Информационното превъзходство печели победи и на политическия, и на бойния фронт

Това, че в условията на сложна и динамична среда за сигурност се наблюдава тенденция на нарастване на рисковете и заплахите в киберпространството, включително и към комуникационните и информационни системи на въоръжените сили на Република България, не се нуждае от кой знае какво доказване. Въпросът е дали дойде времето и нашата армия да си има кибервойски. И не следва ли новият етап на модернизация да бъде за придобиване на такива способности? Защото без информационно превъзходство се губи както властта на политическия фронт, така и войната на бойното поле. За първото имаме наблюдения, включително във вътрешен план. Дано не се налага да ставаме свидетели на второто! Макар че в глобален мащаб примерите не са един или два.

Фактът, че тази тема се поставя от отговорни фактори в Министерството на отбраната, идва да покаже, че у нас военната експертиза е наясно с проблема. Още по-показателно е, че идеите се конкретизират във времето, когато се провежда стратегическият преглед на системата за национална сигурност, който включва в себе си и отбраната. Очакван краен резултат за Въоръжените сили и Българската армия, е изграждането на Войски за киберсигурност, включващи стационарни и мобилни военни формирования, посочва ген. Емил Шошев, директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ в МО, огласявайки Визия за защита на информацията в киберпространството. Смята се, че е назрял моментът за подобно организационно-щатно усилие у нас, за да не се окажем на опашката на съвременните армии.

В Норвегия, например, чиято армия наброява около 25 хиляди воини, кибервойските, които са създадени преди седем години, разполагат с над 1000 души, разположени на повече от 60 места. В САЩ има пет киберкомандвания, включително във всеки вид въоръжена сила. Преди година към Бундесвера беше създаден специален команден център за информационни технолигии и кибербезопасност (KdoCIR). В близките години в него ще работят 13 500 военнослужещи и 1500 цивилни сътрудници. „Кибервойската“ е съставна част от въоръжените сили на Германия, наравно със сухопътните, военновъздушните и военноморските сили и изпълнява глобални задачи. През април т.г. в Естония НАТО проведе най-крупните си през последните десет години учения по киберзащита. Те преминаха под ръководството на Централното командване по киберзащита на Алианса. Част от сценариите бяха свързани със защита на собствената информация, поразяване на противниковата, както и с отразяване на кибератаки по военно-морска база и различни видове електростанции. Силитe зa cтpaтeгичecкaтa пoддpъжкa на Китай, например, включвaт кocмичecки вoйcки и кибepвoйcкa. Ocнoвнa зaдaчa нa кибepвoйcкaтa e вoдeнe нa интepнeт и инфopмaциoнни вoйни.

Вярно е, че ние не стъпваме на гола поляна. С новоприетия Закон за киберсигурност бяха възложени отговорности на министъра на отбраната и началника на отбраната по организирането на изграждането, развиването и поддържането на способности за киберотбрана за защита на системите за управление на отбраната и въоръжените сили. В тази връзка през 2018 г. бяха предприети конкретни действия по разработване на концептуална и доктринална база с цел формирането на политика по киберсигурност в Министерството на отбраната. Беше иницииран процес за разработване на Концепция за киберотбрана. За повишаване на информираността и подготовката на експертите по киберсигурност и отбрана се провеждат множество национални и коалиционни учения с елементи на киберзащита.

Сега остава да си подредим къщичката. Т.е. да сложим кибервойските там, където им е мястото. Защо не на едно оперативно ниво със Съвместното командване на силите, Сухопътни войски, ВВС, ВМС и Съвместното командване за специални операции? Отговорът на този въпрос не е толкова лесен. Знаем колко трудно се променят нещата у нас. Още повече, както става ясно, все още няма създадена експертна група от състава на армията, която да дефинира функционалните, организационните, правните и икономическите аспекти на изграждането на Войските за киберсигурност. Те са необходими за петия домейн на въоръжената борба. Дълги години войната се водееше в четири среди - на земята, във въздуха, в морското пространство и в Космоса. Вече, обаче, има пети - киберпространството. И той заслужава същото внимание, като познатите четири. И разбиране на най-високо ниво, че за киберсигурността трябват ресурси - материални, човешки, финансови и технологични.

Трябват и пари

На първо място за професионална подготовка, т.е. за обучение. И за заплати, разбира се. Защото IT-специалистите, както е много добре известно, са най-високо платени. МО прави определена крачка в това отношение. Предвижда на военнослужещите и цивилните служители, които в изпълнение на функционалните си задължения участват непосредствено в администрирането и развитието на информационни системи и платформи, компютърни мрежи и системи за киберотбрана или осъществяват пряк контрол по изпълнението на посочените дейности, се изплаща допълнително месечно възнаграждение за присвоена/потвърдена класна специалност: за майстор - 300 лв.; за първи клас - 200 лв.; за втори клас - 100 лв. Като начало добре, но едва ли е достатъчно.