Би трябвало и слепите да си отворят очите за състоянието на армията

Дали нарочно, или не, правителството прати в парламента Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2018 г. няколко дни преди празника на армията. Макар че не спази закона и закъсня почти с един месец.

На пръв поглед докладът наистина е като за празник. За разлика от предишния, основният му извод е повече от позитивен. Записано е, че състоянието на отбранителните способности позволява на българските въоръжени сили да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, но с ограничения. Отлично, даже много добре, ще кажат някои. Вече я няма онази тревожна оценка от доклада за 2017 г., където се посочваше, че всичко това армията прави със затруднения и повишен риск.

Това, разбира се, на пръв поглед. Ако депутатите, а и не само те, се задълбочат във фактите и заключенията, няма да им е много празнично. Впрочем, най-хубавото на този доклад е, че отваря очите и на слепите за необходимостта от превъоръжаване, модернизация и по принцип за чувствително по-големи военни разходи. При положение, разбира се, че изобщо ги интересува какво може армията ни и доколко е гарантиран животът на хората с пагони.

Да започнем от изпълнението на Програмата на правителството за управление в приода 2017-2021 г. Пак в същия този доклад четем, че се наблюдава тенденция към влошаване на състоянието на отбранителните способности на въоръжените сили. Особено сериозни са проблемите с набирането и задържането на служба на личен състав и тези, предизвикани от лошото състояние на основните оръжейни платформи, въоръжението, техниката, оборудването и екипировката. През 2018 г. е увеличена тежестта на инцидентите, като във Военновъздушните сили това доведе и до загуба на човешки животи.

Конкретните факти? Оптималната подготовка в Сухопътни войски е затруднена от липсата и от неритмичното осигуряване на резервни части и лошото техническо състояние на основната бойна техника и въоръжение. Става дума за системи на 30 и повече години, които са на предела на своя жизнен цикъл. Не са модернизирани, а редица детайли, възли и агрегати за тях вече не се произвеждат.

Във Военновъздушните ни сили близо 41 процента от произшествията са поради откази на авиационната техника, по-голяма част от която е съветско производство от 80-те години на миналия век и е с почти изтекъл технически ресурс. И още нещо, което е не по-малко притеснително. Наблюдава се намаляване на участието в международни учения на ВВС в сравнение с предходната година. Причината? Тя е в липсата на съвместимост на наличната инфраструктура на военните летища с изискванията на съюзните държави, което превръща българските ВВС в по-малко предпочитан домакин за планираните международни учения и тренировки. Не е добре. Радарното покритие на територията на страната също трябва да буди размисъл у властимащите.

12 тактически учения на единичен кораб са отменени във Военноморските сили поради нарастващия брой на основни системи въоръжение, техника и оборудване с незадоволително техническо състояние и необходимостта от извършване на аварийни ремонти.

При Специалните сили има повечко въздух. През 2018 г. изпълнените парашутни скокове са 4359, спрямо 3956 за 2017 г., което е с 10% повече. По програмата на САЩ за чуждестранно военно финансиране през отчетната година е получена нова парашутна материална част.

Предлагам на тези, които все още не са си отворили очите за проблемите на армията, а носят отговорност за нейното финансиране и удачно използване на средствата, да си препрочитат по-често следната истина: „Състоянието на основното въоръжение и техниката остава критично, независимо от повишените инвестиции за поддръжка и ремонт на основни бойни платформи. Същите се експлоатират с редица ограничения, водещи до снижаване на бойната им ефективност и риск за здравето и живота на личния състав. Някои системи са толкова остарели, че дори и осигуряването на достатъчно финансови ресурси не е в състояние да реши проблемите с тяхната поддръжка и експлоатация. В техническа неизправност са 23% от пътните превозни средства (от които танкове - 48%, БМП-1 - 40%, БТР-60 ПБ МД1 - 30%, автобуси - 31% и др.), 80% от авиационната техника и 10% от корабите, плаващите средства и съоръжения, което оказва негативно влияние за поддържането и развитието на необходимите отбранителни способности.“

При тези факти и при този анализ би трябвало и слепите да си отворят очите за състоянието на армията...

Защо така, ще попитат някои?

Сигурно е прав президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените ни сили ген. Румен Радев, който в словото си на празника на Българската армия съвсем непразнично припомни колко време живяхме с илюзиите, че членството в отбранителни съюзи, без развитие на собствени способности, е достатъчно условие за гарантиране на сигурност. Като че ли вече разбрахме, че така не става. Най-скорошният изпит на ръководството на МО са трите, гласувани от парламента, проекта за модернизация. Министърът и неговият екип вече си заложиха главите, като прогнозираха, че до края на годината ще имаме договори за изтребители, бойни машини и патрулни кораби.