Докторът по право Николай Николов пред „Труд“: Виждам новата комисия “Антикорупция” като независима

Кой ще оглави натоварената с огромни очаквания нова комисия за противодействие на корупцията? До завчера кандидатът за шефския пост беше само един. Но вече има и втори – докторът по право Николай Николов. Той ръководеше доскоро комисията за конфликт на интереси. Предложен бе за поста от БСП няколко дни, след като от ГЕРБ и Обединени патриоти номинираха доскорошния шеф на комисията за конфискацията Пламен Георгиев. Сега и двете комисии са част от новоучредения орган за борба с продажниците във властта. Дали д-р Николай Николов вярва, че този орган ще бъде по-работещ от старите, който се вляха с неговия състав? Дали вижда подводни камъни там, където изглежда, че ще му върви по вода?

– Г-н Николов, какво ви накара да влезете в състезанието за шефския пост в новата антикорупционна комисия? Изборът между кандидатите е с обикновено мнозинство в парламента и изглежда математически предрешен. Така изглеждаше и докато кандидатурата на авторитетния ви колега нямаше алтернатива.

– Аз мисля, че трябва да си поставим по-амбициозни цели от това да има алтернативност при този важен избор. Необходим ни е дебат преди избора – дебат по петте направления на закона, по който ще функционира новият орган. Имам предвид първо - производството за гражданска конфискация; второ- производството за конфликт на интереси на лица, заемащи висша публична длъжност; трето- контрола на декларациите за имуществото и интересите им; четвърто - оперативно издирвателните дейности по сигнали за корупция; пето- превенцията на корупцията. Включвам се в това състезание като експерт - професионалист, който в последните 12 г. е работил на отговорни позиции по няколко от тези направления. Надявам се моят опит, подкрепен от десетките ми научни разработки в материята на гражданската конфискация и конфликта на интереси, да бъде оценен и използван в този важен сектор на държавното управление.

- Какво се случва с вашата комисия за конфликт на интереси сега, когато тя е част от новата антикорупционна структура?

- С влизането в сила на Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество на 23 януари, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) се вля в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), която се преименува в Комисия за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКOНПИ). Съгласно преходните разпоредби на закона всички трудови и служебни правоотношения в нашата комисия автоматично бяха прехвърлени към новата. И всички служители на КПУКИ сега са служители на КПКОНПИ. Това се случи с персонала на всички органи, които пълно или частично се вляха в КПКОНПИ – и на БОРКОР, и на двете антикорупционни дирекции от ДАНС и Сметната палата. Пак по преходните разпоредби мандатът на КПУКИ се прекрати. А КОНПИ пое функциите на КПКОНПИ, докато Народното събрание избере първия състав на КПКОНПИ. То трябва да стане в двумесечен срок – до 23 март.

- Изглежда, че КПУКИ тихомълком се ликвидира. Както и БОРКОР. Така и тяхната история се заличава без коментари – с всичките им успехи и провали. Или греша?

- Ликвидацията на структурите не означава ликвидация на опит, практики, механизми на функциониране на администрацията. Историята също остава. Създадена е база за надграждане на добрите практики. Аз съм сигурен, че наследството на КПУКИ – идеята за приоритет на превенцията пред санкцията, уважението към правата на проверявания и т.н. - могат да бъдат отлична основа за работа на КПКОНПИ и то не само относно конфликта на интереси.

– Колко служители ще има в КПКОНПИ след вливането на петте администрации в нея?

- Около 400. По разчетите новият орган трябва да комулира щатните бройки на обединяващите се в него органи и звена. И нито една повече.

- Срещнах днес двама експерти от БОРКОР, те не скриха, че са натъжени от сливането. Готова съм да се обзаложа, че и на вас ви е мъчно за КПУКИ? Шест години от живота си сте й посветили.

