Посланик, доцент по международно право и международни отношения, доктор по история, юрист, дългогодишен университетски преподавател и почетен професор на два университета - Югозападния „Неофит Рилски” в Благоевград, и Европейския политехнически университет. Утре Йордан Величков става на 80 години.

Ако трябва да бъде определен само с една дума, първата, която всички изричат за него, е „патриот”. И то в истинския и неподправен смисъл на това определение. Йордан Величков е човек на честта, работил цял живот в служба на Отечеството си. Има и хора като него, замесени с маята на българофилството. Трудно в нашето време може да се разбере подобна позиция.

Йордан Величков е роден на 10 януари 1940 г. в пернишкото село Кондофрей. Кандидатства във военно-въздушното училище, но не е приет, няма навършени 18 години. След дипломирането си в Юридическия факултет на Алма матер (с отличен), той работи една година като следовател и четири години като прокурор в Перник, град, към който е изключително привързан.

Когато през 1968 г. се разгаря първият остър публичен сблъсък на България с Титова Югославия по македонския въпрос, Величков е възмутен от сръбските националисти. Той смята, че те „безцеремонно фалшифицират българската история и най-брутално денационализират част от българския народ”. И взема решение - единствената сфера, където може да бъде отстоявана националната кауза, е МВнР. Затова Величков кандидатства за Дипломатическата академия в Москва. Темата, която предлага да разработи по време на двегодишния курс, е: „Международно-правни аспекти на македонския въпрос”, но тя е като шок за един от началниците във Външно и настоява да бъде сменена. Величков обаче е категоричен: или тази тема, или си оттегля кандидатурата за Академията. Оказва се, че министърът на външните работи тогава Иван Башев не само е възхитен от темата, но подчертал, че този млад човек ще стане добър дипломат.

След специализация и в Лондон, Йордан Величков е назначен в МВнР. Преминава през всички дипломатически рангове и стига до посланик, заема и всички длъжности в системата на външното ведомство като оглавява „Дирекция „Консулска”. Дипломатическата му кариера е в Югославия, САЩ и Канада. След неколкогодишни анализи и събрани доказателства Велич­ков прогнозира още през 1979 г. и то първи в Европа, че Титова Югославия няма бъдеще и след слизането на Тито от власт държавата ще рухне”. Освен това е и категоричен в прогнозата си за обявяване на Косово като независима албанска държава. Твърд е в сегашната си прогноза за обединение на албанския етнос на Балканите в една държава. И това не е въпрос дали, а кога ще стане.

Величков е назначен за политически съветник във Вашингтон. Стъписан от мащабната антибългарска пропаганда и безпрецедентна фалшификация на българската история от някои съседни страни, той смята, че задължително трябва да се реагира. Установява тесни контакти с влиятелни българи от САЩ и Канада. Шефът на Института по история на българската емиграция в Северна Америка д-р Иван Гажев в лично писмо до Тодор Живков с възхищение пише за качествата на Йордан Величков.

Убеден, че срещу агресивния македонизъм трябва твърдо и безкомпромисно противодействие, Величков се свързва с журналиста от „Гласът на Америка” Иван Илчев, както и с главния редактор на в. „Македонска трибуна” Антон Попов и неговата съпруга Вида Попова, дългогодишен сътрудник на Иван/Ванче Михайлов. И решават българския дипломат от Вашингтон да започне публикацията на серия от статии и анализи, разбира се под псевдоним, разобличаващи враговете на българщината. Всички се питат кой е „Пирин Охридски” и едва след 1989 година се разбира, че това е Йордан Величков.

През април 1989 г. Йордан Величков спешно е изтеглен от Канада, където е генерален консул, за да оглави „Консулска дирекция”, като опитен юрист и дипломат. В началото на 1992 г. е предложен за първия български посланик в Хърватска. Но само след месеци над 80% от състава на МВнР е изхвърлен на улицата. Сред тях са и 85 високо квалифицирани консули и Величков е потресен от този кадрови погром. Реагира веднага, с писмо оттегля кандидатурата си за посланик в Загреб и напуска МВнР. Години по-късно му е предлагано да заеме поста зам.-министър и дори министър на външните работи, но той категорично отказва.

През 1998 г. група военни и интелектуалци настояват Величков да оглави формиращата се партия „Съюз на патриотичните сили и воините от запаса „ЗАЩИТА”. Приема, но с едно условие - тя да бъде независима и да работи за сплотяването на българския народ. СПС „ЗАЩИТА” е инициатор и основен фактор, който създава коалиция „АТАКА”. Поради сериозно разминаване с позициите на Волен Сидеров, Величков, който е депутат, с почти половината от групата на коалицията стават независими депутати.

От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград и в СУ „Климент Охридски”. Автор е на шест монографии и над 300 публикации по външнополитически въпроси и междунационални и етнически проблеми.

 

Образцов разузнавач

През 1972 г. е назначен на работа в българското посолство в Белград. 20 години Величков сътрудничи на военното разузнаване. След промените, членовете на Комисията по досиетата са впечатлени от изключително прецизната информация, политически анализи и прогнози, които Величков прави. И пред медиите председателят є Евтим Костадинов сочи Величков за образцов разузнавач, който наистина е служил на България. Според него той трябва „да се гордее с това, което е правил за родината си”. Но уточнява, че журналистите няма как да имат достъп до разузнавателните му материали - на този етап това е невъзможно, защото те имат и сега сериозна стойност не само за България, но и за днешните нейни съюзници.

 

За него

Работи за Отечеството

През целия си житейски и професионален път е човек, който работи за Отечеството. На всички постове, където е бил пращан, основната му задача е била да направи нещо добро за България. И макар да е на 80 - да е жив и здрав много години, в нещо има още толкова много искри и надежда, че Отечеството ще върви напред и ще бъде щастливо.

Акад. Стефан Воденичаров, бивш председател на БАН

 

От елита на дипломацията ни

Казвам го убедено - той е много честен и принципен човек, голям патриот. Никога не е променял убежденията и възгледите си, със сигурност може да бъде причислен сред елита на българската дипломация. Приема работата си на дипломат като мисия, а не като служба. Високоинтелегинтен и много добре запознат с международната обстановка, човек на принципите.

Проф. Марио Бобатинов, бивш зам.-шеф на ВКС

 

Уважаваше Иван Михайлов

Със съпруга ми Антон Попов срещнах Величков за пръв път в редакцията на в. „Македонска трибуна” в Индианаполис. Беше дипломат във Вашингтон. Веднага разбрахме, че е много голям патриот. За българщината няма граници и режими. За нас той е един от най-големите българи, които познаваме. Българин от комунистическа България, но имаше голямо уважение към Иван Михайлов, правеше всичко възможно да го информира, за да може да продължи народното дело за спасяване на българщината в Македония. Уникален е Йордан Величков.

Вида Боева Попова, най-близкият сътрудник на Иван/Ванче Михайлов

 

Създаде школа от убедени патриоти

Йордан Величков е олицетворение на личността, която съчетава в себе си ерудицията, нестандартния поглед към историята и съвременността. Той е с доказан професионализъм в дипломацията и политиката. Освен това е прекрасен преподавател, който създаде школа от блестящи представители на обществено-хуманитарната мисъл, които подобно на своя учител са убедени патриоти, борещи се чрез знанията и убежденията за националните интереси на България.

Проф. Нина Дюлгерова, историк и специалист по геополитика