300 лева минимална пенсия сериозно би деформирало системата

- Г-н Петков, как можем накратко да определим Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г.?

- Действително има признаци за финансово стабилизиране на системата през следващата година. Те са очаквани и са резултат от проведената през 2015 година параметрична пенсионна реформа. През следващата година продължава плавното повишаване на изискванията за пенсиониране - възраст, осигурителен стаж и съответно започва увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, като през 2017 година е първата стъпка от заложените в законодателството два процентни пункта в посока нагоре. Признаците на стабилизиране се виждат от намаляването с около 320 млн. лв. на трансфера от държавния бюджет, с който ще се финансират разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО). Заложено е делът на финансиране от държавния бюджет да намалее до 45,5%, което е най-ниската стойност от 2008 година насам. Знаете, че в последните години държавният бюджет участваше с над 50% във финансирането на ДОО.

- Какви са рисковете сметките да не излязат?

- Приходите и разходите в бюджета на ДОО са изчислени на база определени макроикономически и социалноикономически допускания. Ако икономиката се развива нормално, бюджетът на ДОО ще бъде изпълнен. Рисковете са основно в това дали може да се постигне заложеният темп на икономически растеж, на увеличаване на доходите, от които зависи основно приходната част на бюджета на ДОО. Разходната част е по-консервативна.

- По време на дебатите в парламента личеше, че не ви беше комфортно в ситуация, изобилстваща от предложения за рязко увеличение на пенсии и обезщетения. Популизъм ли е 300 лева минимална пенсия и колко е опасен?

- Нормално е да има сблъсък на различни тези в парламента, докато се обсъжда проектобюджетът. Тази година наистина имаше по-радикални предложения, които, ако бяха приети, биха променили коренно рамката на бюджета, по-конкретно неговата разходна част, защото струват много пари. В дебата ясно пролича, че никой не е против идеята за увеличаване на пенсиите, въпросът е откъде ще дойдат парите и как това да стане в съответствие с осигурителните принципи на системата. Важно е при увеличението на пенсиите да се запази принципът на справедливост, да бъде направено по начин, който да мотивира хората, които се осигуряват в момента, да продължават да го правят, за да получат пенсия, която да е съответстваща на осигурителния им принос. Пенсионната система не е система на социално подпомагане и в този смисъл драстичното увеличаване на размера на минималната пенсия не е най-добрата политика. Безспорно е, че са необходими мерки за увеличаване на размера на пенсиите и за това има различни подходи. В бюджета се залагат приоритетите на държавата за следващата година. Ясно е, че бюджетът на ДОО не може да осигури този допълнителен приход от осигурителни вноски, а ако трябва да се случи този процес, ще е необходим още по-голям трансфер от държавния бюджет към НОИ, вероятно за сметка на съкращаване на други публични разходи.

- Щеше ли 300 лева минимална пенсия да разклати системата на общественото осигуряване?

- Сериозно би я деформирало. Темата продължава да е актуална и аз се надявам, че ще се намери едно по-балансирано решение.

- Осигуровките се вдигат с 1 процентен пункт. Може ли тази по-високата тежест да изтласка в сивия сектор част от работниците и работодателите и така приходите от осигуровки да нараснат с по-малко от очакваното?

- Няма причина това да се случи, защото промяната е очаквана и с минимална стъпка. Социалните партньори взеха това решение през 2015 година и то с консенсус, така че работодателите би трябвало да са калкулирали вече този разход. Освен това допълнителната тежест от увеличението на осигурителната вноска за пенсия се разпределя между работодател и работник в процентно съотношение – 56:44.

- Вярно ли е твърдението, че за да излезе пенсионната система на „плюс”, т.е. приходите да са повече от разходите, съотношението работник – пенсионер трябва да е 3:1 при положение, че у нас се приближават до 1:1?

- За разходнопокривните пенсионни системи безспорно това съотношение е базово. В зората на пенсионните системи от Бисмарков тип такова е било съотношението. Но в повечето съвременни икономики, при установилите се демографски тенденции, това съотношение може да се постигне много трудно. Процесите са еднопосочни - застаряване на населението, намаляване на раждаемостта и влошаване на параметрите за пенсионните системи.

Безспорно, че е важен т.нар. системен коефициент на зависимост, но финансовото състояние на разходнопокривната пенсионна система зависи не само от броя на осигуряващите се и бенефициентите, но и от това какъв е размерът на осигуровките и доходите.

По отношение на текущото състояние в България, сега доходите на 77 пенсионери се финансират от 100 работещи българи и в следващите около 20 години очакваме това съотношение да не се влошава. В по-дългосрочен план, най-вече заради демографските проблеми, това съотношение ще се влошава и след 2060 година броят на работещите и на пенсионерите ще се изравнява.

- Може ли осигурителната система с годините да стопи огромния дефицит и някога да излезе на „плюс”, т.е. приходите да са повече от разходите?

- При параметрите, които са заложени в текущото законодателство отговорът е „Не”.