- Да, аз бях и.д. председател на КПУКИ от октомври 2013 г. Но не се разделям с нея с тъга. Тази работа е с мандат и като свърши, следва да се избере нов състав. За мен 6-те години бяха интересни, важни и трудни в професионален план. Не тъга, а гордост и удовлетворение чувствам сега. Когато беше създадена КПУКИ - през юни 2011 г. - сред онези 120 000 души, които бяха задължени да подават декларации за конфликт на интереси, имаше непознаване на закона и страх. Някои и при най-малко съмнение за конфликт не смееха да изпълняват функциите си. Като членове на КПУКИ ние можехме 6 г. да си седим в кабинетите, да разглеждаме сигналите за конфликт на интереси, да си образуваме нашите 2002 производства и толкоз. Но ние излязохме на терен – да работим за недопускане на явлението, е не да чакаме да ни известят за него. Направихме 86 обучения в административни органи и общински съвети, отговаряхме на питания от хора на публични длъжности. Ръководителите на администрации са наясно сега, че когато изпълнението на служебните им задължения е в частен интерес – на самите тях, на роднини и на търговски дружества, в които те имат участие, следва да се самоотведат от тях и да ги предоставят на друг. От избраните през 2011 г. 5100 общински съветници, 3000 не бяха подали в 7-дневен срок декларации – изобщо не знаеха, че трябва. След обученията и уведомителните писма всички избрани 5100 съветници през 2015 г. подадоха декларации, само 77 закъсняха. Заедно с това от всички 2002 производства приключихме 1936 с влязъл в сила акт. Това е огромна административна и съдебна практика.

- Но добрата ви работа се удави май в лошата слава, с която се сдобихме покрай тефтера на Златанов със заръките от Б.Б. и Ц.Ц.: тоя да се удари, оня да се оправи.

- Казусът с тефтера на Златанов беше през лятото на 2013 г. Резултатите, с които се гордеем, бяха постигнати след това.

- Да гледаме напред сега. Авторитетни юристи очакват, че мегаорганът, който се наемате да оглавявате, няма да проработи с желания резултат, а напротив, ще погълне пет работещи – добре или зле, институции.

- Ще ви кажа аз какво очаквам. Имам опит както от КПУКИ, така и от Комисията за отнемане на престъпното богатство – бях член на първия й състав и имам научни разработки за гражданската конфискация. Новият орган абсорбира няколко утвърдени административни производства, стъпили на закони, които са действали с десетилетия. Проверката и публичността на имуществените декларации се третира със закон, действал 18 г. Предотвратяването и установяването на конфликт на интереси – със закон от 10 г. А гражданската конфискация – с 2 закона от 13 г. Тези производства ще продължат – на базата на опита от предишните закони и рутината на служителите в предишните органи, само че под една шапка. И при отчитане на новите моменти в тях.

– Но защо е нужна тази „шапка“, ако отделните органи, пъхнати под нея, си работят, както по-рано? Нали ЕК ни препоръча да запазим отделно поне добре работещата комисия по конфискацията?

- Мен ако питате и запазването на КПУКИ беше по-добър вариант. Но между отделните производства има пресечни точки, макар и малко.

- Това за „пресечните тoчки“ не го разбрах?

- Ето пример. Влязло в сила решение за конфликт на интереси ще бъде повод да почне проверка за гражданска конфискация. Несъответствие в имуществените декларации за над 20 000 лв. ще е повод за гражданска конфискация. Повод за гражданска конфискация ще бъде и оперативно-издирвателната дейност на ДАНС. Когато отделните органи са под една шапка, те ще движат производствата, отчитайки пресечните точки. Законът трябва да се изпълнява – добър или лош.

- Но дали по-добре ще се движат производствата под шапката, или напротив? Конфликтите на интереси ще оредеят ли?

- С новия закон се направиха подобрения в режима на установяване на конфликта на интереси, за които ние с години настоявахме. Например диференциация на санкциите. Може ли за неподаване на декларация или за конфликт на интереси да се налагат еднакви санкции на директор на селско училище и народен представител? С новия закон глобата за конфликт на лицата на висши публични длъжности е от 5000 до 10000 лв., за неподадена декларация – 1000 лв. А за лицата на длъжности, които не са висши, тия глоби са от 1000 до 3000 лв. и 300 лв. В новия закон се предвидиха, въз основа на нашата практика и обучения, и отговори на питания. Обедини се актът за установяване на конфликт на интереси със санкционния акт – те бяха отделни и минаваше дълго време от получаване на сигнала за конфликт до санкционирането.

