Руската организирана престъпност във Великобритания се чувства като у дома си

Има много увлекателни моменти в „Макмафия“, пищната нова телевизионна драма на Би Би Си, включваща руски олигарси и организирана престъпност. Някой знаеше ли, че ножът за хайвер може да бъде толкова смъртоносен? Или пък, че наетите убийци могат да избягат в родината си, оставяйки кърваво послание от Москва във всички изискани мебели?

Руските пуристи могат да имат няколко забележки. Дали Алекс Годман, образования в Британия син на руски гангстер, изигран от Джеймс Нортън, наистина говори на английски с баща си без акцент? И къде точно са охранителите? Те са задължителна черта от живота за всеки самоуважаващ се московски бизнесмен, но странно защо липсват тук. Идеите за „Макмафия“ са взети от книгата на журналиста Миша Глени. Международните престъпни синдикати наистина са в състояние да прехвърлят огромни суми пари по целия свят. Това е благодарение на финансовата и банковата система, която им позволява да се скрият зад анонимните структури на компании и да избегнат задаването на въпроси.

Разследващи журналисти са били заети да отлепват слой по слой от офшорната тайна. През 2016 г. „Гардиън“ (Guardian) и медийните му партньори публикуваха Панамските документи, базирани на записи от офшорната адвокатска кантора Мосак Фонсека. Мосак се е специализирал в създаването на непрозрачни компании. Бастиан Обермайер, германският репортер, получил изтеклите данни, е стигнал до извода, че клиентите му често са били наркодилъри, като тези, показани в „Макмафия“, или контрабандисти на оръжие, олигарси, страни по договори, свързани с отбраната, хазартни измамници и клептократи. Плюс политици, спортни звезди и министър-председатели.

Не всеки, който използва офшорните зони, е мошеник. Но основният извод от Панама и документите „Парадайз“, публикувани отново от „Гардиън“ и медийни му партньори през ноември, е, че офшорната индустрия не е незначителна и сенчеста част от нашата икономическа система, а че това е системата. Тежестта на данъчното облагане се отдалечава от мултинационалните корпорации и богатите за сметка на обикновените хора. Офшорките направиха това възможно. Ние, и онези от нас, плащащи данъците си, сме будали.

Глени е прав и за нещо друго, за централната роля на Великобритания и Лондон в улесняването на потока от пари. Ние се ласкаем, мислейки, че това се случва някъде далеч от нас. Но голяма част от това се случва на прага ни, сред кичестите тераси на Белгревия и Кенсингтън, където е заснета голяма част от „Макмафия“. Британските правни кантори, агентите по недвижими имоти и агентите за учредяване на дружества са главните виновници за това.

Да вземем един малък пример. Лондонската адвокатска кантора „Child & Child“, изглежда почтена и обитава офис с изглед към градините на Бъкингамския дворец. През 2015 г. тя създава тайно офшорна компания на британските Вирджински острови, водещо данъчно убежище в Обединеното кралство. Бенефициентите на фирмата са Лейла и Арзу Алиеви, дъщерите на президента на Азербайджан.

Подобно на други деца от управляващите постсъветски династии, Алиеви притежават обширна собственост в Лондон, на стойност милиони паунда. Новата офшорна компания Exaltation Ltd бе създадена, за да притежава имуществото им. „Child & Child“ трябваше да идентифицират Алиеви като „политически коректни“ индивиди. Това би трябвало да доведе до допълнителни банкови проверки на богатството на семейството. Но това не стана.

В същото време международните перачи на пари имат ясно предпочитание към видовете компании, които използват във Великобритания. Между 2010 и 2014 г. руснаците са преместили от Москва в западната финансова система поне 20 милиарда долара мръсни пари. Схемата им беше гениална. В нея участваха молдовски съдии, латвийска банка и серия от центрове, вписани в регистъра на Лондон. Те бяха „управлявани“ от фирми, намиращи се в отдалечени данъчни убежища.

Преди да напишем първия си доклад за това, аз изпратих писма до Маршаловите острови в Тихия океан и никога не получих отговор. Това не ме изненада, защото тези „мениджъри“ бяха субекти на хартия, без никакво смислено съществуване. Националната агенция за престъпността в Обединеното кралство изрази интерес към нашите открития, но каза, че няма какво да направи, тъй като извършителите са далеч. Всичко беше трудно.

Банките също „свиха рамене“. Те и чуждестранните дъщерни дружества с офиси в Лондон обработват 738 млн. долара в транзакции от т.нар. глобална пералня. Всички те разполагат със сложни звена, посветени на изкореняване на финансовите престъпления. Проблемът е в обемът от милиарди долари плащания всеки ден.

Какво може да се направи срещу културата на „Макмафия“, вълнуваща ни пред тв екраните, и без съмнение наситена с насилие и кръв в бъдещите епизоди? През май 2016 г. Дейвид Камерън обеща нов публичен регистър, в който за пръв път ще се идентифицира „значимия“ човек, стоящ зад всяка компания в Обединеното кралство. Това беше началото, но два месеца по-късно той подаде оставка като премиер.

Правителството на Тереза Май не показа никакъв интерес да продължи тези скромни реформи. Една от мерките е Обединеното кралство да принуди своите отвъдморски територии да въведат подобни публични регистри, които биха разкрили кой е собственик на компанията. Над половината от всички компании в Панамските документи са създадени на Британските Вирджински острови.

В разделеното общество, в столицата ни, станала детска площадка за международните мошеници, които крадат в родината си, но се радват на правна защита тук.

(Със съкращения)

*Люк Хардинг е бивш кореспондент на „Гардиън” в Москва и автор на „Държава на Мафията” и „Заговор”

Ножовете за хайвер и наетите убийци, показани по Би Би Си, отразяват съвсем малко от действителността