Как да не допускаме конфликт на интереси във връзка с плащанията при усвояването на европейските фондове? По тази тема разсъждаваха депутати, министри, представители на ОЛАФ, учени и практикуващи юристи на конференция, организирана от „Трансперънси интернешенъл” в Прага. България беше представена от Николай Николов, доктор по право и и.д. шеф на комисията за конфликт на интереси. Той бе поканен в лично качество и като експерт, за да представи българския опит, а след края на форума прие да отговори на наши въпроси.

- Г-н Николов, къде е България в класацията за злоупотреби с европейските фондове?

- Европейските фондове са важни за икономиката на България. За настоящия програмен период (2014-2020 г. ) по всички фондове и програми на страната ни са предоставени 15,86 млрд. евро, което е около 15-17% от очакваните приходи в републиканските бюджети за тези 7 години. Изключително важно е за всяка държава от ЕС разходването на тези средства да се извършва по правилата, безпристрастно и почтено. И тук България отбелязва успех. Според доклад на ОЛАФ за 2013-2015 г. за нашата страна са установени 1,5% от общия брой нередности или нарушения по плащания с европейски средства при средна норма за ЕС 1,9%. Това поставя България на 17-о място от 28-те страни членки. Първа в тази класация е Финландия с 0,1% нередности, а последна - Словакия с 15,4%. След нас са страни като Италия, Испания и Румъния.

- Скромен е успехът, но е приятна изненада при рекордните нива на корупция в България. На какво се дължи той според вас?

- На две основни причини. Първата - балансирана и недублираща се между отделните й сегменти система за вътрешноведомствен и външноведомствен контрол. Вътрешноведомственият се осъществява от ръководителя на ведомството, инспектората му и отдел „Нередности”, изграден във всяка дирекция на министерство с функции по разходване на европейски средства. А външноведомственият - от дирекция АФКОС на МВР - националната структура на ОЛАФ, агенциите „Държавна финансова инспекция” и „Одит на средства на ЕС”, както и Сметната палата. Контролът е планов. Правомощието да установява конфликт на интереси в случаи на нередности е възложено на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) по реда на инцидентния контрол.

Втората причина е превенцията. У нас редица институции излязоха от фазата на приказките и преминаха към действия. Осъзнахме, че е по-важно да се създадат механизми за недопускане на нарушения, отколкото да се провеждат процедури по установяването им и да се налагат санкции. Последните също имат превантивен ефект, но истинската превенция са обученията, предварителният контрол, декларациите.

- Кои са типичните случаи на конфликт на интереси по повод на еврофондовете?

- През 2009-2011 г., в първите години от действието на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ), преобладаваха нарушения на изискването по чл. 22, ал. 1 - държавни служители, работили по еврофондовете, една година след напускане на публичната длъжност в дадено ведомство да не участват пред него лично или като представители на трети лица в такива процедури.

По-късно възникнаха въпроси: налице ли е конфликт на интереси, ако държавен или общински орган е бенефициент по проект и в свободното си време държавен или общински служител изпълнява граждански договор с ръководителя на този орган за дейности по проекта? Отговорът бе очертан от практиката и е принципен. Конфликт на интереси би възникнал, ако служителят е изпълнил свои служебни задължения по проекта в частен интерес или негов, или на свързано с него лице. Например, ако е приел работата, извършена от самия него по гражданския договор с протокол.

- Друго е да поговорим защо по делото САПАРД в България дългоочакваните присъди са оправдателни, а в Германия по същия казус виновните си излежаха наказанията.

- Това не беше в темата на форума. Там говорихме за административни нарушения и правихме други сравнения - на нормативните уредби на конфликта на интереси при получаване на европейска финансова подкрепа.

- Добра ли е българската уредба в сравнение с други в ЕС?

- Правилата, предвидени в българския закон, са разумни и ефективни. Не всички страни в ЕС имат закони за конфликт на интереси. Има три ясно изразени силни страни на българския закон. Първата е, че възможните административни нарушения по ЗПУКИ са представени като конкретни казуси. Конфликт на интереси има, когато лице, заемащо публична длъжност, гласува, издава акт, оказва влияние, сключва договори, извършва контролни, консултантски дейности или други деяния, предвидени в Глава втора на закона, в частен интерес, който може да доведе до облага за него или свързано с него лице. Всички тези деяния са предвидени като забрани за държавния служител. Нарушаването им води до конфликт на интереси, включително по повод на еврофондовете. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, предл. второ от ЗПУКИ е фокусирана директно върху тази сфера, като забранява на лице, заемащо публична длъжност, да разходва средства от фондовете на ЕС в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества и кооперации, в които то или свързано с него лице към момента на плащането или година преди това е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или притежател на дялове или акции на търговското дружество.

- Казуистика...

- Тази „казуистика” прави забраните по закона лесно разбираеми и улеснява спазването му. Не е така с хърватския и чешкия закон, които съдържат общо определение и никакви или твърде неясни и мобилни състави на конфликт на интереси. Има и друг позитивен момент в българския закон – той поставя акцент на гражданския контрол върху безпристрастното упражняване на публична власт. Всеки гражданин (или организация), който разполага с данни за конфликт на интереси, може да отправи сигнал до КПУКИ. Не е необходимо негови права да бъдат засегнати от твърдяната нередност. По сигнал на гражданин може да започне и процедура за установяване на нередност по закона за управление на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Има и добър синхрон между отделните закони. Например, влязъл в сила акт за конфликт на интереси е едно от деветте основания за пълна или частична отмяна на финансова подкрепа от фондовете на ЕС чрез финансова корекция (чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ).

- Нима всичко е съвършено? И няма нужда от промени?

- Има. Първо, действащото законодателство позволява на лица от частния сектор да разходват средства от фондовете на ЕС. Става дума за управители на компании, които са бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ. Те не са лица, заемащи публична длъжност по смисъла на чл. 3 от ЗПУКИ, поради което националният закон за конфликт на интереси е неприложим към тях. Доколкото европейските средства са публични и е възможно да възникне конфликт на интереси по отношение на управители или членове на управителни органи на частни дружества, е необходимо те да бъдат включени в обхвата на закона.  Второ. Важно е ограничение от типа на чл. 22, ал. 1 от ЗПУКИ да има не само на изхода, но и на входа на публичната кариера. Безпристрастността на решенията в процеса на усвояване на евросредства би се задълбочила, ако се разреши само на граждани, които в последната година преди да бъдат назначени за държавни служители със задължения по усвояване на еврофондовете, не са били собственици или служители на консултантски компании, които пишат и представят проекти. Това би било новост на европейско ниво.

Нашият гост

Николай Николов е роден през 1972 г. в Ловеч. Завършил е Юридическия факултет на СУ (1995). Доктор по право от 2010 г. с 4 монографии и 40 научни статии за конфликт на интереси, гражданска конфискация и административно право и процес. Юрисконсулт на община и адвокат (1997-2010). Член на първия състав на комисията по конфискация, избран от Народното събрание (2005-2010). От 2011 г. е член на КПУКИ, назначен от президента, а от 2013 г. и.д. председател на комисията.