- Гарантират ли се правата на детето с предлаганите от правосъдното и социалното министерство промени в Семейния кодекс (СК)? По този въпрос разсъждавахте завчера с юристи и граждани на дискусия, организирана от омбудсмана. Какъв е отговорът, г-жо Ковачева?

- Трудно е да се отговори с „да“ или с „не“. Целта на дискусията беше в срока за обществено обсъждане на предложените промени в СК да се чуят становища на представители на трите власти, неправителствени организация и граждани. Оформи се общото мнение, че предложенията трябва да се обмислят още малко.

- Не е ли притеснително предложението да се задължат всички осиновители да кажат на децата си, че не са им истински бащи и майки? Защо те да нямат право на избор? Може пък и някое дете да не иска да научава неприятни истини за произхода си?

- Обсъждахме отговорно тези въпроси. Наложи се мнението, че тайната на осиновяването трябва да падне. Както и тайната на произхода. Първата е свързана с разкритието, че хората, при които детето расте, не са негови биологични родители, а втората - с това коя е рождената му майка и кой е рожденият му баща. Международните стандарти гарантират правото на човека да знае кой е и откъде произхожда. За да се въведат у нас, е нужна промяна в Наказателния кодекс (НК), тъй като сега разкриването на тайната на осиновяването е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода. Но това е по-лесното. По-трудното е да се реши кога родителят да съобщи на детето, че е осиновено. В проекта за СК се казва: „на подходяща възраст, възможно най-рано“. Но в някои държави законът уточнява: до 5- или до 10-годишна възраст. Освен това осиновителите се нуждаят от помощ. Социални работници, психолози да ги подготвят по методика за начина, по който да разкрият тайната. Впрочем в проекта не се предвижда санкция за тях, ако не го направят. Задължението е с пожелателен характер. Няма и кой да следи дали е изпълнено, или не.

- И слава Богу, би казал някой. Например бившият конституционен съдия Емилия Друмева смята, че разкриването на тайната на осиновяването нарушава конституционното право за ненамеса в личния живот.

- Чухме с уважение нейния глас. Но в европейските стандарти натежава правото на човека да знае кой е и откъде произхожда. Чухме и лични истории, които показват, че не разкриването на тайната е проблем, а начинът, по който се разкрива тя. Една осиновителка разказа как е обяснявала на двегодишното си дете, че е било в коремчето на друга жена, но тя е неговата майка, защото се грижи за него и го обича безкрайно. То расте със знанието, че е обичано и че е нормално да те роди една жена, а друга да ти бъде майка... Изглежда просто, но е сложно. Трябва да се доработи старателно нормата, за да е гарантиран най-добрият интерес на детето. Новината, че майка му не го е родила, а има друга, която го е изоставила, би могла да го разтърси и да срути целия му свят? Нея и пълнолетен човек трудно би понесъл. Да, в интерес на детето е да не научи истината по груб начин, на улицата и в неподходящ момент, например в пубертета. Но другият начин трябва още да се обмисли. Доста спорни въпроси възникват.

- Ето един: дали да се иска разрешение от биологичните родители, преди детето да бъде уведомено за тяхното съществуване?

- Когато се разкрива тайната на осиновяването, такова разрешение не е нужно. Но след като узнае, че има и други родители, детето сигурно ще попита кои са. Промените в кодекса предвиждат създаването на Съвет по произхода - административен орган, който да съдейства за разкриването му. То може да се окаже шок и за биологичните родители, които може да не искат да бъдат разкрити.

- Да се администрират човешките чувства! Ужасно звучи.

- Идеята на вносителите на проекта е да се опрости механизмът на разкриването на произхода, да не се минава по съдебен ред, ако съветът го е разрешил. Съгласно действащия СК разкриването става по „важни причини“: необходимост от спешно лечение при наследствени заболявания, от информация за генетично обременени сестри, братя и т.н. Проектът предвижда в останалите случаи съветът да отказва разкриване на произхода, ако няма съгласие от биологичните родители. И тук се явява фигурата на посредника

- Посредник, който да посети майката, изоставила детето си, и да поиска нейното съгласие то да узнае за нея, нали?

- Според нас не бива задължително да има посредник. Нека професионалисти или неправителствени организации да оказват съдействие, но ако такова им бъде поискано от основителите или от детето. Лично аз мисля, че е по-добре сам да си извървиш пътя, когато търсиш своя произход. Но пък е редно биологичният родител да бъде информиран, когато в съвета постъпи искане за разкриването му. За да не звънне някой на вратата му и да каже: „Аз съм твоето дете.“ При това положение първата му реакция може да е неправилна, да сгреши от уплаха, от изненада. После може да съжали, но вече да е наранил...

- Казват, че в Германия и Израел, където тайната на произхода безусловно се разкрива, майките предпочитат да подхвърлят бебета си на улицата, нежели да ги оставят в институция.

- Въпросът е колкото правен, толкова и нравствен, и етичен. Обществото ни е консервативно, то житейски не е намерило пътя, който му сочат новите правни конструкции.

- Интересно е мнението на доц. Велина Тодорова, представител на България в Комитета по правата на децата към ООН. Според нея проблемът не е в Семейния кодекс а в несъответствието на кандидат-осиновителите и децата от регистъра. 97% от кандидатите искат здраво българче до една година, а 100% от децата са недоносени или с недъзи - душевни и физически. Българчетата, които чакат за майки и бащи, са 10%, а едва 0,2% от тях са под една годинка.

- Интересът към осиновяване намалява и у нас, и по света. Причината е, че вече има различни начини да станеш родител - сурогатно майчинство и др. Според едно изследване у нас има около 2400 деца, чакащи за осиновяване, и 1500 кандидати да станат бащи и майки. Близо 80% от тях искат не просто дете, което е здраво, а което прилича на тях - ако те със сини очи, то да не е с кафяви. Има грешка в техните очаквания! Именно затова те с години не успяват да осиновят момче или момиченце. Не заради сроковете в процедурата, тяхното скъсяване няма да е решаващо. Осиновяването е механизъм да се намери дом и семейство за едно дете, а не да се намери дете за едни родители. Ще добавя, че само 3% са склонни да вземат болно или от друг етнос дете, за което да се грижат.

- Американци и англичани идват в България, за да осиновят болни деца. Защо? Защото са по-човечни от нас? Или защото са по-богати?

- Определяща е социалната система, а тя е различна в България, САЩ и Англия. Родителите на деца с увреждания имат нужда от подкрепа на държавата. Нужни са им и средства, и психологическа подкрепа.

- 500 майки на болни дечица протестираха в сряда пред българския парламента, че живеят в нищета и унижение. Правителството твърди, че има 3,3 млрд. лв. бюджетен излишък, а за тях няколко хиляди му се свидят.

- Обяснимо е, че кандидат-осиновителите у нас се притесняват от болни деца. Но и има и други проблеми в осиновяването. Предлага се централизиран подход към тях, централен орган да ги решава. Но някои експерти се опасяват, че този орган, намирайки се в София, ще е отдалечен от осиновителите и децата по места, които служителите в сегашните 28 регионални дирекции добре познават. Друг е въпросът за контрола върху неговата работа. Той също стои открит засега.

Нашият гост

Диана Ковачева е родена на 16 юли 1975 г. в София. Магистър по право на Европейския съюз от Софийския университет. Магистър по право на ЕС и съдебна система от университета Нанси 2 във Франция. Доцент по международно право и международни отношения. Носител на ордена на Британската империя. Директор на „Transparency International България“ (2002-2011). Министър на правосъдието (2011 - 2013). Заместник-омбудсман е от 2016 г.