Структурни реформи и допълнителни инвестиции са необходими за повишаване на производителността, съветват от Брюксел

Корпоративният дълг, както и делът на необслужваните кредити в България намаляват. Постигнат е важен напредък в укрепването на управлението на финансовия сектор и решаването на оставащи регулаторни проблеми. Това се посочва в доклада на Европейската комисия относно основните социално-икономически предизвикателства, пред които е изправена страната ни. От ЕК публикуваха анализите за всяка държава-членка на ЕС.

По отношение на Процедурата за установяване, предотвратяване и коригиране на потенциално вредни макроикономически дисбаланси, за България е посочено, че вече не са налице такива дисбаланси.

"Перспективите за растеж на България остават благоприятни, но има възможност за по-нататъшно укрепване на цялостна устойчивост и конкурентоспособност на икономиката. Добрите макроикономически политики подкрепят стабилния икономически растеж и исторически ниските нива на безработица", се посочва в анализа за страната ни.

"Въпреки това, България бавно наваксва изоставането от останалите в ЕС и все още има едно от най-високите нива на бедност и неравенство в доходите. Структурни реформи и допълнителни инвестиции са необходими за повишаване на производителността и постигане устойчив и приобщаващ растеж, особено в контекст на неблагоприятно развитие на населението, значителен недостиг на работници и нарастващи регионални различия", посочват от ЕК.

Подобряването на качеството на институциите, борбата с корупцията и насърчаването на благоприятния бизнес климат са важни за бъдещия растеж, се казва в документа.

Пълния доклад (на английски език) може да изтеглите от ТУК

Анализът в докладите по държави отразява Годишната стратегия за устойчив растеж, представена през декември 2019 г., в която се поставя акцент върху конкурентоспособната устойчивост с цел изграждане на икономика в интерес на хората и на планетата. За всяка държава членка е направена също така оценка на изпълнението на Европейския стълб на социалните права и на резултатите във връзка с придружаващите го социални показатели. Докладите за отделните държави са съсредоточени върху четири измерения: устойчивост на околната среда, повишаване на производителността, справедливост и макроикономическа стабилност.

За първи път в тях се прави оценка на напредъка на държавите членки по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие. Прави се също така анализ на предизвикателствата и възможностите за всяка държава, свързани с прехода в областта на климата и енергетиката. Освен това в тях се набелязват приоритети за подкрепа по линия на Фонда за справедлив преход.