- Значи според вас проблеми няма и нещата в КПКОНПИ ще вървят по вода?

- Проблем е, че се върнахме към децентрализираната система и от 23 януари над 1000 органи установяват и санкционират конфликт на интереси. Преди тази дата те бяха два. За 120 000 души в законодателната и изпълнителната власт отговаряше КПУКИ, а за магистратите – Инспекторатът на ВСС. Сега Комисията по предотвратяване на корупцията поема функциите по установяване и санкциониране на конфликт на интереси за 15 000 лица на висша публична дейност - народни представители, общински съветници, кметове, министри, главни архитекти, ръководители на държавни и общински търговски дружества, членове на ВСС, на Инспектората, председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор, областни управители, зам.-кметове. За останалите над 100 000 държавни служители – експерти в администрации, кметове, служители в политически кабинети, отговарят съответните органи по назначаване и постоянните комисии към общинските съвети. Министрите ще установяват конфликти за експертите в администрацията им, кметовете – за експертите в кметството, комисиите към общинските съвети – за кметовете, ръководителите в съдебната система – за работещите в нея. Това ще породи на първо място разнородна практика. Кметът, министърът и КПКОНПИ могат да излязат с различни становища за служител при еднакви факти.

- Като как?

- Директор на училище е назначил роднина за учител по математика, а кмет на община при идентични условия е назначил роднина в администрацията. В първия случай директорът на регионалното управление по образованието може да приеме, че няма конфликт, а КПКОНПИ – че има. Друг проблем е, че в по-малките администрации ще има дефицит на компетентност по такива казуси. Има и трети проблем: конфликтът на интереси е силно оръжие и може да се ползва. Ако за някой постъпи сигнал, че е в конфликт на интереси и това се разчуе, той бива поставен в неудобна ситуация дори, ако конфликт не се установи. Ще има обжалвания по тия казуси и те ще рикушират в практиката на ВАС. Освен, ако КПКОНПИ поеме методически функции по отношение на останалите органи – тогава щетите от децентрализирания подход ще бъдат минимизирани.

- И вие сте оптимист?

- На новата комисия трябва да бъде даден шанс. Предстои нейното конституиране, утвърждаване на подзаконови актове. Със сигурност ще има резултати.

– Мен ако питате, едно е сигурно само. Новата комисия ще прилича на председателя си. Тя е колективен орган, но председателят ще назначава членовете й, ще разпределя ресорите и по свое усмотрение ще изисква от депутатите този или онзи да бъде освободен...

- Става дума за петчленен колективен орган все пак. Председателят определя дневния ред, да. Но при гласуване по всеки казус – за конфискация, конфликт на интереси или несъответствие в декларации – всеки глас е равнопоставен, решението е колективно и са необходими 3 гласа. Не съм сигурен, че и при тия условия вашата теза е вярна.

- Бъдете сигурен. Комисията „Кушлев“ беше различна от комисията „Коларов“, макар и двете да търсеха мръсни богатства. И комисията „Златанов“ беше различна от комисията „Николов“ , нали така?

- Досещам се какво ще ме попитате сега.

- Ще ви попитам как би изглеждала новата комисия „Антикорупция“, ако я оглавите вие?

- Ако поема основната отговорност за този орган, аз го виждам като независим, професионален и стриктно прилагащ закона.

Нашият гост

Николай Николов е роден през 1972 г. в Ловеч. Завършил СУ (1995) - магистър и доктор по право с дисертация по закона “Петканов” за нечистото богатство (2010). Работил като стажант-съдия и юрисконсулт на община (1995-2005). Член на Комисията за установяване на престъпно придобито имущество, избран от НС (2005-2010). Член на Комисията за конфликт на интереси, назначен от президента Първанов (2011–2013) и неин и.д. Председател (2013 – 2018). Автор на първите в България монографии за гражданска конфискация (2012) и конфликт на интереси (2010), както и на две книги и над 40 научни статии по тези теми. Говорител на международни конференции за борбата с корупцията.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта