всеки областен град, така както има математически и езикови гимназии – бъдещето принадлежи на ИТ професиите и България твърдо трябва да се насочи натам.

- Колко желана е професията на един програмист в България сред учениците?

- Ако проследите статистиката на МОН, ще забележите, че през последните години паралелките, в които се обучават ученици по информатика и информационни технологии, се запълват още на първо класиране и то с едни от най-високите балове. Учениците, както и техните родители, се ориентират достатъчно добре, просто трябва да има повече места където да учат тези технологии. Реално имаме само няколко училища, специализирани в ИТ, и в крайна сметка децата записват, каквото най-близко до това има в техния град.

- Да поговорим за промените в Наредба Н-18 на НАП, според която търговците ще трябва да обновят софтуера на касовите си апарати. Какво мисли вашият бранш за промените?

- ИТ браншът работи изцяло „на бяло“ и твърдо застава зад всяка една инициатива за изсветляване на бизнеса. Това, което ни притеснява, е как ще бъде прилагана наредбата, тъй като разликата между софтуер за касов апарат и да речем разплащателните системи на Амазон и Гугъл е доста голяма. Ние работихме доста с НАП по темата, надявам се да не стават недоразумения как да се прилага. Предполагам, че с времето ще се натрупа практика и това няма да блокира работата на онлайн бизнеса, който по дефиниция е на светло.

Нашият гост

Доброслав Димитров е председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) от лятото на 2018 г. Завършва Финанси в САЩ, след което се връща в България и става съосновател на „Империя Онлайн” АД - най-голямото българско студио за разработка на игри, Ъпнетикс АД (Upnetix) - софтуерна аутсорс компания и ИТ Таланти (IT Talents) - безплатна академия за обучение на програмисти.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта