Механизмът на ЕС си остана инструмент за политически натиск

Голямата румънска реконкиста срещу корупцията прерасна в обикновен лов на вещици

Пореден мониторингов доклад от Брюксел по наложения ни от 2007 г. от ЕС Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) ни настъпи във вторник. Като голямото предизборно събитие преди първия тур на местния вот в неделя. И с чобански възторг властта приветства заключенията в документа, че всичките 17 допълнителни критерии, наложени през 2017 г., са изпълнени - кеф ти независима съдебна система, кеф ти законодателство, кеф ти успешна борба с корупцията или организираната престъпност. За формалната препоръка на Еврокомисията в бъдеще наблюдението да бъде прекратено да не говорим. Чувствайте се повече европейци, скъпи сънародници!

„Напредък, напредък“ се носи в ефира от Брюксел до София, човек да си помисли, че от европейската администрация са претръпнали повече от нас на общото безобразие, което най-нагло родните политици наричат „правова държава“. Ама кой ли не си приписа заслуги за заключенията от пустия доклад - от премиера Бойко Борисов, до главния прокурор Сотир Цацаров, с всичките пънове, цветя и калинки борци срещу корупцията между тях. Победа! Бившият министър-председател, по настоящем евродепутат и лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев и първият вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс отнесоха в движение вчера по едно благодарствено слово от Борисов, без конкретно уточнение какъв точно е бил приноса им към настоящите заключения и препоръки в доклада, но нейсе. Имал добри думи да каже, казал ги. Някой писал точки - писал!

Иначе защо Европейската комисия в качеството си на институцията, изначално наложила механизма по собствено усмотрение, сега ще се консултира със Съвета и Европарламента дали всъщност иска да го отмени, си е парадокс сам по себе си, който видимо не тревожи никого у нас. Щом „началниците“ на премиера от Запад така са решили, не може да са сбъркали, явно смятат на „Дондуков“ 1. Ще дадат!

Пък и кучето скача според тоягата - Механизмът за сътрудничество и проверка отдавна не плаши политическата класа у нас. Научиха им номерата. Затова и на 10-тата годишнина от мониторинга през 2017 г. ни пренаписаха критериите - и в Брюксел не ядат доматите с колците - пък и за стотиците милиони евро, наливани у нас всяка година става въпрос, каквото и да си говорим. И сега, след като в продължение на десетилетие не успяхме да се впишем в параметрите на европейците за нормална и равнопоставена държава член, за по-малко от две години вече сме готови сами да вървим изправени. С което никой няма съмнение, че механизмът, дори да е започнал на теория с доброто желание „да се помогне на България да реформира съдебната си система и да засили борбата с корупцията и организираната престъпност“, от години е просто инструмент за политически натиск, с който си служи всеки, който умее. Както в Брюксел, така и у нас или в Букурещ.

Най-ясно последното се видя с успоредния доклад за северните комшии, които сякаш баш на края на Дунава изпуснаха въздуха от лодката. А преди две години, когато се пренаписваха критериите по МСП, в Букурещ още изглеждаха като за пример, макар и вече да прозираше измамата. Голямата румънска реконкиста срещу корупцията в крайна сметка прерасна от славен поход в обикновен лов на вещици и инструмент за политически шантаж на властимащите. И от цялата история си останаха с едната Лаура Кьовеши - бъдещият първи главен прокурор на ЕС - чието номиниране и одобряване на поста, усилено саботирано от Букурещ последните месеци, само доказва онази поговорка че „никой не е станал пророк в собствената си страна“. Друг е моментът, доколко целият шум около неподкупната румънска прокурорка, която с едните голи мишци за има-няма три години сбори онаследения с поколения балкански бакшишки манталитет в Румъния, имаше единствено политически пиар залог. Горе-долу, колкото и у нас.

Около цялото пъчене и биене в гърдите в София втори ден, почти мимолетно беше отбелязано, че успоредно на докладите за напредъка на България и Румъния по МСП, Европейската комисия публикува във вторник и такъв за Хърватия, в който препоръча държавата да бъде незабавно приета за член на Шенгенското пространство. Последното на основание, че след четири години на съвместно сътрудничество Брюксел е установил, че Загреб разполага с необходимите възможности да гарантира външните граници на ЕС, което е водещото условие в заключението страната да бъде приета като пълноправен член на зоната. За справка: най-новата държава член на Европейския съюз беше приета на 1 юни 2013 г. и вече е напълно вътре. Дип че 20 години по-рано водеше война за независимост от Югославия. Техните съседи, словенците, надробиха решението на Еврокомисията като политически мотивирано, защото пренебрегва граничния спор, който Загреб и Любляна водят в Адриатическо море от години. Пък и на Балкана трябва да има старшинство в този ЕС, не ли?! Но не би.

Еврократите си търсят постиженията за финала на мандата на ЕК в края на месеца и една дебела сламка за хърватите несъмнено ще има своята тежест в бъдеще. Пък и ние не сме тръгнали вече към Шенген, каза премиерът преди месец - и така си се справяме в рамките на допустимото с поетите ангажименти - няма нужда да търсим и права. На хората у нас и едното пътуване из Европа само с лична карта им стига да разбират членството в ЕС.

С което опираме до целия смисъл от МСП през тези вече 12 години членство на България в ЕС. Циникът български ще каже, че за цялата дандания, свободното пътешестване за работа или почивка, е напълно достатъчно. В крайна сметка какво повече да им отчитаме на европейците?! И пак не е така. С новият мандат на Европейската комисия редовни проверки на състоянието на „правовата държава“ ще се извършват всяка година, за всяка от 27-те държави членки. Тоест МСП може да не направи много за България и Румъния, но за сметка на това сега ще се прилага за всички. С полза или без. И не е като бившите отличници като Унгария и Полша да не си го търсеха последните години, но без нас нямаше да е същото, съгласете сe. С други думи: Честит мониторинг до гроб на всички!