През месец май тази година НОИ публикува последния актюерски доклад. Там прогнозата е до 2060 година и в този период не се предвижда бездефицитно функциониране на системата. През следващите 15-20 години се наблюдава тенденция на подобряване, т.е. финансово стабилизиране в средносрочен период, но след това, ако не бъдат взети нови мерки, финансовото състояние на системата ще се влошава. Преминаване на „плюс” е възможно само със значително увеличаване на размера на осигурителните вноски, което към момента е нереалистично и най-вече неприемливо и от обществото, и от работодателите, защото това би увеличило значително разходите за персонал.

- Колко трябва да бъде увеличена вноската, за да стане това?

- В актюерския доклад се изчислява всяка година колко е необходимия размер на осигурителната вноска, за да балансира приходите и разходите. При параметрите за 2016 година, осигурителната вноска за пенсии би трябвало да е с 20 процентни пункта по-висока.

След законовите промени от 2015 г. системата е прогнозируема и това състояние позволява да се мислят следващи политики, с които да се постигат целите. Едната цел е финансовата стабилност на системата, другата е адекватността на плащанията.

- Може ли да се съкрати срокът от подаване на заявление за пенсия по стаж и възраст до решението на НОИ?

- Нормативният срок за отпускане на пенсия в действителен размер до 2011 година беше 6 месеца. С промени в подзаконовата уредба през 2012 и 2013 г. този срок беше съкратен до 4 месеца. Технологично е невъзможно той да стане по-кратък от 45 дни, защото с толкова закъснява изчисляването на средномесечния осигурителен доход, на база на който се изчислява размерът на пенсията. Възможно е да се мисли за съкращаване на сроковете след 2019 г., когато в законодателството е предвидено отпадане на тригодишната база, което ще облекчи работата и на пенсионните органи.

След като законът позволи на хората правото на избор за осигуряване за т.нар. втора пенсия в НОИ или в универсален пенсионен фонд (УПФ) темата изобилства с емоции и медийна активност най-вече от страна на частните пенсионни фондове. Критикуват НОИ, че не дава предсказуемост, ако човек избере да се осигурява само в ДОО и прехвърли парите си в института. Имат ли основание?

Още от 2013 година, доста преди да бъде приета законовата възможност за избор на хората, НОИ има разработена услуга за изчисляване на прогнозен размер на пенсията и тя се радва на значителен интерес. Много хора правят такава справка, като прогнозният размер на пенсията се изчислява не на базата на допускания, каквито има в калкулаторите на пенсионните дружества, а на реални данни от регистъра на осигурените лица. Те се зареждат автоматично с ПИК и ЕГН, базирани на всички данни при нас за осигурителния принос като единствено трябва да се въведе от лицето три годишен период преди 1997 г. За хора, родени след 31 декември 1959 година, софтуерът може да изчисли колко ще им се намали пенсията заради осигуряване в УПФ. Така че ако има такива критики, те са несъстоятелни, защото НОИ дава възможност всеки да си изчисли прогнозният размер на пенсията на база на факти. Разбира се, прогнозата ще е по-точна, ако вие сте по-близо до пенсиониране и по-неточна, ако сте по-млад, защото размерът ще зависи от това какво ви предстои като осигурително бъдеще.

- Каква е към момента доходността на пенсиите от ДОО?

- Това е интересен въпрос. Обикновено хората смятат, че има доходност само там, където се инвестират средства. В НОИ средства не се инвестират, защото веднага щом постъпят, те се насочват към изплащане на пенсиите и в този смисъл няма инвестиране в активи, които да носят печалба. Това е разликата между разходнопоривната и капиталовата система. Но правата, които хората натрупват в ДОО през осигурителния период, се осъвременяват. Ако вие днес внасяте осигурителна вноска върху 1000 лева и на вас и работодателя ви това струва 17,8% или 178 лева, когато дойде време да се пенсионирате тези права, тези осигурителни вноски ще се валоризират, т.е. вашите права веднъж придобити, след това се осъвременяват към момента на упражняването им. И ако говорим за доходност по отношение на правата в разходопокривната пенсионна система, доходността е ръстът на средния осигурителен доход, т.е. правата всяка година се увеличават с ръста на този показател, който през последните години е в порядъка на 5-6%.

- През годината НОИ реализира няколко електронни услуги, които улесняват, както хората, така и работата на вашите експерти. Какво ново ще предложите в тази посока през 2017 г.?

- Наш приоритет е да облекчаваме потребителите и задължените лица, особено по отношение на краткосрочните обезщетения. Вече работят и електронни регистри на болничните. Планираме в средата на годината да предложим нова услуга за подаване на заявление за парично обезщетение за безработица по електронен път. Освен това разработваме и една услуга, насочена към работодателите за извличане на информация за представени в Електронния регистър на болничните листове данни за техни служители и по този начин да завършим електронизирането на процеса за изплащане на обезщетенията от ДОО. Имаме и други иновативни идеи, които трябва да станат факт през следващата година и се опитваме да ги реализираме стъпка по стъпка.

Нашият гост

Доц. д-р Бисер Петков е управител на НОИ от септември 2011 г. Преди това е избран от Народното събрание за зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и заема този пост от 2003 до 2009 г. Започва професионалния си път през 1988 г. като редовен преподавател в УНСС, където през 2012 г. е избран за доцент по научна специалност „Финансов мениджмънт и борсова търговия”.